— Благочестивият господин Гу Мънпин — обясни игуменът — помоли за разрешение да бъде направено копие на свещената статуя в естествена големина и то да бъде пренесено в Храма на белия кон, главното светилище на будистката вяра в столицата. Той не жали средства, за да се осъществи това богоугодно дело. Поръча на майстор Фън, най-добрия скулптор в провинция Шантун, да дойде тук, в храма ни, да скицира свещената статуя и най-прецизно да я измери. След като свърши тази работа, майстор Фън работи три седмици в дома на господин Гу и извая копието на статуята от кедрово дърво, ръководейки се от направените рисунки и взетите мерки. През цялото това време господин Гу се отнасяше с майстор Фън като със свой почетен гост и когато работата наближи към края си, организира великолепно празненство, на което майсторът заемаше почетното място. Тази сутрин господин Гу докара копието на статуята, поставено в красив сандък от палисандър, тук в храма.
Игуменът поклати кръглата си глава с доволна усмивка. Очевидно той придаваше голямо значение на този случай. После продължи:
— Веднага щом бъде определен благоприятният ден за това щастливо събитие, копието на статуята ще бъде тържествено благословено и осветено в този храм. Комендантът на гарнизона е издействал разрешение то да бъде пренесено в столицата с ескорт от бронирани конници. Няма да пропусна да уведомя негово превъзходителство своевременно, когато денят и часът на освещаването бъдат определени.
— Изчисленията вече са направени, ваше преосвещенство — чу се дълбок глас зад съдията. — Денят и часът вече са определени: освещаването ще стане утре вечер веднага след втората нощна стража.
Един висок и сух мъж пристъпи напред. Игуменът го представи като Хуйбън, старши монах в храма.
— Не бяхте ли вие човекът, който тази сутрин разпозна мъртвия монах? — попита съдията Ди.
Мъжът тъжно сведе глава.
— Това е пълна загадка за всички нас — каза той. — По какви причини нашият монах Дзухай, отговорник за раздаването на милостиня, се е озовал на толкова отдалечено място в такъв необичаен час? Единственото възможно обяснение е, че го е повикал някой чифликчия в този район, за да му даде благословията си, и са го нападнали разбойници. Но предполагам, че негово превъзходителство вече разполага с някакви улики?
Поглаждайки бавно бакенбардите си, съдията отговори:
— Според нас има трети, неизвестен, който е искал на всяка цена да попречи мъртвата жена да бъде разпозната. Когато е видял вашия монах да минава оттам, е решил да му вземе одеждата, за да увие в нея тялото на жената. Знаете, че Дзухай беше намерен само по долни дрехи. Предполагам, че са се сборичкали и монахът внезапно е получил сърдечен удар.
Хуйбън поклати глава и запита:
— Негово превъзходителство намери ли тояжката му близо до тялото?
Съдията Ди се замисли за момент.
— Не! — каза той доста нервно.
Изведнъж си бе спомнил любопитен факт. Когато доктор Цао го изненада в черничевата горичка, ръцете му бяха празни. Но когато съдията го застигна на връщане към пътя, докторът носеше дълга бамбукова пръчка.
— Ще се възползвам от възможността — продължи Хуйбън — да уведомя негово превъзходителство, че миналата нощ в храма ни са проникнали трима крадци. Един от монасите в къщичката при портала случайно ги е видял, когато са се прехвърлили през оградата и са избягали. За нещастие, докато вдигне тревога, те вече били изчезнали в гората.
— Веднага ще наредя да се извърши разследване — каза съдията. — Този монах може ли да опише разбойниците?
— В тъмнината не е успял да ги разгледа добре — отвърна Хуйбън, — но твърди, че и тримата са били високи мъже и че единият е имал тънка рядка брада.
— Щеше да бъде от голяма полза — сдържано каза съдията, — ако този монах е бил по-наблюдателен. Откраднали ли са нещо ценно?
— Тъй като не са познавали вътрешното разположение на храма — отговори Хуйбън, — са претърсили само задната зала, а там не са намерили друго, освен няколко ковчега.
