Пътят към Омаха

не?

— Стресът е повредил нормалните ти възприятия, Сам — отвърна любезно Пинкъс. — Възможността за отричане е заложена в тази операция от самото начало. Точно както се изказа нашият приятел Сайръс, който сега е на плажа с Роман З. и сигурно вече са унищожили няколко литра водка — „те всички са лунатици“… Това е възможността за отричане. Ненормалност, ирационалност — луди хора. Актьори.

— Чакай малко, Аарон, ВВС Две не може да се отрече. Документирано е как те слизат от него.

— В думите му има истина, господин Пинкъс. Разрешението за използването на този самолет трябва да е дошло доста отгоре.

— Благодаря ви, Принцесо.

— Признавам, когато е заслужено.

— Ау, какво великодушие!

— О, я млъквай. Честна дума, нарекох тебе повреден, но аз май съм по-зле. По този въпрос обаче явно си прав…

— Не, не е — се дочу гърленият глас на Макензи Хоукинс откъм полуотворената врата на кухнята. Тя се отвори докрай и оттам изникна фигурата на генерала, единствено по камуфлажни наполеонки в черно и зелено и тениска. — Извинете ме за външния ми вид, малка… госпожице Редбърд…

— Редуинг.

— Още веднъж, извинете, но когато чуя гласове в бивака в три часа сутринта, инстинктът ми диктува да скоча бързо, а не да се обличам като за танци в офицерския клуб.

— Ти танцуваш ли, Мак?

— Питай женичките ми, синко. Учил съм всяка една от тях на танци като започнеш от мазурката до истинския виенски валс. Военните винаги са били най-добрите танцьори; те трябва да подхождат бързо към дамите — отпуските са кратки.

— Ако обичаш, Сам, замълчи — каза Аарон и се обърна към Ястреба. — Защо смятате, че моят образован служител греши за самолета на Вицепрезидента? Това е вторият по важност самолет в страната.

— Защото ВВС Две може да бъде използван поне от дузина агенции и департаменти по какви ли не поводи. Независимо за кого става въпрос, екипът на Вицепрезидента се хвърля стремглаво към всяка възможност да извади на показ незабележимото си присъствие. Да бе, момко, спомняш ли си, когато се приземихме на летище „Травис“ след процеса в Пекин, когато направих онова сълзливо изявление за „стария изморен воин“? Трябваше да включа в него и вечната си благодарност на Вицепрезидента за това, че е изпратил за мен личния си самолет.

— Спомням си, Мак.

— А знаеш ли къде беше тогава този Вицепрезидент, Сам?

— Не, не знам — каза Девъро.

— Заплесваше се по една от съпругите ми, пиян като муха в бутилка с бърбън и луд от мерак.

— Откъде знаеш това?

— Защото подуших цялата тая гнила работа с китайския съд и исках да разбера колко нависоко е стигнала тя във Вашингтон. Изпратих на работа моето момиче, за да се опита да разбере.

— И тя успя ли? — попита невярващо Пинкъс.

— Разбира се, че успя, Командире. Този оратор със заплетен език падна право на физиономията си, с панталон, усукан около глезените и питаше добрата стара Джини кой съм бил аз! Така разбрах колко нависоко стои мръсното псе, което ми духна под опашката и направи толкова много лоши неща на един стар воин… Ето тогава наистина реших да започна различен живот и наех теб, Сам.

— Предпочитам да не ми напомняш… Джини е прелъстила Вицепрезидента, така ли?

— Не си ме слушал внимателно, синко. Това момиче има вкус, а тлъстото му безхарактерно лице не съвпадаше с него.

— Да оставим спомените настрана — намеси се Аарон, тръсвайки глава като че ли да прогони скверни образи. — Какво точно искате да кажете, генерале?

— Искам да кажа, че сега можем да отговорим директно в противовес на тази ударна операция, командире. Ще бъде малко сложно, но можем да се справим.

— Говори английски, Мак.

— Дезинформация, Сам, по цялата им проклета верига на командване.

— Споменах това преди минута — прекъсна го Пинкъс. — Веригата на командването, искам да кажа.

— Знам — каза Ястреба, — чух всичко, за което говорехте през последните двадесет минути с едно прекъсване, когато отидох да занеса на полковник Сайръс още една бутилка водка на плажа… Тия актьори май наистина са му взели акъла, а?

— Дезинформацията, генерале? — настоя Аарон.

— Ами, аз всъщност още не съм я разработил в детайли, но пътят е ясен като следа от машинно масло в пресен сняг… Броуки Втори.

— Какво?

— Струва ми се, че знам — каза Дженифър. — Броукмайкъл — не Хезълтайн от Индианските въпроси, а другия от форт Бенинг, който командва онези лица на масата. Етълред.

— Дамата е права. Етълред може би е най-жалкото творение на Уест Пойнт. Той изобщо не е трябвало да става военен, но е нямал избор. Бил е син на военен. Най-шантавото беше, че като офицер Етълред всъщност проявяваше повече въображение от братовчед си Хезълтайн, но имаше една слабост. Беше гледал прекалено много филмчета, където генералите живеят като царе и се опита да го направи с генералската си заплата, която съвсем не е за такъв живот.

— Значи съм бил прав — каза Девъро. — Той е правил мангизи в Триъгълника.

— Разбира се, че беше, Сам, но той не беше човекът, който дърпа конците в този бранш. Бил е просто несъзнателен посредник и нищо друго. Мислел си е, че е като на филм и много хора, които той не разбира, но на които е направил незначителни услуги, му се отблагодаряват персонално с известни суми.

— Той е прибирал парсата, Мак.

— Известна част, не кой знае колко и съвсем не толкова, колкото твърдеше ти в обвинението си. Ако армията беше доказала такова нещо, той направо щеше да изхвърчи. Давал е по-голямата част на домове за сираци и бежански лагери. Това е документирано и точно то му спаси задника. Имаше други, които правеха далеч по-лоши неща.

— Това едва ли е оправдание — каза Пинкъс.

— Предполагам, че не е, но както казва Сам, кой е светец? — Ястреба замълча и отиде към един от прозорците с изглед към плажа. — Между другото, това е минало, а аз познавам Броуки Втори. Той не се сеща кой знае колко за мен, защото бях по-близък с братовчед му, Хезълтайн, а те не се понасят, но все пак си говорим… И отново ще си поговорим и аз или ще разбера кой стои зад цялото това представление, или той ще бъде окачен да съхне на показ и ще може да целуне за сбогом златните си лампази.

— Забравяте едно-две неблагоприятни обстоятелства, генерале — прекъсна го Аарон. — Да започнем с това, че когато се получи съобщение за провала на „Самоубийствената шесторка“, съм сигурен, че Броукмайкъл ще бъде поставен извън вашия обсег и извън обсега на когото и да е, по простата причина, че името на високопоставения служител, който е разрешил полета на ВВС Две, може да излезе наяве само чрез него.

— Няма да се получи обратно съобщение, командире — каза Хоукинс, извръщайки се от прозореца. — Поне не в следващите двадесет и четири часа, а аз съм сигурен, че ще можете да ми уредите един частен самолет до форт Бенинг още рано сутринта.

— Двадесет и четири часа ли? — възкликна Дженифър. — Едва ли можете да го гарантирате. Тези актьори може и да са лунатици, но са разузнавачи професионалисти.

— Нека обясня, госпожице Редуинг. Моите адютанти Деси-Едно и Две контактуват с мен по радиото. Сър