Изведнъж стълбата изскърца. Един набит мъж се спря по средата й и се вторачи с отворена уста в полуголата девойка. Тя го изгледа дръзко и попита с нехаен тон:
— Да ми помогнеш ли идваш?
— Аз… такова… трябва да прегледам товара — заекна мъжът, впил поглед в кръглите гърди на момичето.
— Е — вирна глава Лунна фея, — щом предпочиташ компанията на мръсните сандъци, гледай си работата. Ще се оправя и сама!
— Дума да не става! — възкликна мъжът. Той бързо слезе по стълбата и приближи до момичето. — Ама че красавица! — каза той, широко ухилен.
— Струва ми се, че и тебе те бива! — каза Лунна фея. Тя му позволи няколко ласки, после го отблъсна и рече: — Първо работата, после удоволствията! Подай ми едно ведро вода!
— Къде си, Лиу? — дочу се дрезгав глас откъм отвора на палубата.
— Имам работа, преглеждам товара! — отвърна му мъжът. — Ей сега ще се кача! Ти виж дали е готово платното!
— За колко души да сготвя ориз? — попита девойката. — Имаме ли войници на борда?
— Не, те са на джонката зад нас — отговори мъжът, наречен Лиу, докато й подаваше ведрото с вода. — Ти сготви нещо вкусно само за мене, миличка! Тук аз коля и беся, разбра ли? Кормчията и четиримата моряци могат да минат с каквото е останало.
Откъм палубата се дочу дрънчене на оръжия.
— Нали каза, че нямаме войници на борда? — запита Лунна Фея.
— Това е стражата от последния ни охранителен пост — отвърна Лиу. — Дошли са да претърсят джонката, преди да отплуваме по реката.
— Войниците ми харесват! — каза момичето. — Повикай ги тук!
Мъжът бързо се качи обратно по стълбата. Провря главата си през отвора на палубата и извика:
— Току-що претърсих целия трюм, братлета! Долу е горещо като в ада!
Горе нещо се запрепираха. После Лиу слезе сам, доволно ухилен.
— Отървах се от тях! — рече той. — Аз също съм бил войник, миличка. Ще се постарая да останеш доволна! — После обви талията й с ръка и започна да опипва въженцето, с което бяха вързани панталоните й.
— Не тук! — каза Лунна фея. — Аз съм порядъчна жена. Иди да надникнеш ей там, върху ония сандъци. Може би ще се намери едно малко, уютно ъгълче за нас.
Лиу нетърпеливо се запъти към купа сандъци и започна да се катери. Ма Жун го сграбчи за гърлото, издърпа го горе и стегна хватката си. Мъжът изгуби съзнание. Ма Жун скочи долу в кухнята. Лунна фея бързо затвори люка и облече жакета си.
— Свърши чудесна работа, моето момиче! — оживено прошепна той. После изведнъж се скри зад стълбата. През отвора на палубата се показаха два тежки ботуша и заслизаха надолу.
— По дяволите, Лиу, къде се губиш? — запита ядосан глас.
Ма Жун дръпна встрани краката на новодошлия и той падна от стълбата. Главата му се удари о пода с тъп звук. Мъжът не помръдна. Цяо Тай протегна ръце отгоре и с общи усилия качиха припадналия върху сандъците.
— Вържи го и слез долу, братко Цяо! — прошепна Ма Жун. — Аз ще изляза през люка и ще се покатеря на палубата. Бъди готов да посрещнеш другите мръсници, които ще ти изпратя.
Той се провря през люка, хвана се за въжето на котвата и се заизкачва по външната страна на борда, докато стъпи безшумно на палубата. След като се увери, че никой не го е забелязал, тръгна бавно към кормчията, който държеше с две ръце тежката дръжка на руля, и каза:
— Стана ми много горещо долу в трюма!
Ма Жун забеляза, че вече плуват по средата на реката. Втората джонка ги следваше. Той се опъна по гръб на палубата.
