— Да посетя ли младия човек днес следобед, Ваша Милост? — запита Хун. — Бих могъл заедно с него да прегледам всички сметки и да се опитам да разбера каква роля играе Ван Ифан в цялата история.
— Чудесно предложение! — каза съдията. Той взе четката и написа кратко препоръчително писмо на Хун, адресирано до Лян Фън. После избра къс хартия и нахвърля върху нея няколко реда. Като притискаше отгоре й големия червен печат на трибунала, той каза:
— Това е молба до колегата ми, съдията на Пинян в провинцията Шанси, да изпрати по моя пратеник всички данни за семейството Фан и по-точно за госпожица Фан Хъи, наричана тук Бадемов цвят. Много е странно, че тя е настояла да бъде продадена в далечния град Ханюан. Може би причините за убийството се коренят в родния й град. Изпрати това писмо по специален пратеник!
Съдията стана и в заключение каза:
— Извади леките ми ловни дрехи, Хун, а също и ботушите ми за езда! Ще се поразходя. Чувствувам, че малко разнообразие ще ми се отрази добре!
Глава дванадесета
Ма Жун и Цяо Тай стояха с три коня в двора и чакаха. След като съдията огледа конете, тримата се метнаха на седлата, пазачите отвориха тежката порта и кавалкадата напусна трибунала. Като яздеха все на изток, те излязоха от града и скоро се озоваха на ръба на едно плато. Долу пред тях, докъдето стигаше погледът им, се простираше плодородна равнина.
Слизането не им отне много време. Когато стигнаха долу в равнината, съдията огледа с интерес морето от полюшващи се зелени оризища от двете страни на пътя.
— Добре, добре! — рече той със задоволство. — Тази есен ще имаме богата реколта! Но не виждам къща като тази, която търсим.
Спряха в едно малко селце и си поръчаха скромен обяд в местната гостилница. Когато старейшината на селото дойде да поднесе почитанията си, съдията го запита има ли наоколо извънградска къща. Но старецът поклати глава и отвърна:
— В цялата околност няма къща, построена от тухли. Земевладелците живеят горе в планината, там е по-прохладно.
— Не ви ли казах, че Хан е лъжец? — измърмори Ма Жун.
— Може пък по-нататък да ни провърви! — каза съдията.
След половин час стигнаха до следващото село. Когато минаваха по един тесен път с колиби от двете страни, съдията дочу някъде напред силни викове. Стигнаха до пазарния площад. Там видяха тълпа селяни, скупчени под старото дърво в средата на площада, да размахват сопи и тояги и да крещят и ругаят с пълни гърла. От височината на седлото си съдията можа да види, че те биеха и ритаха някакъв човек, легнал до дънера на дървото. Нещастникът бе покрит с кръв.
— Спрете веднага! — кресна съдията. Но никой не у обърна внимание. Той се извърна на седлото й ядосан, заповяда на двамата си помощници: — Разпръснете тази тълпа селяндури!
Ма Жун скочи от коня си и се втурна към разярените селяни, следван от Цяо Тай. Сграбчи за врата и дъното на панталоните първия мъж, който му попадна в ръцете, вдигна го над главата си и го захвърли в средата на тълпата. После скочи след него и започна да си преправя път, като нанасяше удари с юмруци и лакти наляво и надясно. Цяо Тай пазеше гърба му. За няколко мига те успяха да стигнат до дървото и застанаха между нападателите и тяхната стенеща жертва. Ма Жун изкрещя:
— Престанете, глупаци! Не виждате ли, че иде негово превъзходителство съдията?! — И той посочи зад себе си.
Всички глави се извърнаха. Щом видяха внушителната фигура, възседнала коня, селяните бързо прибраха сопите и тоягите си. Един старец излезе напред и коленичи край коня на съдията.
— Покорният ви слуга — рече почтително той — е старейшината на селото.
— Докладвай какво става тук! — заповяда му съдията. — Ако човекът, когото биете толкова жестоко, е престъпник, трябвало е да го доведете в Ханюан, в трибунала. Щом си старейшина на селото, трябва да знаеш, че като наказвате човек на своя глава, вършите непростимо престъпление!
— Моля Ваше Превъзходителство за прошка! — каза старейшината. — Наистина постъпихме невъздържано, но и предизвикателството беше голямо. Ние, жителите на това село, се трепем от сутрин до вечер, за да припечелим по няколко медни монети. И ето че идва един мошеник и ни ограбва! Ей оня младеж там откри, че хитрецът си служи със специално нагласени зарове. Молим Ваше Превъзходителство да ни разбере и да прояви милост!
— Нека младежът, открил измамата, да излезе напред, — заповяда съдията. А на Ма Жун каза: — Доведи тук човека, когото биеха!
След малко един снажен селянин и един странен възстар човек, целият в дрипи, коленичиха на пътя.
— Можеш ли да докажеш, че този мъж е измамник? — попита съдията.
— Доказателството е тук, господарю! — отговори селянинът, като извади от ръкава си два зара. Точно когато стана и протегна ръка, за да ги подаде на съдията, окървавеният мъж също скочи и със светкавична бързина грабна заровете от дланта на селяка. Като ги разклащаше в ръката си, той извика прочувствено:
— Нека всички проклятия на небето и земята се стоварят върху главата на тоя клетник, ако заровете са подправени! — И ги подаде на съдията, като се поклони дълбоко.
Съдията разклати заровете в дланта на ръката си и ги разгледа внимателно. След това хвърли изпитателен поглед към обвинения в измама. Той беше мършав човек на около петдесет години. Прошарената му коса бе увиснала над покритото с дълбоки бръчки лице. Челото му бе обезобразено от кървяща рана. На лявата му буза имаше бенка, голяма колкото медна монета. От нея висяха три косъма, дълги по няколко инча.
Ди каза хладно на селянина:
— Тези зарове не са заредени с тежест, нито пък са подправени по какъвто и да е начин. — И ги хвърли на старейшината. Той ги улови и заедно с останалите селяни започна да ги разглежда, като мърмореше слисано.
Съдията се обърна към селяните със строг глас:
— Това да ви е за урок! Ако ви нападат разбойници или пък земевладелците постъпват несправедливо с вас, винаги можете да дойдете в трибунала и аз ще изслушам жалбите ви с внимание. Но никога не се осмелявайте да действувате от името на закона, иначе ще бъдете жестоко наказани. Сега се връщайте на работа и не пилейте времето и парите си в игра на комар!
Старейшината коленичи и удари чело в земята, за да изрази благодарността си за проявената снизходителност.
Съдията нареди на Ма Жун да настани ранения мъж на коня зад себе си. След това кавалкадата продължи пътя си.
В следващото село спряха, за да може странникът да се умие на кладенеца и да почисти дрехите си. Съдията накара да повикат старейшината и го попита дали в околността има извънградска къща, построена на неголямо възвишение. Старейшината отговори, че не му е известно наблизо да има такава къща. Той попита как точно изглежда тя и кой е собственикът й, като предположи, че може да има подобна къща по- нататък по пътя, ала съдията отговори, че това не е толкова важно.
Спасеният от побоя мъж се поклони дълбоко пред съдията и поиска да си тръгне. Но Ди забеляза, че той куца и лицето му е бледо като на мъртвец. Затова каза:
— Ще дойдеш с нас до граничния пост, човече. Имаш нужда от лекар. Аз не харесвам професионалните комарджии, но не мога да те оставя в такова състояние.
Късно следобед пристигнаха в граничното село. Съдията нареди на Ма Жун да заведе ранения мъж при местния лекар, а самият той заедно с Цяо Тай отиде да провери военния стражеви пост на предмостовото
