— Скромната личност пред вас — започна той — внимателно изследва тялото на мъжа, разпознат като Фан Шун, чиновник в съдилището. Установих, че е бил убит чрез еднократен замах с остър предмет, който е прерязал гърлото му. Изследвах също тялото на мъжа, разпознат от Хуйбън, старши монах на Храма на белия облак, като монаха Дзухай, отговорник за раздаването на милостиня към същия храм. По тялото му няма следи от наранявания, натъртвания или други белези на насилие, нито признаци, че е била използвана отрова. Склонен съм да приема, че кончината му се дължи на внезапен сърдечен удар.
Доктор Шън се изправи и постави на съдийската маса писмения си рапорт за аутопсията. Магистратът го освободи, след което обяви, че ще разпита госпожица Бей Сунян. Сержант Хун я доведе пред масата. Тя беше умила лицето си и се бе сресала. Така не беше лишена от известна доза хубост.
— Не ти ли казах още там, че си я бива? — прошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Винаги съм казвал, че ако се изплакнат в реката, стават не по-лоши от всяка градска дама.
Девойката бе много уплашена, но след търпелив разпит съдията я накара да разкаже отново историята за Фан и жената. После я попита:
— Виждала ли си госпожа Фан преди?
Когато тя поклати отрицателно глава, Ди продължи:
— Тогава откъде знаеш, че жената, на която си поднесла храна, наистина е била госпожа Фан?
— Ами нали спяха в едно легло? — отвърна момичето.
Над тълпата се разнесе ехиден кикот. Съдията удари с чукчето си по масата.
— Тишина! — гневно викна той.
Съвсем объркана, девойката сведе глава. Погледът на съдията падна върху гребена, затъкнат в косите й. Той извади от ръкава си другия гребен, който бе намерил в спалнята, където бе станало убийството. Двата предмета бяха напълно еднакви.
— Виж този гребен, Сунян — рече съдията. — Намерих го близо до чифлика. Твой ли е?
Кръглото лице на девойката грейна в широка усмивка.
— Значи той наистина ми го е купил! — доволно каза тя. После изведнъж се скова от страх и закри с ръкав устата си.
— Кой ти го е купил? — меко попита съдията. Очите на момичето се напълниха със сълзи. То проплака:
— Татко ще ме пребие.
— Виж какво, Сунян — каза съдията, — намираш се в съдилището и трябва да отговаряш на въпросите ми. Баща ти е в беда. Ако казваш само истината, това може да му помогне.
Момичето решително тръсна глава.
— Това няма нищо общо нито с баща ми, нито с вас — упорито рече то. — Няма да ви кажа!
— Говори или ще си изпатиш! — изсъска началникът на стражниците и вдигна бича си.
Момичето изпищя от ужас, после се разтресе от сърцераздирателни ридания.
— Не посягай! — кресна съдията на ефрейтора и погледна угрижено към помощниците си.
Ма Жун му хвърли въпросителен поглед, посочвайки към себе си. Ди се поколеба за момент, после кимна в знак на съгласие. Ма Жун бързо слезе от подиума, приближи се до девойката и започна да й говори нещо с много тих глас. Скоро тя спря да хълца и енергично разклати глава. Ма Жун й прошепна още няколко думи, после окуражително я потупа по гърба, намигна на съдията и зае мястото си на подиума. Сунян забърса лице с ръкава си. Вдигна очи към съдията и започна:
— Беше преди около един месец, когато работехме заедно на полето. А Куан ми каза, че имам хубави очи, а когато отидохме в плевнята да си изядем кашата, каза още, че имам хубави коси. Татко го нямаше, беше отишъл на пазара и аз се качих с А Куан на тавана на плевнята. Тогава… — тя замълча, после добави предизвикателно: — Тогава останахме на тавана.
— Разбирам — каза съдията. — А кой е този А Куан?
— Не знаете ли? — удивена попита девойката. — Всички го познават. Той е работник надничар, който се цани при чифликчиите, когато има много полска работа.
— Помоли ли те да се омъжиш за него? — попита съдията.
