с оглед на данните от местопрестъплението.
Обажданията от ФБР до мобилния телефон на Винсънт също бяха неизвестни величини в уравнението. Какво знаеше Бюрото и защо не се бяха свързали с Бош? Имаше вероятност агентите да крият следите си. Но в същото време знаех, че ФБР може да не пожелае да излезе от сенките и да разкрие водено в момента следствие. В такъв случай трябваше да действам още по-внимателно. Ако се замесех във федерално разследване на корупция, никога нямаше да изляза чист.
Последното неизвестно беше самото убийство. Сега знаех, че Винсънт е дал подкуп и е бил готов за процеса. Защо се беше наложило да се избавят от него? Убийството му определено застрашаваше графика и представляваше крайно средство. Защо го бяха убили?
Засега имаше прекалено много въпроси и неизвестни. Нуждаех се от още информация, за да мога да направя каквито и да било сериозни заключения за това как да продължа нататък. Ала не можех да не стигна до един принципен извод. Колкото и да ми беше неприятно, изглеждаше очевидно, че собственият ми клиент ме манипулира. Елиът ме държеше на тъмно относно вътрешните машинации около делото.
Обаче това можеше да е нож с две остриета. Реших да изпълня настояването на Бош и да запазя информацията му в тайна. Нямаше да я споделя със сътрудниците си и засега определено нямаше да питам Уолтър Елиът за тези неща. Щях да плувам с глава над тъмните води на делото и да си държа очите широко отворени.
Откъснах се от мислите си и видях, че съм застанал пред зейналата уста на рибата на Патрик Хенсън.
Вратата се отвори и Лорна влезе в кабинета и ме завари вторачен в рибока.
— Какво правиш?
— Мисля.
— Е, Сиско дойде и трябва да тръгваме. Днес имаш ангажименти в съда и не бива да закъсняваш.
— Ами да вървим. Умирам от глад.
Последвах я в приемната, но не без да хвърля поглед към голямата красива риба на стената. Струваше ми се, че зная точно как се чувства.
23.
Казах на Патрик да ни закара във „Вагон-ресторанта“ и си поръчах пържола с яйца. Лорна само пи чай с мед. „Вагон-ресторантът“ беше ресторант, в който се събираха лосанджелиските политически акули преди поредния ден на борба в стъклените небостъргачи наоколо. Цените бяха свръхвисоки, но храната си струваше. Това вдъхваше увереност и караше градските воини да се чувстват могъщи.
Веднага щом келнерът взе поръчката ни и се отдалечи, Лорна отмести сребърните си прибори, разтвори на масата подвързан със спирала календар и ми каза:
— Яж бързо. Предстои ти тежък ден.
— Давай направо.
— Добре, първо лесните неща.
Прелисти назад-напред няколко страници и продължи:
— В десет имаш среща в кабинета на съдия Холдър. Иска да й докладваш за списъка на клиентите.
— Тя ми даде една седмица — възразих. — Днес е четвъртък.
— Да, обаче ми се обади Микейла и ми каза, че съдията искала междинен доклад. Мисля, че е прочела във вестниците, съдията де, че оставаш адвокат на Елиът. И се страхува, че ще му отделиш цялото си внимание и няма да имаш време за другите клиенти.
— Това не е вярно. Вчера внесох искане от името на Патрик, а във вторник поех присъдата на Рийс. Искам да кажа, че още дори не съм се срещнал с всички клиенти.
— Не се тревожи, в кантората съм ти приготвила разпечатка на списъка. Там е посочено с кого си се срещал и кого си поел, както и датите на всички процеси. Като я затрупаш с бумаги, няма да може да гъкне.
Усмихнах се. Лорна наистина беше адски добра.
— Страхотно. Какво друго?
— После в единайсет имаш среща със съдия Стантън относно делото Елиът.
— Разглеждане състоянието на делото ли?
— Да. Иска да знае дали ще успееш за следващия четвъртък.
— Не, но Елиът не дава и да се издума за нещо друго.
— Е, съдията ще изслуша и него. Иска да присъства и обвиняемият.
Това беше необичайно. В повечето случаи състоянието на делото се разглежда повърхностно и бързо. Фактът, че Стантън иска да види Елиът, придаваше на срещата по-голяма важност.
Сетих се нещо и извадих мобилния си телефон.
— Съобщи ли на Елиът? Той може да…
— Остави, Елиът знае и ще дойде. Сутринта разговарях с асистентката му госпожа Албрект и тя е наясно, че шефът й трябва да се появи. В противен случай съдията може да му анулира гаранцията.
Кимнах. Хитър ход. Да заплаши Елиът с отнемане на свободата му като начин да гарантира присъствието му.
— Браво — похвалих я. — Свърши ли?
Исках да продължа със Сиско и да го попитам какво още е успял да научи за разследването на убийството на Винсънт и дали неговите източници са му споменали за мъжа на снимката, която ми беше показал Бош.
— В никакъв случай — отвърна Лорна. — Тъкмо стигаме до тайнственото дело.
— Да чуем.
— Вчера следобед се обади секретарката на съдия Фридман — просто проверяваше дали някой друг е поел делата. Когато я осведомих, че ги поемаш ти, попита дали знаеш за заседанието, насрочено при Фридман днес в два. Проверих в новия ни календар и там нямаше нищо за два часа. Та ето ти я загадката. В два имаш заседание по дело, което не само не е включено в календара ни, но и за което нямаме документация.
— Как се казва клиентът?
— Ели Уимс.
Не ми говореше нищо.
— Рен чувала ли е това име?
Лорна презрително поклати глава.
— Провери ли приключените дела? Може да е поставено на грешно място.
— Проверих. Никъде в кантората няма такава папка.
— И за какво е заседанието? Попита ли секретарката?
— Разбира се. Уимс е обвинен в опит за убийство на служител на органите на реда и в още няколко престъпления, свързани с оръжие. Арестували го на втори май в някакъв окръжен парк в Калабасас. Предявили му обвинение, определили му мярка за неотклонение и го пратили в Камарио за деветдесет дни. Трябва да са го изкарали вменяем, защото заседанието днес е за насрочване на дата за процес и разглеждане на освобождаване под гаранция.
Най-важното всъщност се криеше между редовете на това обобщение. У име влязъл във въоръжен сблъсък с шерифството, което поддържаше реда в свободната зона Калабасас. Пратили го в щатския стационар за съдебнопсихиатрични експертизи в Камарио, където на психиатрите им трябвали три месеца, за да установят дали е луд, или вменяем и може да бъде съден по предявените му обвинения. Намерили го вменяем, което означаваше, че е различавал добро от зло, когато се е опитал да убие служител на органите на реда, най-вероятно рискувалия да го задържи шериф.
До това накратко се свеждаше положението, в което се намираше Ели Уимс. В делото трябваше да се съдържат повече подробности, обаче не разполагахме с него.
— В клиентската сметка споменава ли се нещо за Уимс? — попитах.
Лорна поклати глава. Трябваше да се сетя, че е направила пълна проверка и е потърсила името на Ели Уимс в данните за банковите сметки.
