подобно. Както и да е, виж, просто им кажи там каквото искат да чуят. Дай им каквото поискат. Ако поискат да дойдат двама, докарай двама — ще ги проверим и ще изкараме по-добрия да свидетелства. Само докарай някого тук. Това е Лос Анджелис, Сиско. Всяко ченге по света иска да види този град и после да се прибере вкъщи и да разправя на всички какво и кого е видял.
— Добре, ще докарам някой. Ами ако не може да се качи на самолета точно сега?
— Тогава да се качи при първа възможност. Ще позабавя нещата в съда. Съдията иска да придвижи процеса колкото може по-бързо, но аз мога да протакам, ако се наложи. Сигурно чак до другия вторник — сряда. Дотогава трябва да докараш някого тук.
— Искаш ли да ти се обадя през нощта, след като уредя всичко?
— Не, искам да се наспя. Не съм свикнал да съм на крак по цял ден и съм уморен. Лягам си. Обади ми се утре заран.
— Добре, Мик.
Той стана, шляпна ме по рамото с папката, затъкна я отзад в дънните си и слезе по стъпалата. Изпратих го до края на верандата и го наблюдавах, докато яхаше мотора си до тротоара, изключваше от скорост и безшумно потегляше надолу по Феърхолм към Лоръл Кениън Булевард.
Вдигнах поглед към града. Замислих се за последните си ходове, за ситуацията, в която се намирах, за това, че бях измамил съдията. Не размишлявах прекалено дълго и изобщо не се чувствах гузен. Вярвах, че човекът, когото защитавам, е невинен за убийството, в което го обвиняват, но е свързан с причината за неговото извършване. Сред съдебните заседатели имаше подставено лице, което бе в пряка връзка с убийството на моя предшественик. И ме наблюдаваше детектив, от когото криех информация, и не можех да съм сигурен, че поставя моята безопасност пред стремежа си да разкрие убиеца.
И при все това не бях гузен, нито се страхувах от нещо. Чувствах се като човек, който прави салто със сто и четирийсет килограмова шейна. Това можеше и да не е спорт, обаче беше адски опасно и постигаше нещо, което не бях успявал да направя повече от година. Помагаше ми да се върна във форма и отново раздвижваше кръвта ми.
Придаваше й диво ускорение.
Най-после чух мотора на Сиско да изревава. Беше го запалил чак долу на Лоръл Кениън. После постепенно заглъхна в нощта.
Пета част
Петата поправка
47.
В понеделник сутринта си бях облякъл костюма на Корнелиани. Седях до клиента си в съдебната зала и бях готов да започна да развивам защитата му. Джефри Голанц, прокурорът, седеше на масата си, готов да осуетява усилията ми. Галерията зад нас отново се пръскаше по шевовете. Ала съдийската банка отпред пустееше. Съдията се беше уединил в кабинета си и закъсняваше почти час за определеното начало на заседанието в девет. Нещо не беше наред или беше изскочило нещо, но още не ни бяха информирали. Бяхме видели шерифи да довеждат някакъв непознат ми човек в кабинета на Стантън и после отново да го извеждат, ала нямаше нито дума за това какво става.
— Ей, Джеф, какво мислиш? — попитах накрая през пътеката.
Голанц се обърна към мен. Носеше хубавия си черен костюм, но идваше с него в съда през ден и вече не изглеждаше внушителен. Сви рамене и отвърна:
— Нямам представа.
— Може да преразглежда искането ми за предсрочно прекратяване на процеса поради липса на доказателства.
Усмихнах се. Шегичка.
— Сто на сто — опита се да прояви прокурорския си сарказъм той.
Обвинителната фаза се беше проточила цяла седмица. Аз също спомогнах за това с два нарочно поразтеглени разпита, но като цяло Голанц прекали. Държа съдебномедицинския експерт, извършил аутопсиите на Мици Елиът и Йохан Рилц, почти цял ден на свидетелската скамейка, за да опише в мъчителни подробности как и кога са умрели жертвите. Половин ден държа на скамейката счетоводителя на Уолтър Елиът, за да обясни финансовите условия около брака на обвиняемия и колко щял да загуби той при развод. Почти също толкова време държа на скамейката и специалиста от лабораторията по криминалистика на шерифството, който говори за характерните следи от барут по дланите и дрехите на Елиът.
Между тези главни свидетели прокурорът провеждаше по-кратки разпити и накрая приключи излагането на доказателствата си в петък следобед с една сърцераздирателна постановка. Изкара на свидетелската скамейка най-добрата приятелка на Мици Елиът. Тя свидетелства, че Мици й доверявала плановете си да се разведе още щом влезе в сила клаузата за общата семейна собственост в брачния договор. Свидетелката разказа за скандала между съпрузите, когато планът бил разкрит, и заяви, че на другия ден видяла синини по ръцете на Мици Елиът. И през цялото време не престана да плаче, като постоянно говореше какво била чула да разправя някой, срещу което аз повдигнах възражение.
Веднага след като прокурорът приключи, рутинно помолих съдията за предсрочно прекратяване на процеса поради липса на доказателства. Заявих, че обвинението изобщо не е успяло да представи убедителни аргументи срещу Елиът. И Стантън също толкова рутинно отхвърли искането ми: каза, че процесът ще продължи със защитната фаза точно в девет сутринта в понеделник. През уикенда разработвах стратегията си и подготвях двамата си главни свидетели: доктор Шамирам Арсланян, специалистката по анализ на следи от изстрел, и замаяния от часовата разлика капитан от френската полиция Малком Пепен. Днес беше понеделник сутрин и бях готов да започна. Само че съдията го нямаше на банката, за да ми позволи.
— Какво става? — прошепна ми Елиът.
Свих рамене.
— И аз знам колкото теб. Когато съдията закъснява, най-често не е свързано с делото, което се гледа в момента. Обикновено е заради следващия процес.
Клиентът ми не се успокои. По средата на челото му се беше появила дълбока бръчка. Разбираше, че нещо не е наред. Обърнах се и погледнах към галерията. Джули Фарвър седеше до Лорна три реда зад мен. Намигнах им и Лорна вдигна палци. Обходих с очи останалата част от публиката и забелязах, че зад масата на обвинението има празно място. Нямаше ги немците. Тъкмо се канех да попитам Голанц къде са роднините на Рилц, когато до перилата зад прокурора се приближи униформен шериф.
— Извинете.
Голанд се обърна и шерифът го повика с някакъв документ в ръка.
— Вие ли сте прокурорът? С кого да разговарям за това?
Голанц се изправи, отиде при перилата, хвърли бърз поглед на листа и му го върна.
— Това е съдебна призовка от страна на защитата. Вие ли сте шериф Столуорт?
— Да.
— Значи сте дошли където трябва.
— Не, не съм. Нямам нищо общо с това дело.
Прокурорът отново взе призовката и я проучи.
Виждах, че колелцата започват да се въртят, ала когато разбереше всичко, щеше да е късно.
— Не сте ли били на местопрестъплението в къщата? Или някъде наоколо? Може би сте отклонявали автомобилното движение на улицата?
— Бях си вкъщи и спях бе, човек. Работя нощна смяна.
— Чакайте малко.
Голанц се върна на масата си и отвори една папка. Видях го да проверява окончателния свидетелски списък, който бях внесъл преди две седмици.
— Какво е това, Холър?
— Кое какво е? Има го в списъка.
— Глупости.