— Е, това е добре! — каза съдията, след което се обърна към игумена и продължи: — Няма да се лиша от честта да дойда тук утре вечер в определения час.
Той стана, поклони се и си тръгна. Хуйбън и старият монах съпроводиха съдията Ди и сержант Хун до паланкина.
Докато ги пренасяха обратно през моста Небесна дъга, съдията каза на помощника си:
— Мисля, че Ма Жун и Цяо Тай няма да се върнат преди свечеряване. Хайде да отидем до пристанището и корабостроителницата отвъд Северната врата.
Хун даде нареждане на носачите и те се насочиха на север по втората търговска улица на града. Щом излязоха през Северната врата, видяха, че там кипи усилен труд. В корабостроителницата имаше голям брой тежки кораби, закрепени с дървени подпори. Множество разсъблечени работници, само с по една препаска около слабините, сновяха върху корабите и под тях. Отвред кънтяха гръмогласни заповеди и оглушителни удари на чукове.
Съдията Ди никога преди не беше посещавал корабостроителница. Той тръгна с Хун през тълпата, наблюдавайки всичко с интерес. Най-открая една голяма джонка бе повалена настрани. Шестима работници палеха огън от трева под нея. Гу Мънпин и представителят му Ким Сан стояха наблизо и разговаряха с майстора. Щом забеляза съдията и Хун, Гу побърза да отпрати майстора и с куцукане се завтече да ги посрещне. Ди полюбопитства какво правят работниците.
— Това е една от най-големите ми океански джонки — обясни Гу. — Килнали са я настрани, за да изгорят водораслите и морските животни, полепнали по дъното й. Те намаляват скоростта. После ще я стържат, докато я почистят напълно, и ще запълнят пукнатините с катран и кълчища.
Съдията пристъпи напред, за да може да наблюдава работниците по-отблизо, но Гу го хвана за ръката.
— Не се приближавайте повече, ваше превъзходителство — предупреди той. — Преди няколко години една греда, разхлабена от горещината, падна върху десния ми крак. Счупеното така и не зарасна, както трябва, затова сега се подпирам на този бастун.
— Много е красив — одобри го съдията. — Този пъстър южен бамбук е доста рядък.
— Така е, наистина — отвърна Гу, явно поласкан. — Полиран е много добре. Но е доста тънък за направа на бастуни, затова използвам две пръчки, вързани една за друга — после сниши гласа си до шепот: — Присъствах на съдебното заседание. Разкритията на негово превъзходителство силно ме смутиха. Това, което е направила жена ми, е ужасно: позор за мен и за цялото ми семейство.
— Не бива да правите прибързани заключения, господин Гу — каза съдията. — Аз нарочно подчертах, че самоличността на жената още не е установена.
— Високо оценявам дискретността на негово превъзходителство — бързо каза Гу и стрелна поглед към Ким Сан и сержант Хун.
Съдията попита:
— Позната ли ви е тази носна кърпичка?
Гу любопитно погледна бродираното парче коприна, което съдията извади от ръкава си.
— Разбира се — отговори той. — Това е една кърпичка от комплекта, който подарих на жена си. Къде сте я намерили, ваше превъзходителство?
— Край пътя близо до изоставения храм — каза съдията. — Помислих си… — изведнъж замълча. Спомни си, че забрави да попита игумена кога и защо храмът е бил изоставен. Сега запита Гу: — Чували ли сте слуховете за този храм? Хората разказват, че го обитавали духове. Това, разбира се, са глупости. Но ако наистина някой ходи там нощно време, ще трябва да направя разследване. Много е възможно нечестиви монаси от Храма на белия облак да го използват за някакви престъпни цели. Това би обяснило присъствието на оня монах близо до чифлика на Фан: може би е отивал в храма. Е, най-добре да отида пак в Храма на белия облак и да разпитам игумена или Хуйбън. Между другото игуменът ми разказа за вашето благочестиво начинание. Освещаването на копието на статуята е насрочено за утре вечер. Бих присъствал с удоволствие.
Гу направи дълбок поклон. После каза:
