Пътят към Гандолфо

че му казах истината.

— Какви ги дрънкаш? Какво общо има религията? Пусни ми врата, бе!

— Религията помага на човека да познае истината. Тя може да не му харесва, но религиозният човек е разсъдлив и може да различи истината от лъжата. Слушаш ли ме?

— Ни най-малко! Ох, боли ме вратът!

— Извинявай. Ще те пусна, но трябва да поговорим — Макензи го освободи. Девъро моментално хукна нанякъде, но Ястребът почти скочи отгоре му и го затисна на земята. — Казах, че трябва да поговорим, момко. Ти си разумен човек, можеш да разсъждаваш логично.

— Там е работата, че ти не си разумен, нито пък логичен! — прошепна Сам, като едва се удържаше да не скочи. — Знаеш ли каква я забърка? Копелета като този… — той посочи с глава към Делакроче, изглежда забрави, че има ръце. — Пречукват те като нищо, ако надникнеш в тефтерите им! После ти устройват най-пищното погребение в града! Знам аз. Нали съм от Бостън.

— Пак пресилваш нещата. Подобно нещо господин Делакроче няма да направи. Той знае в какво положение се намира. Ако не се държи прилично, свършено е с него. Знаеш ли какво доказва банковата сметка в Женева? Че е крал собствените си хора.

Девъро се взираше в Мак през полумрака, невярващ и подозрителен:

— Сигурен ли си?

— Извадих го от архива. Никой не е свързал двете неща. По-скоро, не е искал. С Делакроче са свързани големи клечки от военната промишленост. Сещаш ли се — държавни поръчки, уговорки с профсъюзите… Сега ще ме изслушаш ли?

Сам кимна утвърдително, примрял от страх и по-скоро по принуда. Ястребът му помогна да се изправи и двамата тръгнаха през игрището. Стигнаха до огромен дъб, чиито листа пропускаха на снопове лунната светлина. Сам седна и се облегна на ствола му. Мак приклекна на едно коляно пред него.

— Спомняш ли си преди време ти казах, че съм се заел с неща, за които преди не се сещах? За Бог, за църквата и други такива.

— Тогава обещах да не ти се присмивам… — отговори някак механично Девъро.

— Много умно от твоя страна, момко. Е, тогава наистина доста мислих по тези въпроси, но не в посоката, за която предполагаш. Ти и аз знаем, че деветдесет и девет на сто от комунистическата пропаганда е абсолютна лъжа; всеки го знае. Нашата е, да кажем, петдесет — шейсет на сто, което ни поставя далеч пред тях. Но онзи един процент истина в болшевишките писания ме накара да се замисля. За католическата религия. Не в какво вярват хората, това си е тяхна работа. Ами за това как функционира тази организация. И ми се струва, че приятелчетата във Ватикана доста добре са се наредили. Искам да кажа, че имат яки инвестиции. Когато фондовият пазар скочи нагоре с един-два пункта, това им носи милиарди.

— Като падне, губят милиарди.

— А-а, не е така! Брокерите навреме ги измъкват от това положение, защото иначе Рицарите от Малта ще ги накълцат на парчета. Това е част от сделката.

— Е това вече е пълна глупост.

— Защо тогава всички брокери-католици на Уолстрийт поставят инициали след името си? Да си чул за образователна степен, която да започва с буквата „Р“? А какво ще кажеш за Рицарите на Азиси, Рицарите на Петър, на Матея… можеш да изпишеш цели страници само с имената на ордените. Това е нещо като социален ред. Колкото повече работа върши един брокер за Ватикана на фондовия пазар, толкова по- стабилно е „Р“-то зад името му. И Уолстрийт е само един пример. А това е валидно за всички борси.

— Май си попрекалил с мрачната литература. Да не си чел „Ку-клукс- клановецът“? Издание двайста година.

— Ами, не. Такива глупости не ме интересуват. Човек има право да вярва в каквото иска. Говоря единствено за финансовата страна. Ами какво ще кажеш за недвижимото имущество? Знаеш ли какво недвижимо имущество притежават момчетата от Ватикана? Бих казал, че получават рента от Гинза13 и Газа14 и от повечето земи между тях. Те държат най-добрите парцели в Ню Йорк, в Чикаго, в Хартфорд, Детройт… почти навсякъде, където са се преселили ирландци, италианци, поляци и други такива. Навсякъде действат по един и същ начин. Пристигат първи — преди другите етнически групи — и купуват земя, строят големи църкви. И естествено, тези заселници се чувстват неспокойни на новото място, затова строят къщите си около църквите. След едно поколение децата им вече са адвокати и зъболекари, търговци на автомобили. И какво правят? Изнасят се да живеят в покрайнините на населените места, а ходят на работа там, където преди са живели, където сега е центърът на града, деловият център. И цената на притежаваната от църквата земя скача неимоверно! И това е установен модел!

— Колкото и да се опитвам, не виждам нищо нередно — рече Сам, вторачен във възбудения Хоукинс. — Какво му е на модела?

— Не казвам, че му има нещо. Просто чрез него се събира един невероятен централизиран портфейл.

— Централизиран портфейл ли? Доста нови думи си научил.

— Сам каза, че съм попрекалил с литературата. Но не с такава, за каквато ти си мислиш. Разбираш ли, Сам, стоката, която тия образи от Ватикана произвеждат — говоря за деловата страна и не искам да обиждам никого — не се променя. Отвреме-навреме се налагат малки поправки, тук ще се отнеме нещо, там ще се прибави, но в общи линии стоката остава същата. Това съкращава значително производствените разходи и осигурява неизменна повторяема печалба, без всякакъв риск от пасив…

— Пасив ли?

— Това е счетоводен термин.

— Знам, че е счетоводен термин. Не ми казвай откъде си го научил. От твоите книги.

— Чекмеджетата на Маги, синко.

— Какво?

— Няма значение. Важното е, че схващаш. Сега си представи икономическа ситуация, при която държиш здраво в ръцете си фондовите борси и пазарите на недвижимо имущество, а това означава, че държиш и банките, защото контролираш и парите, и земята. Първостепенни икономически ресурси. Прибави към това и продукт, който изисква минимални производствени промени при максимално нарастване на покупките — е, не е ли това златна мина, а?

— Доста си чел. Щом смяташ, че си прав, защо е тогава целият този шум около енорийските училища и разходите по тях?

— Това са услуги, Сам. Те са в съвсем друга графа на счетоводната книга. Говоря за основните портфейли, не за годишните производствени разходи; те се колебаят в съответствие с икономическите условия. При всички случаи, това си е чист шантаж.

— С такива приказки в Бостън можеш да си изпросиш боя.

Ястребът прехвърли тежестта на тялото си върху другия крак и продължи:

— Питаш ме какво му е нередното на модела. Не ми се ще да го споменавам, защото засяга само посерковците от голямото добрутро, а не обикновените войници, но има нещо гнило в него.

— Намираш нещо неморално, така ли?

— Морал и икономика трябва да са в по-тясна връзка — всеки го знае. Виж, какво става в политиката. Едва ли някой е продавал на червените повече оръжие от мен. Обаче никой няма да ме пипне заради това! Но се учудвам, че онези юнаци от Ватикана се извиняват все с болшевишката заплаха и се противопоставят на много реформи, които биха облекчили теглото на много селяни, които ровят като мравки камениста земя, за да изкарат някак прехраната си.

Девъро го изгледа скептично.

— Тази теза е малко поостаряла. В църквата стават много промени. Новият папа следва по-отворена политика. Като Йоан Двайсет и трети.