баща си, но Хан навярно бе взел всички предпазни мерки, за да скрие от нея злата си природа. След разказа му, Ди го подозираше в убийство и в хитър опит да сплаши него, имперския съдия. Той потисна една тъжна въздишка и запита:
— За да завършим списъка, познавате ли стария съветник Лян или племенника му?
Внезапно лицето на Върбов пух поруменя:
— Не — отговори бързо тя. — Баща ми направи на съветника посещение на добра воля, но той никога не е идвал у дома. Разбира се, не беше длъжен — такъв високопоставен сановник…
— Казаха ми — отбеляза съдията, — че племенникът му е разпуснат младеж.
— Това е долна клевета! — възкликна гневно Върбов пух. — Лян Фън е много сериозен младеж. Той редовно работи в библиотеката на храма.
Ди я погледна изпитателно.
— Откъде знаете? — бързо попита той.
— О — каза девойката, — понякога отивам с баща си на разходка в градината на храма и там срещам господин Лян.
Съдията кимна.
— Е, госпожице Хан — каза той, — много съм ви благодарен за полезните сведения. — Той се обърна към вратата, но Върбов пух бързо пристъпи към него и каза кротко:
— Надявам се, че Ваша Милост ще открие ужасните хора, които постъпиха така зле с баща ми. Не ми се вярва да е било шега. Татко е малко сух и сдържан, Ваша Милост, но в действителност е толкова добър човек! Никога не мисли зло на другите! Толкова се безпокоя за него! Сигурно има някой неприятел, без сам да подозира това. Те искат да му навредят, Ваша Милост!
— Можете да бъдете уверена, че цялото ми внимание е насочено към този въпрос — каза съдията.
Върбов пух го погледна с благодарност и каза:
— Искам да подаря на Ваша Милост малък спомен от посещението му в параклиса на Отшелника Хан. Но не казвайте на баща ми, защото тези неща могат да бъдат притежание само на членове от нашето семейство.
Тя бързо отиде при олтара и взе един хартиен свитък от нишата зад него. Отдели един лист и го поднесе на съдията с дълбок поклон. Беше старателно изработено копие от надписа пред олтара.
Съдията сгъна листа и го сложи в ръкава си. После каза тържествено:
— Безкрайно съм поласкан от този подарък!
Той забеляза със задоволство, че тя все още носеше двете рози, които много й отиваха. Момичето го преведе до главната порта през един дълъг извит коридор и отключи тежката врата. Съдията се поклони мълчаливо и излезе на пустата улица.
Глава единадесета
На следното утро, малко подир зазоряване, когато двама слуги влязоха в личния кабинет на съдията, за да пометат пода, те завариха господаря си крепко заспал на дивана. Оттеглиха се бързо и предупредиха чиновника, който тъкмо идеше да приготви сутрешния чай.
Един час по-късно съдията се събуди. Седнал на ръба на дивана, той отлепи крайчеца на пластира и огледа хълбока си. Раната бе започнала да заздравява. Ди стана, уми се набързо, седна зад писалището и плесна с ръце. Появи се един чиновник. Съдията му нареди да донесе закуската и да повика тримата му помощници.
Хун, Ма Жун и Цяо Тай се настаниха на три табуретки. Докато съдията ядеше ориза си, Хун докладва, че току-що се е завърнал от посещение при търговеца на чай. Кун му казал, че той и доктор Джан били толкова поразени от намирането на пояса на студента, че дори не им минало през ума да попитат как се казва рибарят, който го донесъл. Сега нямаше да бъде лесно да се намери този човек.
После Ма Жун съобщи, че през нощта в къщата на доктор Джан не се е случило нищо, за което си струва да се говори. Тази сутрин той и Цяо Тай оставили там на пост двама стражници и дошли в трибунала.
Съдията остави на масата пръчиците за хранене. Докато сърбаше чая си, той им разказа за приключението си в гостилницата за юфка. Когато свърши, Ма Жун възкликна с гримаса на разочарование:
— Трябвало е Ваша Милост да вземе и мене на тази разходка!
