— Открихме трийсет и едно текущи дела — отвърнах. — Само седем от тях ми приличат на прокажени. Това значи, че имаме много дела, за които няма пари в касата. Или трябва да получа още пари, или и те ще отидат при прокажените.
Необходимостта да искам пари от клиентите не ме смущаваше. Най-важното умение за адвоката по наказателно право е да получава пари. Много ме бива в това, а Лорна — още повече. Номерът е поначало да намираш платежоспособни клиенти, а от небето току-що ни бяха паднали цели две дузини такива.
— Мислиш ли, че съдията ще ти позволи да се откажеш от някои клиенти просто така? — попита Лорна.
— Не. Но ще измисля нещо. Може да се аргументирам с конфликт на интереси. Конфликтът е в това, че обичам да ми плащат за работата, а клиентите не обичат да плащат.
Никой не се засмя. Даже не се и усмихнаха. Продължих:
— Нещо друго за парите?
Лорна поклати глава.
— Това е всичко. Когато тръгнеш за съда, ще се обадя в банката и ще се задействам. И двамата ли искаш да сме титуляри на сметките?
— Да, като с моите сметки.
Евентуалните трудности с достъпа до парите в сметките на Винсънт не ме притесняваха. Затова имах Лорна. Много я биваше в някои аспекти на деловите отношения, в които аз бях слаб. Понякога беше толкова добра, че ми се щеше изобщо да не сме се женили или поне да не се бяхме развели.
— Виж дали Рен Уилямс има право да подписва чекове — казах. — Ако има, анулирай го. Искам засега само ние с теб да сме титуляри на сметките.
— Ясно. Може да се наложи пак да отидеш при съдия Холдър и да вземеш съдебна заповед за банката.
— Няма проблем.
Часовникът ми показваше, че след десет минути трябва да тръгвам за съда. Обърнах се към Войчеховски.
— Ти к’во успя да научиш, Сиско?
Бях му казал да използва връзките си и да следи разследването на убийството на Винсънт колкото може по-отблизо. Исках да знам какви ходове предприемат детективите, защото от думите на Бош изглеждаше, че следствието ще бъде свързано с току-що наследените от мен дела.
— Нищо особено — отвърна той. — Детективите още не са се прибрали в Паркър Сентър. Обадих се на един мой познат криминалист и научих, че още обработвали всичко. Не успях да измъкна много информация за това с какво разполагат, обаче ми спомена за нещо, което не били открили. Винсънт бил прострелян поне два пъти, доколкото успели да установят на местопрестъплението. И нямало гилзи. Убиецът ги е прибрал.
Това означаваше поне едно нещо. Две по-точно. Че престъпникът или е стрелял с револвер, или че след убийството е запазил самообладание и е вдигнал изхвърлените от пистолета гилзи.
— Обадих се на една позната в оперативния център и тя ми каза, че първото повикване било в дванайсет трийсет и три — продължи доклада си Сиско. — След аутопсията ще определят времето на смъртта още по-точно.
— Имат ли най-обща представа какво се е случило?
— Изглежда, Винсънт останал да работи до късно, както явно имал навик в понеделник. Работел до късно всеки понеделник, за да се подготви за новата седмица.
Когато свършил, си взел куфарчето, заключил и си тръгнал. Отива в гаража, качва се в колата си и го гръмват през предния ляв прозорец. Когато го открили в колата, двигателят работел. Прозорецът бил отморен. Снощи беше шестнайсет-седемнайсет градуса. Може да е отворил прозореца, защото е обичал студа или защото някой се е приближавал към колата.
— Някой негов познат.
— Това е една от възможностите.
Замислих се за това и върху казаното от детектив Бош.
— Нямало ли е дежурен в гаража?
— Не, служителят си тръгва в шест. След този час или трябва да пуснеш пари в автомата, или да си отвориш с месечен пропуск. Винсънт имал пропуск.
— Камери?
— Само на входа и изхода. Камерите са насочени към регистрационните номера на колите — ако някой каже, че си е изгубил пропуска, да могат да определят кога е влязъл, такива неща. Но доколкото разбрах от моя познат в криминалистиката, записът не им вършел никаква работа. Убиецът не бил дошъл в гаража с кола. Влязъл е или откъм сградата, или през някой от входовете за пешеходци.
— Кой е открил Джери?
— Охраната. Имат само един дежурен за сградата и гаража. Той минава през гаража два пъти нощем и забелязал колата на Винсънт по време на втората обиколка. Фаровете светели и моторът работел, така че отишъл да провери. Отначало си помислил, че Винсънт спи, после видял кръвта.
Кимнах. Мислех си за този сценарий и разиграването му. Убиецът или беше невероятно лекомислен и Голям късметлия, или бе знаел, че в гаража няма камери и ще може да причака Джери Винсънт в понеделник вечер, когато наоколо няма почти никого.
— Добре, продължавай в този дух. Ами Хари Потър?
— Кой?
— Детективът. Не е Потър. Искам да кажа…
— Бош. Хари Бош. Работя и по този въпрос. Предполага се, че е един от най-добрите. Преди няколко години се пенсионирал и самият шеф на полицията го убедил да се върне на работа. Поне така разправят.
Сиско погледна бележника си.
— Истинското му име е Йеронимус Бош. Трийсет и три години служба. Знаеш какво значи това.
— Не, какво значи?
— Ами, според пенсионната програма на Лосанджелиското полицейско управление максималния стаж за пенсия е трийсет години, с други думи, можеш да се пенсионираш с пълна пенсия, и независимо още колко години работиш след тези трийсет, пенсията ти не се увеличава. Тъй че няма икономически стимул за оставане.
— Освен ако нямаш мисия в живота.
Сиско кимна.
— Точно така. Всеки, който остане на работа след трийсет години, не е в полицията заради парите или службата. А за нещо повече.
— Чакай малко — спрях го аз. — Йеронимус Бош ли каза? Като художника?
Вторият ми въпрос го обърка.
— Не знам за художника. Обаче се казва така. Шантаво име, ако питаш мен.
— Не по-шантаво от Войчеховски — ако питаш мен Сиско понечи да защити името и културното си наследство, но Лорна се намеси:
— Нали каза, че не го познаваш, Мики?
Погледнах я и поклатих глава.
— Никога не го бях виждал, но името… Името ми е познато.
— Името на художника ли?
Не исках да навлизам в дискусии за история, толкова далечна, че не можех да съм сигурен за нещата.
— Няма значение. Не е нещо важно, а и трябва да тръгвам.
Станах.
— Сиско, продължавай да следиш разследването и изрови каквото можеш за Бош. Искам да знам доколко мога да му се доверя.
— Нали няма да му позволиш да чете делата? — попита Лорна.
— Това не е случайно престъпление. Убиецът е знаел как да се добере до Джери Винсънт. Ще се
