Измий я!
Момичето се изправи, без да каже дума, и вдигна купичката. Изчака Ма Жун и Цяо Тай да се нахранят и взе и техните празни купички. Ма Жун го изгледа одобрително. То изглеждаше тъжно и ходеше с мъка, но не беше трудно да се забележи, че беше много хубаво момиче. Мао Лу проследи погледа на Ма Жун и се намръщи ядосано. После каза грубо:
— Не се надявай на нищо! Това е жена ми!
— Хубава невяста! — забеляза с безразличие Ма Жун. — Слушай, защо ни държат тук отделени? Човек би помислил, че сме престъпници!
Мао Лу се изплю на земята. Огледа бързо сенките наоколо и каза с тих глас:
— Те съвсем не се държат приятелски, братко! Дойдох тук оня ден с един мой другар, добро момче. Казахме им, че искаме да се присъединим към тях. Капитанът ни зададе какви ли не въпроси. Приятелят ми се ядоса и им рече няколко дръзки думи. И знаете ли какво се случи?
Ма Жун и Цяо Тай поклатиха отрицателно глави. Мао Лу прекара показалец през гърлото си:
— Ей това се случи! — горчиво каза той. — А мене ме затвориха тук като в пандиза. Снощи пропълзяха насам двама, за да отмъкнат жена ми. Бях принуден да се бия с тях, докато дойдат пазачите да ги обуздаят. Трябва да призная, че са дисциплинирани, но иначе са мръсна паплач. Вече съжалявам, че дойдох!
— Какво се канят да правят? — запита Цяо Тай. — Мислех, че са порядъчни разбойници, които ще се зарадват на хора като нас!
— Иди ги питай! — отвърна Мао Лу с подигравателна усмивка.
Девойката се върна и постави купичките за ориз под едно дърво. Мао Лу изръмжа към нея:
— Защо не ми говориш?
— Забавлявай се сам! — отвърна спокойно тя и влезе в колибата.
Мао Лу почервеня от яд, но не я последва. Изруга и каза:
— Аз спасих живота на тая мръсница! И какво получавам в замяна? Нищо освен кисели физиономии. Тя изяде хубав пердах с парче въже, но хич не я е грижа!
— На жената й трябва да скъсаш не едно парче, а цяла връзка въжета през задника й, та да се вразуми! — философски отбеляза Ма Жун.
Мао Лу се надигна и тръгна към едно голямо дърво. Спря в подножието му, събра с крак купчинка от листа и легна върху нея. Ма Жун и Цяо Тай намериха място за нощуване върху сухите листа в другия край на ограденото място. Не след дълго те вече спяха дълбоко.
Цяо Тай се събуди, защото някой духаше в лицето му. Беше Ма Жун, който прошепна в ухото му:
— Ходих на разузнаване, братко! В главния залив са закотвени две големи джонки, готови да отплуват утре сутрин. Пазачи не се виждат. Бихме могли да тупнем нашия приятел Мао Лу по главата и да качим него и момичето на една от джонките. Но ти и аз сами едва ли ще успеем да избутаме джонката от залива на реката. Да не говорим, че за да избягаме, трябва да познаваме пътя.
— Хайде да се скрием в трюма! — прошепна Цяо Тай. — Утре, когато мръсниците изкарат джонката в реката, ще излезем и ще я превземем с изненада.
— Великолепно! — доволно каза Ма Жун. — Или ние тях, или те нас! Ей такива прости планове ми харесват. Е, добре… Обикновено те не тръгват на път преди зазоряване. Все още имаме време хубаво да се наспим.
Скоро двамата захъркаха отново.
Ма Жун стана един час преди изгрев слънце. Той хвана Мао Лу за рамото иго разтърси. Щом Мао се надигна и седна, Ма Жун го повали в безсъзнание с тежък удар по слепоочието. Върза здраво ръцете и краката му с тънкото въженце, което носеше омотано на кръста си, и му затъкна устата с парче плат, което откъсна от жакета си. После събуди Цяо Тай и двамата влязоха в колибата.
Цяо Тай извади огнивото си и светна, за да даде възможност на Ма Жун да събуди момичето.