— Не, Ма Жун — каза съдията. — Аз и така привлякох твърде много внимание върху себе си! А ти и без това ще имаш възможност да се срещнеш с Мао Лу, защото искам да ми го доведеш тук. Трябва да разбера дали се е виждал с братовчед си през нощта на убийството му и дали знае нещо за смъртта на Лунна фея. Сега, Ма Жун, иди в оная кръчма — „Червеният шаран“ — и попитай предводителя на просяците къде можеш да намериш Мао Лу. Арестувай го и го доведи тук. Същевременно можеш да дадеш тези два сребърника на сивобрадия — той ме измъкна от голямо затруднение. Кажи му, че тези пари са награда от трибунала, защото съдията е разбрал, че той поддържа строга дисциплина между просяците.
Ма Жун се обърна да тръгне, но съдията вдигна ръка.
— Един момент! — каза той. — Още не съм свършил разказа си. Изминалата нощ беше доста дълга!
Ди им разказа и за разговора си с Хан Юнхан. За „Белият лотос“ премълча. Това всяващо ужас име не биваше да се споменава току-тъй. Каза само, че похитителят на Хан се е представил за водач на могъща разбойническа банда. Когато съдията приключи, Цяо Тай избухна:
— Никога не съм чувал по-неправдоподобна история! Предполагам, че Ваша Милост не е повярвал на нито една дума, казана от този мошеник!
Съдията отговори спокойно:
— Хан Юнхан е хладнокръвен и хитър престъпник. Няма съмнение, че е подслушал думите, които ми каза танцьорката онази вечер на Кораба на цветята. Той само се е преструвал, че спи. Така е разбрал, че тя се кани да ми съобщи за пъклените му планове. Когато го посетих вчера следобед, се опита да ме уговори да потуля убийството на куртизанката. След като разбра, че няма да успее, е решил да ме сплаши. И снощи се опита, при това много хитро! Нарочно ми разказа такава невероятна история. Не за да ме изиграе — забележете това! — а само защото е искал да прикрие заплахата си по такъв начин, че никога да не мога да го обвиня в опит за сплашване. Можете да си представите какво биха помислили за мене по-висшите власти, ако обвиня Хан, като цитирам тази фантастична история! Те не възразят, че ако Хан наистина е искал да ме измами, с положителност е щял да скалъпи по-правдоподобна измислица. И беше добре изиграно — той ми разказа теорията в присъствието на дъщеря си и пред нея показа белега от удара, който си е нанесъл сам, разбира се! Сами виждате, че имаме работа с опасен човек!
— Да подложим дебелия мошеник на изтезания! — предложи гневно Ма Жун.
— За съжаление нямаме сигурни улики — обади се съдията. — Не можем да разпитваме с изтезания човек без убедителни доказателства за виновността му8. А преди да съберем тези доказателства, ни предстои да свършим много тежка работа! Както и да е, дадох на Хан да разбере, че съм схванал намека, и му казах, че подозирам един от гребците. Надявам се, че сега, след като Хан си мисли, че съм се хванал на въдицата му, ще стане по-непредпазлив и ще направи някоя грешна стъпка.
Хун, който през цялото време бе слушал напрегнато, сега запита:
— Сигурен ли сте, Ваша Милост, че когато Бадемов цвят ви е говорила, зад масата ви не е имало никой? Може би слуга или пък някоя от куртизанките?
Съдията го погледна сериозно. После бавно отговори:
— Не, Хун, не мога да кажа, че съм сигурен в това. Поне що се отнася до слугите. Зная само, че не би могла да бъде никоя от куртизанките, защото те и петте бяха пред погледа ми, точно срещу мене. Виж, слугите… Възможно е да е бил някой от тях.
Ди замислено подръпна мустака си.
— В такъв случай, Ваша Милост — продължи Хун, — мисля, че трябва да приемем възможността
