— Добре, в такъв случай изглежда, че Джери го е представлявал безплатно.
От време на време адвокатите безплатно осигуряват правни услуги на бедни или специални клиенти. Понякога го правят от алтруизъм, друг път — защото клиентът просто не си плаща. Така или иначе, отсъствието на аванс от Уимс беше разбираемо. Съвсем друго беше положението с липсващото дело.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Лорна.
— Какво?
— Че когато си е тръгнал в понеделник вечер, Джери е носел делото в куфарчето си.
— И убиецът го е взел заедно с лаптопа и мобилния му телефон.
Имаше логика. Джери се беше подготвял за новата седмица и за заседанието по делото Уимс в четвъртък. Може да беше сложил папката в куфарчето си, за да я прегледа. Или пък понеже е била важна в някакво отношение, което засега не ми беше ясно. Имаше вероятност убиецът да е искал тъкмо делото на Уимс, а не лаптопа и мобилния телефон.
— Кой е прокурор по делото?
— Джоан Джорджети, и вече те изпреварих. Вчера й се обадих, обясних й в какво положение се намираме и я попитах дали би ни направила копие на доказателствения материал. Тя отговори, че нямало проблем. Можеш да го вземеш след срещата ти в единайсет със съдия Стантън и ще имаш два часа, за да се запознаеш с него, преди заседанието в два.
Топпрокурорката Джоан Джорджети работеше в отдел „Престъпления срещу служители на органите на реда“ в областната прокуратура. Освен това беше стара приятелка на бившата ми жена и баскетболна треньорка на дъщеря ми в Детската лига. Винаги се държеше приветливо и колегиално с мен, даже след като с Маги се разделихме. Не бях изненадан, че ще ми направи копие на доказателствения материал.
— За всичко се сещаш, Лорна — казах. — Защо просто не поемеш практиката на Винсънт? Нямаш нужда от мен.
Тя прие комплимента с усмивка и видях, че стрелва поглед към Сиско. От което разбрах, че иска той да осъзнае нейното значение за адвокатската кантора „Майкъл Холър и Сие“.
— Харесва ми да работя зад кулисите — отвърна небрежно. — Оставям сцената за теб.
Сервираха ни и аз залях пържолата и яйцата с щедра доза сос табаско. Понякога лютивият сос е единственият начин да разбера, че още съм жив.
Най-после имах възможност да чуя какво е научил Сиско за разследването на убийството на Винсънт, обаче той се зае с чинията си и знаех, че не бива да се опитвам да му преча. Реших да почакам и попитах Лорна как вървят нещата с Рен Уилямс. Тя отговори с приглушен глас, като че ли Рен седеше наблизо и можеше да ни чуе.
— Не ми е от голяма полза, Мики. Явно си няма представа как е функционирала кантората и къде е държал нещата Джери. Ще има късмет, ако е запомнила къде е паркирала колата си сутринта. Ако питаш мен, тя е работела там по някаква друга причина.
Можех да й кажа причината, която бях научил от Бош, ала предпочетох да я запазя за себе си. Не исках да разсейвам Лорна с клюки.
Погледнах Сиско и видях, че отопява соса на пържолата в чинията си с парче препечен хляб. Вече можехме да пристъпим към работа.
— Ти какво имаш за днес, Сиско?
— Работя по Рилц и неговата страна от уравнението.
— И как върви?
— Струва ми се, че има няколко неща, които може да ни влязат в употреба. Искаш ли да ги чуеш?
— Не сега. Ще те попитам, когато ми потрябва.
Не исках да ми съобщава никакви сведения за немеца, защото можеше да се наложи да ги предам като доказателствен материал на прокурора. В момента колкото по-малко знаех, толкова по-добре. Сиско разбра и кимна. После каза:
— Освен това следобед ще разговарям с Брус Карлин.
— Той иска двеста на час — обади се Лорна. — Пладнешки обир, ако питаш мен.
Махнах с ръка.
— Просто му ги плати. Това е еднократен разход, а и Карлин сигурно ще ни даде полезна информация, която може да спести ценно време на Сиско.
— Не се безпокой, ще му платим. Просто не ми харесва. Той ни изнудва, защото знае, че може.
— Формално той изнудва Елиът, а според мен него изобщо не го интересува.
Отново се обърнах към детектива си.
— Нещо ново по убийството на Винсънт?
Той ми съобщи какво е научил — главно съдебномедицински подробности, което подсказваше, че вътрешният му източник е от тази страна на уравнението. Винсънт бил прострелян с два куршума, и двата в областта на лявото слепоочие. Между входящите рани имало около два сантиметра и барутните изгаряния по кожата и косата показвали, че по време на изстрелите оръжието се намирало на разстояние от двайсет до трийсет сантиметра. Всичко това предполагало, каза Сиско, че убиецът бързо е изстрелял два куршума и че е доста опитен. Аматьор едва ли щял да стреля два пъти бързо едно след друго и да улучи приблизително в една и съща точка.
Освен това, продължи Сиско, куршумите не излезли от тялото и били извадени по време на аутопсията, извършена късно предишния ден.
— Двайсет и пети калибър — каза ни.
Безброй пъти бях разпитвал експерти по балистика. Разбирах от патрони и знаех, че двайсет и пет калибровият куршум се изстрелва с малко оръжие, но може да нанесе тежки увреждания, особено ако попадне в черепната кухина, където започва да рикошира. Направо прави мозъка на жертвата на каша.
— Известно ли е вече точно с какво оръжие е стреляно?
Знаех, че по следите върху куршумите може да се определи с какво оръжие са изстреляни. Точно като при убийството в Малибу — експертите знаеха какво оръжие е използвано, въпреки че не го бяха открили.
— Да. Двайсет и пет калиброва берета „Бобкат“. Малка и удобна, почти можеш да я скриеш в шепа.
Съвсем различно оръжие от онова, с което бяха убили Мици Елиът и Йохан Рилц.
— И какво ни говори всичко това?
— Това е оръжие на наемен убиец. Взимаш го, когато знаеш, че ще стреляш в главата.
Кимнах в знак на съгласие.
— Значи е било планирано. Убиецът е знаел точно какво ще направи. Чака в гаража, вижда Джери да излиза и да отива в колата си. Прозорецът се отваря или вече е отворен и онзи тип гръмва Джери два пъти в главата, после бръква да извади куфарчето с лаптопа, мобилния телефон, папката и навярно делото Ели Уимс.
— Точно така.
— Добре, ами заподозреният?
— Оня, когото са потили първата нощ ли?
— Не, това е бил Карлин. Пуснали са го.
На лицето на Сиско се изписа изненада.
— Откъде знаеш, че е бил Карлин?
— Бош ми каза сутринта.
— Това значи ли, че имат друг заподозрян?
— Показа ми снимка на мъж, излизащ от сградата по времето на убийството. Имал е оръжие и очевидно е носел дегизировка.
Видях, че очите на Сиско пламват. Беше въпрос на професионална гордост той да ми осигури такава информация. Не му харесваше, че се е случило обратното.
— Не знаеше името му, имаше само снимка — продължих. — Интересуваше се дали съм виждал този човек и дали не е клиент на Джери.
Очите на Сиско се присвиха, когато разбра, че неговият вътрешен източник е крил толкова важни сведения от него. Ако му кажех и за обажданията от ФБР, сигурно щеше да вдигне масата и да я изхвърли
