историята на Хан да е вярна. Някой от слугите може да е дочул какво е казала танцьорката, но погрешно да е помислил, че думите са били предназначени за Хан. Бадемов цвят е стояла между вас двамата, а човекът отзад не би могъл да види, че Хан дреме. Този слуга трябва да е бил някой от съучастниците на мъжа, подготвящ престъпния заговор, за който е споменала танцьорката. Главатарят е бил предупреден и е убил девойката. След това убиецът е искал да бъде сигурен, че Хан няма да съобщи за предупреждението на Ваша Милост, и затова го е отвлякъл и сплашил.
— Имаш пълно право, Хун! — каза съдията. После бързо добави: — Не, почакай! Слугата не би могъл да се заблуди. Спомням си ясно, че Бадемов цвят ме нарече „Ваша Милост“.
— Може да не е чул всичко, което е казала тя — отбеляза Хун. — Сигурно веднага след като е чул първите й думи, е побързал да се отдалечи. Например, не е чул въпроса й за шаха, защото похитителят на Хан не го е цитирал.
Съдията не отговори. Той внезапно почувствува, че го обзема силна тревога. Ако историята, разказана от Хан, беше вярна, това би означавало, че „Белият лотос“ наистина се възражда! Дори и най-закоравелият престъпник не би се осмелил да назове това страшно име без основателен повод. Значи куртизанката бе разкрила престъпен заговор срещу императорския двор! За Бога, това беше повече от обикновено убийство! Това беше широко организиран заговор, който засягаше сигурността на държавата! С голямо усилие съдията се овладя и каза тихо:
— Единственият човек, който би могъл да ни каже дали някой е стоял зад мене, е Анемония. Ма Жун, след като арестуваш Мао Лу, можеш, за награда, да идеш в Квартала на върбите и да си поприказваш с Анемония. Накарай я да ти разкаже с подробности как е забелязала, че Хан заспива, как е отишла да му донесе бокал с вино, всичко! И между другото, попитай я, уж нехайно, кой е стоял зад нас през това време. Направи всичко, каквото можеш!
— Разбира се, Ваша Милост! — каза щастливо Ма Жун. — Най-добре е да тръгна още сега, преди Мао Лу да е напуснал бърлогата си.
На вратата той едва не се сблъска със старши писаря, който влезе с наръч дела. Писарят постави товара си на писалището, Хун и Цяо Тай придърпаха столовете си по-близо и започнаха да разпределят книжата. После помогнаха на съдията да ги прегледа. Това бяха безброй административни въпроси, които чакаха решение. Денят бе доста напреднал, когато съдията затвори последното дело. Той се облегна назад в креслото и изчака Хун да му налее чаша чай. После заговори:
— Не мога да избия от главата си мисълта за това отвличане. Независимо от сведенията, които Ма Жун ще успее да събере от Анемония, ние имаме и други начини да проверим разказа на Хан. Иди в архивата, Хун, и ми донеси една хубава карта на околията!
Хун се върна с дебел свитък под мишницата. Цяо Тай му помогна да го разгъне на писалището. Това беше подробна, илюстрована карта на околията Ханюан, изпълнена в няколко цвята. Известно време съдията я разглежда внимателно, после посочи с показалеца си и каза:
— Вижте! Тук е будисткият храм, откъдето Хан уж е отвлечен. Той каза, че са го носили в източна посока. Това изглежда вероятно: може първо да се измине тази водоравна отсечка, представляваща квартала с вилите в горния край на града, а след това по склона на планината да се слезе в равнината. Ако Хан казва истината, това е единственият път, по който биха могли да минат. Защото, ако бяха тръгнали надолу към града, той несъмнено е щял да усети слизането по стръмните стъпала, а ако бяха тръгнали на север или на запад, са щели да навлязат още по-навътре в планината. Но той твърди, че след като са слезли по някакъв склон, са изминали последните три-четвърти от пътя по равно място. Може би става въпрос за този път тук, който пресича оризовите поля в източната половина на околията ни, чак до военния пост на моста над реката, която разделя Ханюан от съседната околия Дзянбей. Ако градът ни беше заобиколен със стена като другите градове, задачата щеше да бъде решена много бързо. Един разпит на пазачите на източната порта щеше да бъде достатъчен! Както и да е, ще се оправим и така! Хан е бил пренесен от града до онази тайнствена къща и обратно за една вечер. Разговорът не е бил дълъг, така че няма да сгрешим много, ако приемем, че цялото пътешествие е продължило около час. Как мислиш, Цяо Тай, ако един паланкин тръгне от града, докъде може да стигне по този път за един час?
