Когато Голанц свърши, съдията разпусна съда за следобедна почивка. Още щом съдебните заседатели напуснаха залата, чух някой да прошепва името ми. Обърнах се и видях Лорна — сочеше ми към дъното на съдебната зала. Погледнах и видях дъщеря ми и майка й да седят на последния ред в галерията. Хейли плахо ми махна и аз й се усмихнах.
39.
Срещнахме се в коридора пред залата на разстояние от групата репортери, скупчили се около главните участници в процеса. Хейли ме прегърна. Обзе ме невероятна радост, че е дошла. Седнахме на една свободна дървена пейка.
— Откога сте тук? — попитах. — Не ви забелязах.
— За съжаление не много отдавна — отвърна Маги. — Последният й час днес беше физическо, така че реших да си взема свободен следобед, взех я рано и дойдохме. Видяхме по-голямата част от разпита на Харбър.
Преместих поглед от Маги към дъщеря ни, която седеше между нас. Приличаше на майка си — тъмна коса и очи, и кожа, която задържаше слънчевия тен до късно през зимата.
— Какво ще кажеш, Хей?
— Беше адски интересно. Задаваше му много въпроси. Той изглеждаше като че ли ще побеснее.
— Не се безпокой, ще го преживее.
Вдигнах очи над главата й и намигнах на бившата си жена.
— Мики?
Обърнах се и видях Макавой от „Таймс“. Беше се приближил с бележник и химикалка в ръка.
— Не сега.
— Само няколко бързи…
— Казах ти: не сега. Остави ме на мира.
Репортерът се обърна и се отдалечи към една от групите около Голанц.
— Кой е този? — попита Хейли.
— Журналист от един вестник. Ще поговоря с него по-късно.
— Мама каза, че днес имало голяма статия за теб.
— Всъщност не е за мен. За делото е. Затова се надявах да видиш част от него.
Отново погледнах бившата си съпруга и й кимнах благодарно. Тя се беше дистанцирала от гнева си към мен и бе поставила дъщеря ни на първо място. Ако не друго, винаги можех да разчитам на нея за това.
— Ще се връщаш ли вътре? — попита Хейли.
— Да. Това е само кратка почивка, за да могат хората да си вземат нещо за пиене или да отидат до тоалетната. Имаме още едно заседание и после всички си отиват вкъщи. Ще продължим утре сутринта.
Тя кимна и обърна глава към вратата на залата. Проследих погледа й и видях, че хората започват да влизат.
— Хм, тате? А онзи човек убил ли ги е?
Погледнах Маги и тя сви рамене, сякаш искаше да каже: „Не съм я карала да ти зададе точно този въпрос“.
— Виж, миличка, това не ни е известно. Обвиняват го в убийство, да. И много хора смятат, че го е извършил. Но нищо не е доказано и целта на този процес е да определим дали е така. Спомняш ли си какво ти обяснявах?
— Да.
— Това семейството ти ли е, Мик?
Обърнах се и се вцепених, когато срещнах очите на Уолтър Елиът. Усмихваше се топло и очакваше да го представя. Явно си нямаше представа коя е Маги Страшната.
— Хм… Уолтър, това е дъщеря ми Хейли, а това е майка й, Маги Макфърсън.
— Здравейте — срамежливо поздрави Хейли.
Маги кимна и го погледна неловко.
Уолтър допусна грешката да й подаде ръка. Не можех да си представя, че е възможно някой да се държи по-сковано. Тя я стисна за част от секундата, после бързо отдръпна ръка. Когато Елиът понечи да се ръкува и с Хейли, Маги буквално подскочи, прегърна дъщеря ни през раменете и я вдигна от пейката.
— Дай да изтичаме до тоалетната, преди заседанието да е започнало.
И затегли Хейли към тоалетните. Уолтър ги проследи с поглед, после се обърна към мен, все още протегнал ръка във въздуха. Станах.
— Съжалявам, бившата ми жена е прокурорка.
Той повдигна вежди.
— А, май разбирам защо е бившата ти жена.
Кимнах само с цел да го накарам да се почувства по-добре. Казах му да влиза в залата и че скоро ще ида при него.
Тръгнах към тоалетните и пресрещнах Маги и Хейли, когато излязоха в коридора.
— Мисля да се прибираме вкъщи — каза Маги.
— Наистина ли?
— Тя има много домашни и смятам, че видя достатъчно за днес.
Можех да възразя, но премълчах.
— Добре. Благодаря ти, че дойде, Хейли. Това означава много за мен.
Наведох се и я целунах по косата, после я прегърнах. Само в такива моменти с дъщеря ми успявах да преодолея пропастта, която бях отворил в живота си. Почувствах се свързан с нещо важно. Погледнах Маги.
— Благодаря, че я доведе.
Тя кимна и каза:
— Много добре се справяш.
— Благодаря.
Маги сви рамене и си позволи лекичко да се усмихне. Което си беше направо много мило.
Наблюдавах ги, докато се отдалечаваха към асансьорите. Знаех, че тяхното „вкъщи“ не е моят дом, и се питах как съм успял толкова жестоко да прецакам живота си.
— Хейли! — извиках след тях.
Дъщеря ми се обърна.
— До сряда. На палачинки!
Тя се усмихна. Бившата ми жена също се усмихна. Докато се обръщах към съдебната зала, вирнах показалец и казах:
— И ти можеш да дойдеш.
— Ще видим — отвърна Маги.
„Ще видим“. Тези две думи сякаш ми казваха всичко.
40.
Най-важният свидетел на обвинението във всеки процес за убийство задължително е главният следовател. Тъй като няма оцелели жертви, които да разкажат на съдебните заседатели какво им се е случило, той трябва да обясни как е протекло следствието и да говори от името на мъртвите. Главният следовател удря с чука. В смисъл — поставя всичко на мястото му, прави го ясно и внушава на заседателите съчувствие.
Неговата задача е да им „продаде“ доказателствата на обвинението и като при всяка размяна или сделка, често търговецът е не по-малко важен от продаваната стока. Най-добрите ченгета от отдел „Убийства“ са най-способните продавачи. Виждал съм сурови мъже като Хари Бош на свидетелската скамейка да проливат сълза, когато описват последните мигове, прекарани на този свят от жертва на убийство.
След края на следобедната почивка Голанц призова на свидете леката скамейка главния следовател.
