Пътят към Омаха

„Самоубийствена шесторка“?

— На твое място не бих си и помислил да го обезвреждам, пътнико. Той може и да не е от вашата категория, но притежава десети дан и черен пояс по карате, а от това повече няма накъде.

— О, стига, Херцог. Никога не бих си послужил с това, освен ако не сме загазили наистина. И определено не срещу такъв симпатяга като полковника. Той просто е малко разстроен и аз го разбирам… Не се притеснявайте, полковник, няма да ви направя нищо. Какво има? — Дъстин и Сайръс застанаха до прозореца, нощните светлини на Бостън хвърляха отблясъци над града и наемникът заговори тихо.

— Вие вероятно бяхте прав преди пет минути, когато казахте, че може да загубя пенсията си. Вижте, аз наистина навлязох със закъснение, всъщност само преди няколко дена и наистина нямах причина да мисля, че този човек не е Хоукинс. Да му се не види, поне колкото съм го виждал по телевизията, той прилича на генерала и говори също като него — а защо да не е самият той? Наистина съм ви много признателен, Дъстин.

— Всичко е наред, полковник. Аз съм сигурен, че вие щяхте да направите същото за мен, ако позициите ни бяха разменени — да речем, ако някой се беше представил за Хари Белафонте и вие като чернокож го знаете, а аз не.

— Какво?… А, да, винаги бих го направил, Дъсти, винаги. Но все пак от любопитство искам да разбера каква беше точно вашата мисия?

— Ами, доколкото ни беше даден само основен необходим оперативен минимум, а и щом сте полковник, ще ви кажа, каквото мога, каквото знаем всички ние. Трябваше да установим контакт с генерал Хоукинс, да отвлечем него и всички други около него и да отлетим в базата на ВВС в Уестоувър, това е тук, в Масачузетс.

— Значи отвличате генерала и онези, които го придружават, отивате в базата на ВВС в Уестоувър и какво?

— „Ще се реши по-късно“, но ни казаха да си вземем пуловери и наполеонки в саковете, което предполага, че климатът ще е студен.

— Швеция? — попита наемникът.

— И ние така помислихме, но Силвестър, който е бил на турне в Скандинавия каза, че климатът през лятото там не се различава кой знае колко от нашия.

— Така е.

— И тогава предположихме, че става дума за някъде далеч по на север…

— Например в ледените фиорди — довърши Сайръс.

— Не знам, може би… по това време щяхме да сме получили по-нататъшни заповеди.

— Като например да се освободите от три замръзнали тела, които ще бъдат открити през трихилядната година и много ще зарадват биолозите.

— Не са ни казали подобно нещо, сър.

— Надявам се.. А освен този бригаден генерал Броук… Броукхетъл…

— Броукмайкъл, полковник. Бригаден генерал Етълред Броукмайкъл.

— Добре. Разбрах. Но като изключим него, вие нямате и най-малка представа кой носи отговорност за тази мисия, така ли?

— Това не влиза в задълженията ни, сър.

— Да се омитаме, Роман — каза изведнъж Сайръс и тръгна бързо към вратата, а циганинът моментално застана до него. Някъде иззад гърба му се чу силен метален звук. — Не се опитвайте да ни проследите, безполезно е. Ние сме професионалисти, повярвайте ми. А вие, господин Сътън, можете да останете тук и да си бъбрите с колегите си колкото си пожелаете… Боя се, че по отношение на вас приложихме един стар трик тази вечер. Може да ви е изглеждало странно, че моят приятел непрекъснато скачаше наоколо и ви изучаваше един по един, затова ще ви кажа. В този червен карамфил на ревера му има миниатюрна високоскоростна камера; разполагаме с минимум дузина снимки на всеки един от вас. А под сакото си съм омотан в жици до зъбите — всяка дума тази вечер е записана.

— Един момент, моля! — възкликна сър Хенри.

— Какво? — Сайръс бръкна в сакото си и извади един голям и грозен магнум, докато в същото време Роман З. извади ръката си отзад, показвайки дълъг автоматичен нож.

— Таксата ми — каза Сътън. — Кажете на Аарон да я изпрати по куриер до апартамента ми. И прибавете няколко стотарки отгоре, защото възнамерявам да поканя новите си приятели в най-добрия ресторант в Бостън.

— Сър Хенри! — каза Силвестър, докосвайки ръкава на великия човек. — Наистина ли сте се пенсионирал?

— Полупенсионирах се, скъпо момче. От време на време изнасям по някой етюд в локалите. Поддържа жизнените сокове, нали знаеш. По една случайност, имам един доста богат син тук, в Бостън, той е от един от браковете ми — не мога да си спомня точно кой — та той просто настоя да поема бизнеса на едно от стотиците му предприятия. Постъпи адски правилно, разбира се; на времето, когато всичко вървеше по мед и масло, го пратих в сума ти университети, за да има сега всичките тези букви пред името си. Много сладко дете, бих казал, но изобщо не е актьор! Наистина страхотно разочарование.

— А какво ще кажете за армията. Бихте могъл да станете наш режисьор! Сигурно веднага ще ви направят генерал!

— А-a, спомнете си, мои млади спътници, какво е казал Наполеон: „Дайте ми достатъчно медали и ще ви спечеля която и да е война.“ А за актьорите стимулът е славата, името! Все по- голямо, докато буквите изравнят размера си с тези на заглавието. А щом вие играете в тайна, как би могла да направи това армията?

— О, мамка му — прошепна Сайръс на Роман З. — Дай да изчезваме оттук!

Те напуснаха апартамента и никой не ги забеляза.

Глава 23

— Всичко е тук! — извика Дженифър, след като изслуша касетката и разгледа увеличените фотографии. — Това наистина е заговор, налудничав заговор, но очевидно в него участват хора от най-високо правителствено равнище!

— По този въпрос спор няма — съгласи се Аарон Пинкъс, — но към кого да се насочим. Нямаме следа.

— А какво ще кажете за този Броукмайкъл? — попита Девъро. — Това е същия кучи син, когото спипах в Златния Триъгълник…

— И обърка първото му име с това на братовчед му — вметна Дженифър. — Магаре.

— Ей, я ми кажи колко често си срещала имена като Етълред или Хезълтайн. И двете са толкова шантави, че е трудно да не ги объркаш.

— Но не и за един наблюдателен адвокат…

— Я, стига, Покахонтас, ти не можа да направиш разлика между кръстосан разпит и провокиране!

— Вие двамата ще престанете ли? — попита раздразнено Пинкъс.

— Само исках да кажа, че той може би преследва мен — обясни Сам. — Исусе, ако е видял моето име в досието на Ястреба, сигурно от носа му са изригнали пламъци.

— Предполагам, че това е напълно възможно, защото си вписан като официален адвокат на уопотамите — Аарон замълча и се намръщи, после продължи. — Но от друга страна, Броукмайкъл не би могъл да даде заповед на хората си на своя глава, а и той със сигурност няма достъп до ВВС Две…

— Което означава, че на него самия му е било наредено от някого, който притежава едновременно и необходимите пълномощия и въпросния достъп — довърши Редуинг.

— Точно така, скъпа, и тук се крие загадката. Защото този Броукмайкъл със сигурност няма да разкрие шефа си. Ако цитирам генерал Хоукинс, веригата от команди би била толкова заплетена, че да не може да се проследи. Поне за краткото време, с което разполагаме — осемдесет и няколко часа оттук нататък.

— Ние разполагаме с доказателството — каза Девъро — снимките, касетата, на която е описана в общи линии цялата операция от двама от участниците в осъществяването й. Бихме могли да го огласим, защо