Кормчията го изгледа стреснато, после свирна с уста. Трима яки моряци дотичаха на кърмата.
— Кой си ти, по дяволите? — запита първият.
Ма Жун сгъна ръце под главата си. Прозя се продължително и каза:
— Аз съм пазачът, който отговаря за товара. Току-що свършихме преброяването на сандъците с Лиу.
— Шефът не ни казва никога нищо! — недоволно измърмори морякът. — Мисли се за бог знае кой! Ще ида да го попитам колко платна иска да вдигнем! — Той се запъти към входа на трюма. Ма Жун се изправи и го последва заедно с другите двама.
Щом мъжът се надвеси над квадратния отвор на палубата, Ма Жун внезапно го ритна и той се строполи надолу по стълбата. После, бърз като светкавица, Ма Жун се обърна и нанесе на връхлитащия върху него втори моряк такъв удар под брадата, че оня политна назад към перилата, вторият удар на Ма Жун, стоварен в сърдечната му област, го прехвърли през перилата в реката.
Третият моряк се хвърли към Ма Жун с дълъг нож. Ма Жун бързо се наведе и заби глава в диафрагмата на нападателя си, а ножът прелетя над него. Морякът падна върху гърба му със стон. Ма Жун се изправи и го хвърли през перилата.
— Добра храна за рибите! — провикна се той към кормчията. — Гледай си управлението на кораба, приятелю, ако не искаш да отидеш при тях!
Ма Жун погледна към втората джонка. Тя бе останала далеч назад и силно се бе килнала надясно. Струпаните на нея хора объркано сновяха по наклонената палуба.
— И тия няма да останат сухи! — весело забеляза Ма Жун. После отиде да нагласи голямото платно, изплетено от тръстика.
Цяо Тай провря главата си през изхода на трюма.
— Защо ми изпрати само един? — попита той. — Къде са другите?
Ма Жун посочи към водата. Той бе погълнат от усилията си да вдигне платното. Цяо Тай се качи на палубата и каза:
— Госпожа Джан ни готви ориз за обяд.
Духаше силен вятър. Джонката плуваше с добра скорост. Цяо Тай огледа внимателно двата далечни бряга и запита кормчията:
— Кога ще стигнем до военния пост?
— След два часа — отговори оня с мрачно лице.
— За къде бяхте тръгнали, мръснико? — продължи да го разпитва Цяо Тай.
— За Лиуцян, на четири часа път надолу по течението. Там едни наши приятели се канят да пострелят малко.
— Ти си късметлия! — отбеляза Цяо Тай. — Ще си спестиш тупурдията.
Докато седяха на сянка под платното и ядяха обедния си ориз, Ма Жун разказа на госпожа Джан приключенията на съпруга й. Когато свърши разказа си, очите й се бяха напълнили със сълзи.
— Горкото, горкото момче! — тихо каза тя.
Ма Жун размени бърз поглед с Цяо Тай и му пошепна:
— Можеш ли проумя какво вижда тази чудесна девойка в оня хилав хлапак с жълто на устата?
Но Цяо Тай като че ли не го чу. Той напрегнато се вглеждаше напред. Изведнъж извика:
— Виждаш ли онези знамена, братко? Това ще да е военният пост.
Ма Жун скочи на крака и кресна една команда на кормчията. После отиде при платното и го приспусна. След половин час джонката бе закотвена на кея.
Ма Жун връчи на дежурния ефрейтор писмото на съдията Ди. Докладва, че води четирима пленени разбойници от Острова на трите дъба и една от джонките им.
— Не зная какъв е товарът — добави той, — но е много тежък.
Отидоха да огледат сандъците заедно с четирима войници. Ефрейторът, както и войниците му, бяха пристегнали здраво шлемовете. На раменете и мишниците си, върху ризниците, имаха железни предпазители, а на поясите им наред с мечовете висяха тежки бойни брадви.
— Защо мъкнете цялата тая железария, момчета? — поинтересува се учудено Ма Жун.
