излежавал присъдата си за участие в терористични акции. След излизането му от затвора организацията вече била преустановила дейността си и когато френските полицаи го арестували, човекът се кълнял, че отдавна е извън политиката и работи като машинист в Толедо. Твърдял, че е дошъл в Париж само за да види вуйчо си и не знае нищо за никаква бомба. Към доклада от разпита беше приложено ксерокопие от снимката му — изпити скули, черни сключени вежди, изпъкнала брадичка.
Вуйчото потвърдил, че двамата са били заедно почти през целия ден, и въпреки че алибито на арестувания не било желязно и у него било намерено оръжие, полицията дори след кръстосания разпит не разполагала с никакви конкретни улики срещу него.
Смит въздъхна. Исторически погледнато, групировката „Черен пламък“ не концентрираше дейността си в определена точка. Беше доста мобилна и имаше по-скоро свой периметър, в който нанасяше ударите си. Функционираше главно в населените от баските области в Западните Пиренеи, на територията на Испания, и много рядко — във френските баски провинции. Повечето симпатизанти на организацията живееха в градовете Билбао и Герника и околните райони.
Движението на баските националисти имаше една определена цел — създаване на отделна, независима от Испания, баска република. По-умерените привърженици и симпатизанти на движението настояваха за автономия на територията на Испания. Доказателство за силния стремеж на баските към независимост беше фактът, че въпреки че бяха ревностни католици, по време на Гражданската война се бяха съюзили с крайно левите републиканци атеисти само защото те, за разлика от фашистите на Франко, им обещаваха автономия.
Смит обаче се питаше къде е мястото на атентата срещу института „Пастьор“ във всичко това. Може би да злепостави Испания? Едва ли. Струваше му се малко вероятно.
Да породи конфликт между двете държави с идеята, че френското правителство в крайна сметка ще защити интересите на баските, като по-малко потърпевшо при една евентуална автономия? В това имаше известна логика… Още повече, че ако успееха да въвлекат в конфликта и Франция, това вече преставаше да бъде вътрешнодържавен проблем и Обединените нации щяха да се почувстват длъжни да се намесят и да принудят Испания и Франция да намерят благоприятен за баските изход. Кой знае?
Смит кимна. Възможно беше да целят точно това. А един молекулярен компютър в добавка определено би наклонил везните в тяхна полза — щяха да преговарят от позицията на силата и правителствата на Испания и Франция биха били далеч по-склонни на компромиси.
Но ако молекулярният компютър на Шамборд действително беше в ръцете им, защо атакуваха точно Съединените щати? Това някак не се връзваше… Освен ако не смятаха по този начин да принудят Съединените щати да подкрепят каузата им. Но ако беше така, нали досега щяха да са поставили исканията си? А нищо подобно не ставаше.
Докато продължаваше да размишлява върху всичко това, Смит включи клетъчния си телефон с надеждата, че този път ще чуе сигнал. Слава богу, телефонът работеше. Набра строго секретния номер на Клайн във Вашингтон.
— Тук Клайн.
— Възстановени ли са безжичните комуникации?
— Напълно. Но беше настанала голяма бъркотия…
— Какво точно стана?
— След като дръпна шалтера на електрозахранването, нашият хакер фантом се вмъкна в системата на телекомуникационните сателити и до един ги извади от строя. Компютърните експерти на ФБР се опитаха да му попречат по всички възможни начини, но той направо се подиграваше с тях — разчиташе всички кодове, разгадаваше паролите, преодоляваше препятствията по пътя си без никакво затруднение, с умопомрачителна скорост. Направо невероятно. Нищо не беше в състояние да го спре.
Смит се намръщи.
— Но защо, по дяволите?! Какво може да цели?
— Нашите хора смятат, че просто се пробва… И двете аварии бяха в рамките на половин час, като по часовник.
— Да, наистина… Би могло да бъде проба. И в същото време… предупреждение.
— Е, ако целта му е била да ни изправи на нокти, със сигурност успя. Показа ни, че разполага с технология, пред която буквално сме безсилни. Остава ни единствено да се опитаме да се доберем до него…
— Боя се, че зад всичко това не стои един-единствен човек, а цяла организация. Между впрочем, още ли няма никакви новини около отвличането на Терез Шамборд?
— Абсолютно никакви.
Смит замислено погледна бирата, от която само до преди малко отпиваше с такова удоволствие, и я отмести настрани.
— А може би те изобщо не искат нищо от нас — каза мрачно. — Може би просто са си наумили нещо и смятат да го направят, независимо от опитите ни да ги спрем…
— Знаеш ли, че и на мен ми е минавало през ум това… Че планират нещо голямо и след предварителните тестове смятат да ударят без предупреждение. Това е най-страшният ми кошмар.
— Какво мислят в Пентагона за това?
— Засега им поднасям страховете си на час по лъжичка… Това ми е работата. А какво ново при теб?
— Две неща. Първото е… че са открили откъснатата ръка на Емил Шамборд в развалините. Научих го тази сутрин от генерал Ла Порт.
Клайн въздъхна.
— Значи наистина е намерил смъртта си онази нощ… дявол да го вземе, все се надявах… — Той помълча. — Знаеш ли какво означава това, Джон? Че Целербах остава единственият, който може да знае нещо… Как е той?
— Мисля, че има шансове да възстанови спомените си и да запази способностите си непокътнати. С една дума — да си бъде отново предишният.
— Дано… И дано това стане по-скоро… Не само защото е най-важният ни свидетел. Между другото, достатъчно сигурна ли е сега охраната му?
— Вече да. Сюрте и френските специални служби са я поели. Още малко и ще започнат да се прескачат един друг. — Той направи кратка пауза и изведнъж смени темата. — Шефе, трябва ми резервация за следващия полет до Мадрид.
— До Мадрид ли? Това пък защо?
— Там ще наема кола, за да отида в Толедо. Ще се опитам да хвана дирите на групировката „Черен пламък“. — И той предаде накратко съдържанието на доклада, който капитан Бонард беше получил от Сюрте. — Като се има предвид и значението на онази емблема, мисля, че Толедо може да се окаже добра отправна точка. Ако „Черен пламък“ наистина е замесен в отвличането на Терез Шамборд, надявам се да науча нещо, което да ми помогне да се добера до нея. И до ДНК компютъра. Бил съм в Толедо няколко пъти, но ще ми е необходима подробна карта на града и точният адрес на седалището на баските. Сюрте не може да го нямат.
— Ще го взема — обеща Клайн. — И ще направя резервация на твое име на летище „Дьо Гол“. Успех.
Президентът Сам Кастила се облегна назад на стола си и затвори очи. Тъй като не включваше климатичната инсталация и предпочиташе да държи френския прозорец широко отворен, в Овалния кабинет беше доста топло въпреки ранния час.
Хвърли крадешком поглед на часовника си и установи, че съвещанието със съветника по въпросите на националната сигурност, адмирала и тримата генерали продължаваше вече точно час и двадесет и шест минути. Спомни си за изтънченото изтезание на индианците апачи, които връзвали жертвата си и я оставяли да се пържи на лъчите на палещото слънце — бавна и изключително мъчителна смърт. Въпреки сериозността на момента не можа да не се усмихне вътрешно на асоциацията.