— Аз и приятелят ми сме стражници от трибунала в Ханюан, госпожо Джан — каза той. — Имаме заповед да ви върнем обратно в града.
Лунна фея ги изгледа подозрително от горе до долу на слабата светлина. После каза остро:
— Разправяйте тези неща на някой друг. Само ако ме докоснете, и ще викам!
Ма Жун въздъхна и извади писмото на съдията Ди, скрито в една от гънките на кърпата, с която бе вързал косите си. Тя го прочете, кимна с глава и бързо попита:
— А как ще избягаме оттук?
Когато Ма Жун й разказа плана за бягството, тя отбеляза:
— Пазачите ще дойдат да ни донесат ориз малко след развиделяване и като видят, че ни няма, ще вдигнат тревога.
— Тази нощ загубих цял час да прокарам лъжливи следи през гората в обратна посока — отвърна Ма Жун. — Можеш да бъдеш сигурна, че ние си разбираме от работата, миличка!
— Дръж си езика и внимавай как ми говориш! — рязко каза девойката.
— Бива си го момичето! — рече ухилен Ма Жун на Цяо Тай.
Излязоха от колибата. Ма Жун метна Мао Лу на раменете си. Той беше ненадминат в горското ориентиране: преведе безпогрешно Цяо Тай и момичето през гората до залива. Пред тях изплуваха черните силуети на две големи джонки.
Щом се покачиха на борда на по-близката джонка, отидоха направо при капака в задната част на палубата.
Ма Жун го отвори и остави Мао Лу да се плъзне по стръмната стълба, после сам скочи след него. Цяо Тай и Лунна фея ги последваха. Озоваха се в малка кухня. Напред трюмът бе пълен до тавана с дървени сандъци, превързани с дебели сламени въжета.
— Покатери се, Цяо Тай — каза Ма Жун, — и се опитай да избуташ малко встрани горните сандъци на втория ред. Ще стане хубаво скривалище. Аз ще се върна след малко. — Той грабна кутията с инструменти, оставена в един ъгъл, и се изкачи по стълбата.
Докато момичето разглеждаше кухнята, Цяо Тай се покатери върху сандъците и пропълзя в тясното пространство между тях и тавана. Залови се да размества най-горните, като мърмореше: „Какви тежки сандъци! Като че ли са ги натъпкали с камъни!“
Тъкмо бе разчистил достатъчно място за четиримата, чу, че Ма Жун се връща.
— Пробих две дупчици на другата джонка — съобщи доволно той. — Когато забележат, че трюмът им е пълен с вода, няма да им е лесно да ги намерят!
Той помогна на Цяо Тай да покачи Мао Лу върху сандъците. Мао бе дошъл на себе си и трескаво въртеше очи.
— Ако обичаш, не се задушавай! — рече му Цяо Тай. — И не забравяй, че преди да умреш, съдията иска да те поразпита!
Когато настаниха Мао Лу между сандъците, Ма Жун легна по корем на първия ред и протегна ръце.
— Качвай се горе! — каза той на Лунна фея. — Ще ти помогна!
Девойката не отговори. Тя размисляше, хапейки устни, после изведнъж попита:
— От колко души се състои екипажът на такава лодка?
— Шест или седем — отвърна нетърпеливо Ма Жун. — Хайде, по-живо!
— Ще остана, където съм! — заяви момичето. После сбърчи нос и добави: — Не възнамерявам да лазя по тези мръсни сандъци!
Ма Жун изруга, без да се стеснява.
— Ако не… — започна той.
Внезапно на палубата отекнаха тежки стъпки. Чуха се команди. Лунна фея отвори люка на кърмата и погледна навън. После се върна при купа от сандъци и прошепна:
— Около четиридесет въоръжени мъже се качват на джонката зад нас!
— Идвай веднага, ти казвам! — изсъска Ма Жун.
Тя се изсмя подигравателно. Съблече се до кръста и започна да мие съдовете.
— Великолепна фигура! — пошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Но какво, за бога, си мисли, че прави тая фуста?!
Върху палубата се строполиха тежки въжета. Джонката потегли. Моряците, които я избутваха с прътове, запяха монотонна песен.