Цяо Тай се наведе над картата и каза:
— Вечер е по-хладно. Носачите биха могли да поддържат бърза стъпка. Мисля, че биха успели да стигнат дотук, Ваша Милост.
Той очерта с пръст кръгче около едно село в равнината.
— Много добре! — каза съдията. — Ако Хан не лъже, нейде на това място трябва да намерим извънградска къща, построена вероятно на леко възвишение, защото той спомена, че до вратата се стига по няколко стъпала.
Вратата се отвори и влезе Ма Жун. Той поздрави съдията с посърнал вид. Отпусна се тежко върху една табуретка и изсумтя:
Днес всичко върви наопаки, казвам ви!
— Личи си, написано е на лицето ти! — отбеляза съдията. — Какво се е случило?
— Ами — започна Ма Жун — отивам първо до рибния пазар. Налага ми се сто пъти да питам, докато през лабиринта от вонящи улички успявам да открия гостилницата „Червеният шаран“. Гостилница ли? Нищо и никаква дупка в стената! Старият никаквец дреме в един ъгъл. Връчвам му двата сребърника и му обяснявам защо. И какво, той остава доволен? Нищо подобно! Дъртакът мисли, че искам да му изиграя мръсен номер! Налага се да му покажа документите си, но дори и тогава той започва да хапе среброто, за да провери дали не е фалшиво, и едва не счупва гнилите си зъби! Е, накрая прибира парите. Чак тогава ми казва, че Мао Лу се е настанил с момичето си в един близък бордей. Зарязвам сивобрадия, а той още си мисли, че нещо съм го изиграл! И така, отивам до бордея. Боже, каква мръсна дупка, натъпкана с хамали и носачи на столове-носилки! Единственото нещо, което научавам от вещицата, съдържателка на бордея, е, че рано тази сутрин Мао Лу, момичето му и едноокият му приятел са заминали за Дзянбей. И толкова!… После отивам в Квартала на върбите и какъвто съм си глупав, смятам, че там ще се развеселя! Ами Анемония е още махмурлия и в отвратително настроение. Е, успявам да изкопча от нея, че може би някой е стоял зад Ваша Милост. Но дали е бил слуга или Първият министър на империята, това глупавата фуста не е в състояние да каже! Е, това е всичко!
— Помислих си, че може да си поговорил още веднъж с онази твоя приятелка за убитата танцьорка — забеляза Ди.
Ма Жун хвърли към съдията смутен поглед.
— Онази моя приятелка — измърмори мрачно той — беше по-махмурлия и от Анемония!
— Е, слънцето не грее всеки ден, Ма Жун! — каза съдията, а в очите му проблеснаха закачливи искрици. — Внимавай сега — ще направим оглед на източната част на околията и ще се опитаме да намерим къщата, за която ми разказа Хан. Ако не успеем, поне ще знаем, че Хан ме е излъгал, а пък и ще имаме възможност да разгледаме този район. Той е житницата на околията, а аз още не съм намерил време да го посетя. Ще идем до източната граница на околията и ще прекараме нощта там в някое село. Така поне ще добием впечатления от земите извън града и ще освежим мухлясалите си мозъци! Иди, избери три хубави коня, Ма Жун, и предай, че днешните заседания на трибунала се отлагат. И без това не мога да съобщя на гражданите нищо ново около нашите две дела!
Ма Жун напусна стаята заедно с Цяо Тай. Духът му отчасти се бе възвърнал. Съдията каза на Хун:
— Дългата езда през напечената равнина ще бъде много уморителна за тебе, инспекторе. По-добре остани тук и прегледай архивата. Отдели всички документи, които имат отношение към майсторите Ван и Су. След като обядваш, иди в квартала, където живее Ван Ифан. Той е замесен в делото „Лиу срещу Джан“, както и в случая с разточителния съветник. Вижда ми се странно това, че една заможна и изтъкната личност като Лиу Фейпо покровителствува такъв съмнителен търговец. Провери специално историята с тази негова дъщеря, Хун!
Съдията поглади брадата си и продължи:
— Безпокоя се за съветника Лян, Хун! Тъй като племенникът му ме осведоми за неговото състояние, занапред семейството му ще ми търси отговорност и ще очаква да взема необходимите мерки, за да попреча на стария господин да разпилее цялото си състояние. Но аз не мога да предприема нищо, преди да съм се уверил, че не е самият племенник този, който краде парите на своя работодател, и че младежът не е замесен в убийството на танцьорката.
