— Изчезнал ли? — учудено попита съдията.
— И е взел със себе си всичките си пари и ценни книжа! — добави Тао Ган. — Трябва да се е измъкнал през градинската врата, без да се обади на никого.
Ди стовари юмрука си върху масата.
— Закъснях! — извика мрачно той. После скочи и започна да се разхожда из стаята. След известно време спря и каза гневно: — За всичко е виновен онзи глупав нескопосник, студентът Джан! Ако бях разбрал по-навреме, че професорът е невинен… — Той подръпна ядосано брадата си. После изведнъж добави: — Тао Ган, тръгвай незабавно да доведеш тук секретаря на съветника Лян! Все още има време да го разпитаме, преди да е започнало съдебното заседание!
Тао Ган бързо излезе, а съдията продължи към Хун:
— Бягството на Лиу влошава положението, Хун! Убийството е важно, но има неща, които са още по- важни! Хун понечи да попита какво означава тази забележка, но като видя плътно стиснатите устни на съдията, се отказа.
Ди отново закрачи из стаята. После застана срещу прозореца, с ръце на гърба.
Тао Ган се върна с Лян Фън изненадващо бързо. Младият човек изглеждаше дори по-неспокоен, отколкото при предишната си среща със съдията. Ди се опря на писалището си. Не покани Лян Фън да седне. Скръсти ръце на гърдите си, загледа се внимателно в младежа и започна:
— Този път ще говоря открито, господин Лян! Подозирам, че сте замесен в подло престъпление. Разпитвам ви сега, вместо на съдебното заседание след малко, защото искам да спестя тази неприятност на стария съветник.
Лицето на Лян стана пепеляво. Той искаше да каже нещо, но съдията вдигна ръка:
— Най-напред вашата трогателна история за това, как съветникът започнал безразсъдно да пилее имуществото си, може да се приеме и като опит да прикриете факта, че вие се възползувате от това обстоятелство, за да присвоявате парите му. Второ, намерих в стаята на убитата танцьорка Бадемов цвят любовни писма, написани от вашата ръка. Последните от тях показват, че сте искали да сложите край на отношенията си с нея може би защото сте се влюбили във Върбов пух, дъщерята на Хан Юнхан.
— Как сте разбрали това? — не издържа Лян Фън. — Ние имахме…
Съдията обаче го прекъсна отново с думите:
— Вие не сте могли да убиете танцьорката, защото не сте били на борда на Кораба на цветята. Но сте имали връзки с нея и сте си уреждали тайни срещи във вашата стая. Тя е можела лесно да влиза там през задната врата на малката ви градина. Почакайте, не съм свършил! Мога да ви уверя, че ни най-малко не се интересувам от личния ви живот. Дори и да приемахте всички госпожици от Квартала на върбите, това никак не ми влиза в работата. Но за отношенията си с убитата танцьорка ще ми кажете всичко! Един глупав младеж вече попречи на разследването, което провеждам, и аз не смятам да допусна втори подобен провал! Говорете и кажете истината!
— Не е вярно, кълна се, Ваша Милост! — изхленчи младежът, като отчаяно чупеше ръце. — Аз не познавам куртизанката и никога не съм присвоявал и една монета от състоянието на господаря си! Признавам обаче и заявявам с готовност, че съм влюбен във Върбов пух и имам основание да вярвам, че тя споделя чувствата ми. Никога не съм говорил с нея, но често я виждам в градината на храма и… Ала щом като Ваша Милост знае най-съкровената ми тайна, сигурно знае също, че всичко останало не е вярно!
Съдията му подаде едно от писмата на мъртвата танцьорка и го попита:
— Вие ли сте писали това, или не?
Лян Фън разгледа внимателно писмото и го върна на съдията, като каза спокойно:
— Почеркът прилича на моя, дори са възпроизведени някои от характерните му особености. И все пак писмото не е писано от мене. Човекът, който го е подправил, сигурно има на разположение много образци от моя почерк. Това е всичко, което мога да кажа!
Съдията го изгледа застрашително и каза строго:
— Ван Ифан е арестуван. След малко ще го разпитам. Вие ще присъствувате на заседанието. Сега можете да отидете в съдебната зала.
