Пътят към Гандолфо

Момчето се оказа много сговорчиво. Особено след като Мак разряза крачолите на панталоните му от чатала до маншетите.

В дванайсет без десет огромната черна лимузина на Делакроче влезе бързо през портала и спря пред широката веранда на клуба. Деветият пазач се приближи в тъмнината до парапета на верандата и извика:

— Всичко е наред, господин Делакроче. Момчетата заеха местата си, както наредихте.

Гласът му бе малко по-висок и напрегнат, но Хоукинс правилно прецени, че в момента други неща вълнуваха Делакроче.

— О’кей. Чудесно — отговори той с дрезгавия си глас и излезе от колата, придружен от двама пазачи, които ходеха като горили, завряли ръце в козината си. — Роко, ти остани тук с Оги. Железният пръст идва с мен. А ти, Месар, откарай колата на паркинга и я скрий да не се вижда.

Щом Делакроче и Железният пръст заобиколиха сградата, Хоукинс дялна един кай сай по врата на деветия от охраната. Двамата още не бяха се скрили в тъмното, и Роко последва Оги в света на сладките сънища.

Дойде ред на джентълмена, когото Делакроче нарече с екзотичното име Месар. Той отне на Хоукинс почти пет минути, защото беше печен. Не паркира лимузината в края на паркинга, а точно в средата. Мак оцени способността му да избира добра позиция. На открито Месарят можеше да наблюдава безпрепятствено всички посоки. Месарят беше печен.

Но не колкото Хоукинс.

След като свърши с него, Макензи притича по диагонал на паркинга до първото дърво и тръгна през ливадата към равния участък около шеста дупка на игрището. Делакроче искаше да се срещнат насаме, значи Железният пръст щеше да се скрие някъде в тъмното, най-вероятно в края на гората. И ако имаше поне малко мозък в главата, щеше да избере отсрещния, източен край, който бе по-удобен за стрелба.

Но Железният пръст не бе надарен с толкова ум. Остана в западния край, спотаен зад един храст, без да се погрижи за тила си.

Майка му стара, човек не може да изпита и най-малко удоволствие от обезвреждането на такава риба, помисли си Хоукинс.

Въпреки това го оправи и него. Съвсем тихо. За единайсет секунди.

Така Анджело Делакроче остана съвсем сам насред равното игрище около шеста дупка със запалена пура в устата, отпуснато тяло и ръце скръстени отзад, сякаш чакаше да му сервират порция макарони в квартална кръчма.

Тогава се зададе и таксито, с което идваше Девъро по пустия страничен път, водещ към входа на голф- клуба. Макензи го чакаше скрит зад една колона.

Докато Сам се приближаваше по алеята за автомобили, Хоукинс реши да не му казва за обезвредените постове. Това само щеше да стресне бившия майор. „По-добре да си мисли, че Делакроче е удържал на думата си и е сам“.

— Мама му стара! Здрасти, Сам!

Девъро се хвърли на земята и започна да гребе чакъла с ръце, за да се окопае. Макензи извади тънко като писалка, но много мощно фенерче и освети лицето му.

Бившият майор наистина беше бесен. Лицето му така се бе подуло от гняв, че всеки момент можеше да се пръсне.

— Безпринципен педераст! — изшептя Сам колкото ядосан, толкова и уплашен. — Мръсник! Ти си най- гадното същество на Земята! Какво направи, бе, тъпанар такъв?

— Хайде, хайде, що за език е това? Ставай, де, какво си се пльоснал като жаба… — Макензи му подаде ръка.

— Не ме докосвай, гнидо такава! Що ми трябваше да те измъквам от Монголия! Да си беше останал при Лин Шу, да ти вади ноктите един по един цели четири хиляди години! Не ме пипай, бе! — Сам се изправи.