— Разбира се, два пъти — гордо отговори Сунян. — Но аз казах не, никога! На мен ми трябва мъж със собствено парче земя, тъй му рекох. А миналата седмица му рекох още, че повече не може да идва да ме вижда тайно през нощта. Една девойка трябва да мисли за бъдещето си, а тази есен аз ще навърша двайсет. А Куан ми каза, че нямал нищо против да се омъжа, но щял да ми пререже гърлото, ако някога си намеря друг любовник. Хората може да разправят, че е крадец и нехранимайко, но той много ме обича…
— А сега какво ще ни кажеш за тоя гребен? — попита съдията.
— А Куан е истински кавалер — рече Сунян с усмивка, от която личеше, че споменът й е приятен. — Когато го видях за последен път, той ми рече, че иска да ми подари нещо наистина хубаво, което да ми напомня за него. Аз му рекох, че искам един гребен точно като тоя, дето носех. Той рече, че ще ми намери такъв дори ако се наложи да иде чак до пазара в града.
Съдията поклати глава.
— Това е всичко, Сунян — каза той. — Има ли къде да се настаниш тук в града?
— Леля ми живее до пристанището — отвърна девойката.
Когато сержант Хун я отведе, съдията попита началника на стражниците:
— Какво знаеш за тоя хубавец А Куан?
— Опасен престъпник, ваше превъзходителство — незабавно отговори той. — Преди половин година тук в трибунала му наброихме петдесет удара с тежкия бич, защото беше набил и ограбил един стар селянин, а подозираме, че пак той преди два месеца е пречукал оня дребен търговец при сбиване в игралния вертеп близо до Западната врата. Няма собствен дом, спи в гората или по плевните на чифлиците, в които работи.
Съдията се облегна назад в креслото. Известно време повъртя разсеяно гребена в ръцете си. После отново изправи гръб и каза:
— Съдът, след като проучи мястото на престъплението и изслуша показанията на свидетелите, смята, че Фан Шун и жената, облечена в дрехите на госпожа Гу, са били убити през нощта на четиринайсети този месец от скитника А Куан.
В залата се разнесе изумена гълчава. Съдията удари с чукчето си по масата.
— Заключението на съда е — продължи той, — че У, слугата на Фан Шун, пръв е разкрил убийството. Той е откраднал кутията с парите на Фан, присвоил е двата коня и е забягнал. Съдът ще направи необходимото за арестуването на престъпниците А Куан и У. Освен това съдът ще продължи усилията си, за да се изясни самоличността на жената, която е била с Фан, и да се намери тялото й. Също така ще се опита да изясни връзката на монаха Дзухай с този случай.
В личния си кабинет съдията Ди каза на Ма Жун:
— Погрижи се дъщерята на Бей да се добере благополучно до къщата на леля си. Една изчезнала жена ни стига.
Когато Ма Жун излезе, сержант Хун каза с озадачена гримаса:
— Не можах да схвана добре защо заключението на ваше превъзходителство преди малко, по време на заседанието, беше такова.
— Нито пък аз — добави Цяо Тай. Съдията допи чая си. След това каза:
— Когато чух разказа на Бей Чу, веднага реших, че убиецът не може да е У. Ако той наистина е имал намерение да убие и да ограби господаря си, щял е да го направи на отиване към Биенфу или на връщане оттам, където е имал по-добри възможности и рискът да бъде разкрит е бил по-малък. Освен това У е градски човек. Той би използвал нож и със сигурност не сърп, който е крайно неудобен като оръжие за човек, несвикнал да борави с него. И най-сетне, само някой, който действително е работил в чифлика, е могъл да знае къде да намери сърпа в тъмнината. След като е налетял на убитите, У е откраднал кутията с парите и конете. Страхувал се е, че ще бъде обвинен за престъплението, а страхът в съчетание с алчността и добрата възможност за забогатяване представлява сериозен мотив.
— Това звучи правдоподобно — забеляза Цяо Тай.
— Но защо му е трябвало на А Куан да убива Фан Шун?
