попречат, толкова по-бърз и ловък ставаше той. Беше абсурдно, беше… ужасяващо. Никога досега не бяха виждали нещо подобно. Машина, която усъвършенства ходовете си непрекъснато, с бързина, изпреварваща човешката мисъл.
Каролин Хелмс, основател на една от водещите козметични фирми на Запада, „Кожено седло“, празнуваше четиридесет и втория си рожден ден в отбрана компания в своето ателие под покрива на двайсететажния гигант „Аспен“. За празничния повод беше поканила стари приятели и бизнес партньори, съдружниците си, с помощта на които ръководеше своята империя и щеше да я изведе до нови върхове. Шампанското се лееше като река. В мига, в който Джордж Харви, дългогодишен изпълнителен директор на компанията и пръв приятел на Каролин, вдигаше поредния тост в нейна чест, тя изведнъж изохка, хвана се за сърцето и се свлече на земята. Джордж коленичи над нея, а Хети Сайкс, ковчежник на компанията, набра 911.
Екипът за спешна помощ пристигна след четири минути. Но точно когато влизаха в сградата, токът угасна. Аварията явно беше засегнала целия квартал, защото всичко изведнъж потъна в мрак. Опипом се добраха до стълбите и изкачиха двайсетте етажа почти на бегом.
Но когато стигнаха горе, Каролин Хелмс вече беше мъртва.
В секретната компютърна централа на ФБР тревожно звъняха телефони.
От Лос Анджелис:
— Какво, по дяволите, става?!
От Чикаго:
— Нищо ли не можете да направите?!
От Детройт:
— Опитайте се да разберете кой стои зад всичко това! Ако не овладеете положението, ние сме следващите.
Един от екипа на ФБР изведнъж се провикна:
— Мисля, че успях да го засека! Атаката е дошла от сървър в Санта Клара, Калифорния! Опитвам се да го проследя.
Самолетът „Чесна“, натоварен с ловци, плавно се приземи на малкото летище, зави и се насочи към осветената туристическа хижа, където щяха да се подкрепят с бърбън и горещо кафе. Днешният улов беше добър и ловците бъбреха оживено, показваха си един на друг трофеите, разменяха си шеги и закачки.
Пилотът изведнъж изруга:
— Какво, по дяволите…
Светлините угаснаха и стана тъмно като в рог. Смеховете и разговорите секнаха. И тогава в последния миг забелязаха приземяващия се малък пайпър. Пилотът му, местен жител, се беше отклонил от курса и сега пайпърът идваше право срещу тях. Чесната се опита да избегне сблъсъка, но пайпърът беше набрал скорост.
При удара и двата самолета избухнаха в пламъци. Оцелели нямаше.
Една дузина компютърни специалисти на ФБР си блъскаха главите над атаката срещу КалНСО и се опитваха да открият някакви следи от дръзкия хакер. Най-добрите кибераналитици се взираха в екраните на своите свръхмодерни компютри с надеждата да съзрат „отпечатъците“, които всеки хакер оставя след себе си. Такива нямаше.
В разгара на напразните им усилия електрозахранването на територията на Западните щати изведнъж беше възстановено като с магическа пръчка.
Разнесоха се плахи въздишки на облекчение.
Експертите още примигваха невярващо, когато ръководителят на киберекипа изведнъж изрева:
— По дяволите! Оня тип се е вмъкнал в системата на телекомуникациите!
Остро иззвъняване изтръгна Смит от съня. Той измъкна револвера си изпод възглавницата и седна в леглото като навит на пружина. Озърна се. Стаята тънеше в мрак и различи само неясни очертания. Къде беше? Зад стъклата ритмично почукваше дъждът.
Звъненето не спираше. Идваше от клетъчния телефон на нощното му шкафче.
— По дяволите… — промърмори и се пресегна за телефона.
Лека-полека всичко си идваше на мястото — беше в Париж, в една хотелска стая, недалеч от булевард „Сен Жермен“, а по това време можеше да звъни само…
— … мислех, че поне ще ме оставиш да поспя… — каза с още дрезгав от съня глас.
— Хайде, хайде, да не си на почивка — за разлика от него Фред Клайн звучеше доста бодро. Така поне му се стори в първия миг, но после долови напрежението в гласа му! — Новините не са добри, Джон. По всичко личи, че инцидентът на остров Диего Гарсия не е бил в резултат на атмосферно смущение. Имаме аналогичен случай.
— Така ли? — трепна Смит, окончателно разсънен. — Какво е станало?! Кога?
— Нещата още не са приключили. — И Клайн набързо го запозна със събитията, разиграли се след повсеместното преустановяване на електрозахранването в Западните щати. — Петима младежи са загинали в Невада при сблъсък на автомобила им с товарен влак. Забелязали го в последния момент, а бариерата не била спусната. Затрупан съм от подобни съобщения за пътнотранспортни инциденти и смъртни случаи в резултат на аварията. А със сигурност ще има и още…
— От ФБР не са ли успели да проследят хакера?
— Ударили са на камък. Имат насреща си компютър, който действа светкавично бързо и като че ли непрекъснато набира мощ.
Джон прехапа устни.
— Това е само молекулярният компютър. Освен това е в ръцете на някой, който си разбира от работата. Проверете за изчезнали хакери. Нека се включат и останалите агенции.
— Вече се разпоредих за това.
— А какво стана с информацията, за която те помолих? Има ли нещо интересно около Шамборд и дъщеря му?
— Доколкото мога да преценя, по-скоро не.
— Все пак, ако вече разполагаш с биографиите им, ще те помоля да ме запознаеш с тях поне в най- общи линии. Току-виж нещо ти е убягнало от вниманието…
— Добре. Започвам. Шамборд е роден в Париж. Баща му е бил френски офицер, убит при обсадата на Диен Биен Фу. Майка му, алжирка по произход, го е отгледала сама. От най-ранна възраст проявявал забележителни способности в областта на математиката и химията и е печелил стипендии за най-добрите френски училища. Защитил докторат в Калифорнийския технологичен институт, а след това — дисертация при най-добрия генетик на Станфорд и още една — в института „Пастьор“. Работил е в изследователските центрове на Токио, Прага, Мароко и Кайро, но преди десет години се е завърнал в Париж, в института