— Виж, майоре…

— Не ме наричай така! Вече не съм военен и не желая и да чувам за армия! Аз съм адвокат, но не твой адвокат, не твой, гадняр такъв! Къде ме докара, а? Тук сигурно ни държат на мушка от няколко страни!

Макензи се ухили:

— Няма никой, момко. Само Делакроче стои насред игрището като италиански чичо на градинско събиране със спагети.

— Не ти вярвам! Знаеш ли какво ми каза това животно по телефона, когато отказах да дойда? Щяло да ми се влоши здравето изведнъж! Това ми каза!

— О, не обръщай внимание на глупости. Тия трътльовци все такива ги плещят.

— Глупости ли? — Девъро се взираше напрегнато в тъмнината. — Тая откачалка каза, че ако закъснея, щял да ми прати кошница с плодове в болницата — утре! А ако се опитам да се чупя от града, някакво говедо на име Месаря щял да ме спипа за нула време!

Ястребът поклати глава:

— Месарят е много печен, но мисля, че не може да ти стъпи и на малкия пръст. На теб залагам, момко.

— Не искам да си имам нищо общо с него, с никого! И не залагай на мен! Няма да ме видиш повече! Затова дойдох — да се разберем веднъж завинаги. Ще се срещна с тоя Делакроче и ще му кажа, че е станала ужасна грешка! Написал съм ти на машина няколко документа и това е всичко!

— Чуй ме сега, синко. Малко преувеличаваш. Изобщо няма за какво да се притесняваш — Хоукинс тръгна през ливадата. Девъро го последва, като въртеше насам-натам глава при всеки звук. — Господин Делакроче ще бъде особено сговорчив. И повече няма да ти държи такъв тон, ще видиш.

Нещо изджвака.

— Какво беше това?

— Отпусни се, бе, човек! Сигурно си настъпил кучешко лайно. Моля те само за едно. Недей да обясняваш нищо, преди да съм говорил с Делакроче, о’кей? Няма да ми отнеме повече от три-четири минути.

— Не! В никакъв случай! Нямам намерение да си затрия обещаващата кариера на някакъв курс по голф на Коза Ностра! Тия копелета не си поплюват! Убиват наред, бият с вериги и циментират трупове! Хвърлят ги в реки! Това пък какво беше?

Някаква птица изпърха с криле в гората.

— Подплашихме пиле. Добре, така да се разберем. Ако си държиш затворена устата, докато свърша с Делакроче, ще ти платя още десет бона. Чисти, няма данък, няма разписка. Какво ще кажеш, а?

— Да не си откачил? Никакви десет бона! Защото няма за какво да ги харча под земята на бостънското гробище! И десет милиона да ми предложиш, не — се навивам, не!

— Възможно е и това да стане…

— Иди да се освидетелстваш в психиатрията, преди да го е направил някой друг!

— В такъв случай май ще трябва да ти го обясня по друг начин. Или ще мълчиш, докато си свърша работата с господин Делакроче, или утре рано-рано ще се обадя във ФБР и ще им кажа, че бивш майор размята наляво и надясно поверителни документи, които незаконно е измъкнал от архива на военното разузнаване.

— О, няма да го направиш! Защото ще кажа истината. Ще кажа как ме изнуди, как ме изигра и пак ме изнуди. Присъдата в Пекин ще ти се стори приказен сън!

— Съвсем усложняваш нещата. Май си забравил за оная история с Броукмайкъл, а? Как ти се струва това — нарушил си законите на шпионажа, за да не послужиш още малко в армията на родината си. И то не в действащо поделение, а на сладка служба. И това ли е шантаж, а?

— Безпринципен педе…

— Знам, знам — прекъсна го Хоукинс отегчено. — Започваш да се повтаряш. Трябва да разбереш, че не ми пука. Сам каза, че ме забутаха в девета глуха. Повече от това не могат да ме прекарат.

Ястребът вървеше без да спира. Девъро подтичваше отзад, като въртеше очи на всички посоки; толкова