Когато младият човек излезе, Хун отбеляза:
— Мисля, че Лян казва истината, Ваша Милост.
Съдията не отговори. Направи знак на Хун да му помогне да наметне съдийската си мантия.
Трите удара на гонга оповестиха откриването на вечерното заседание на трибунала. Ди напусна личния си кабинет, последван от Хун и Тао Ган. Когато се настани зад съдийската маса, забеляза, че в съдебната зала има само около една дузина слушатели. Очевидно засега гражданите на Ханюан се бяха простили с надеждата да чуят сензационни новини. Но на първия ред видя Хан Юнхан и Лян Фън, а зад тях — майстор Су.
Веднага след като провери присъствуващите, съдията попълни един служебен формуляр за началника на затвора. Даде го на началника на стражниците и му заповяда да доведе Ван Ифан пред съдийската маса.
Макар и арестуван, Ван Ифан се държеше невъзмутимо. Той хвърли предизвикателен поглед към съдията, коленичи и с твърд глас отговори на обичайните въпроси относно името и професията си.
Съдията каза:
— Имам доказателства, че ти си излъгал в този съд. Именно ти си се опитал да предумаш доктор Джан да купи дъщеря ти. Искаш ли да чуеш подробностите, или си готов да признаеш?
— Вашият покорен слуга — почтително отговори Ван Ифан — признава, че въведе в заблуда Ваша Милост. Самият той се остави да бъде подведен от желанието си да помогне на своя приятел и покровител, господин Лиу Фейпо, в делото му против професора. Тъй като съгласно закона мога да бъда освободен под гаранция, като платя глоба за провинението си, умолявам Ваша Милост да определи необходимата сума. Не се съмнявам, че господин Лиу Фейпо с готовност ще поеме гаранцията и ще уреди сметката.
— Второ — каза съдията, — съдът разполага с доказателства, че като си се възползувал от старческото оглупяване на съветника, ти си го накарал да сключи безразсъдни финансови сделки, от които си извлякъл лична печалба.
Това второ обвинение като че ли също не направи никакво впечатление на Ван Ифан. Той каза спокойно:
— Категорично отказвам да съм навредил на финансовите интереси на съветника Лян. Бях представен на негово превъзходителство от господин Лиу Фейпо. Именно той ме посъветва да препоръчам на съветника да продаде някои от именията си, чиято стойност според мнението на опитния господин Лиу в скоро време щяла значително да спадне. Моля Ваша Милост да се обърне към господин Лиу за потвърждение на думите ми.
— Не ще мога да сторя това — каза остро съдията. — Господин Лиу Фейпо е заминал, без да предупреди никого, като е отнесъл със себе си всички налични пари и ценни книжа.
Ван Ифан подскочи. Лицето му пребледня като на мъртвец. Той изкрещя:
— Къде е заминал? В столицата ли?
Началникът на стражниците пристъпи да свали Ван Ифан отново на колене, но съдията бързо му направи знак с глава и каза:
— Господин Лиу е изчезнал и никой в къщата му не знае къде е отишъл.
Ван Ифан бързо губеше самообладанието си. На челото му избиха капки пот. Той промърмори, повече на себе си: „Лиу избягал…“ После погледна съдията и каза бавно:
— В такъв случай ще трябва да внеса поправки в някои от предишните си показания. — Той се поколеба и продължи: — Моля Ваша Милост да ми даде време да размисля.
— Ще удовлетворя искането ти — бързо отговори съдията. Той бе забелязал настоятелната молба в погледа на Ван Ифан.
Когато отведоха арестувания обратно в затвора, съдията вдигна чукчето си, за да закрие заседанието. Но точно в този момент майстор Су излезе напред заедно с двама от членовете на гилдията си. Единият се оказа специалист по обработката на нефрит, а другият — търговец на нефрит на дребно. Търговецът бе продал на занаятчията блокче нефрит, което след нарязването му на по-дребни парченца се оказало дефектно, и майсторът си поискал парите обратно. Но тъй като открил дефекта чак когато блокчето било
