големия квадратен печат на трибунала и го подаде на Ма Жун с думите:
— Желая ви успех!
Глава петнадесета
Щом Ма Жун и Цяо Тай заминаха, съдията продължи към Хун и Тао Ган:
— Докато нашите двама смелчаци са в Дзянбей, ние също няма да си губим времето. Когато обядвах, през цялото време мислих за Лиу Фейпо и Хан Юнхан, двамата главни заподозрени в убийството на куртизанката. Искам да ви кажа, че не възнамерявам да стоя тук спокойно и да чакам следващата крачка на тези двама господа! Реших да арестувам Лиу Фейпо още днес.
— Не можем да направим това, Ваша Милост! — ужасено възкликна Хун. — Разполагаме само с някои мъгляви подозрения. Как бихме могли…
— Спокойно мога да арестувам Лиу и точно така ще направя — прекъсна го съдията. — Той отправи сериозно обвинение срещу доктор Джан в този съд. А сега се оказа, че обвинението е било лъжливо. Зная, че никой няма да ми се разсърди, ако оставя нещата така, още повече, е Лиу явно не беше на себе си от скръб, когато отправи обвинението, а и професорът не подаде жалба против него за клевета. И все пак според закона този, който неоснователно обвини друг в углавно престъпление, се наказва така, като че ли самият той го е извършил. Законът дава голяма свобода за тълкувание на този член, но в дадения случай аз предпочитам да го приложа буквално.
Хун изглеждаше обезпокоен, но съдията взе четката написа заповед за арестуването на Лиу Фейпо. После взе втори формуляр и докато го попълваше, каза:
— Едновременно с това ще заповядам да арестуват и Ван Ифан за даване на лъжливи показания пред съда относно дъщеря му и доктор Джан. Сега вие двамата вземете четирима стражници и идете в къщата на Лиу, за да го арестувате. Хун, на излизане кажи на началника на стражниците да вземе двама от хората си и да арестува Ван Ифан. Двамата арестувани да бъдат доведени тук закрити паланкини и заключени в килии, отдалечени една от друга. Те не трябва да знаят, че споделят гостоприемството на нашия затвор. Ще ги разпитам на вечерното заседание. Мисля, че тогава ще научим това онова!
Хун все още не можеше да повярва, а Тао Ган се ухили и каза:
— Също като при играта на комар: ако хвърляш заровете умело, често ти се пада добра комбинация!
Когато Хун и Тао Ган излязоха, съдията издърпа чекмеджето и извади оттам листа с шахматната задача. Той далеч не беше толкова самоуверен, колкото се бе показал пред двамата си помощници. Но чувствуваше, че трябва да вземе инициативата, да нападне пръв. И единственият начин, който можа да измисли, за да постигне целта си, бяха двата ареста. Той се извърна в стола и взе една шахматна дъска от шкафа зад себе си. Нареди белите и черните пионки така, както бе показано в задачата. Беше убеден, че именно в тази шахматна задача се крие ключът към заговора, разкрит от убитата танцьорка. Задачата беше съставена преди повече от седемдесет години, а и най-добрите майстори на шаха напразно се бяха мъчили да я разрешат. Бадемов цвят, която сама не е обичала шаха, сигурно бе избрала тази задача не за да я решава, а заради някакъв скрит смисъл, нямащ нищо общо с шахматната игра. Дали това не беше някакъв ребус? Съдията сключи вежди и започна да пренарежда пионките, като се опитваше да разгадае тайната, която криеха.
Междувременно Хун бе дал на началника на стражниците разпореждания за арестуването на Ван Ифан, а самият той се запъти с Тао Ган към къщата на Лиу Фейпо. Четирима стражници ги следваха на дискретно разстояние с един закрит паланкин.
Хун потропа на високата, лакирана в червено порта. Когато капакът на шпионката се вдигна, той показа пропуска си и рече:
— Негово превъзходителство съдията ни изпраща да поговорим с господин Лиу.
Пазачът отвори портата и въведе двамата мъже в малката чакалня на къщичката си. Скоро се появи един възрастен човек, който се представи за иконом на Лиу Фейпо.
— Надявам се — каза той, — че ще мога да ви бъда полезен. В момента господарят ми си почива в градината, не бива да го безпокоя.
— Имаме строга заповед да говорим лично с господин Лиу — каза Хун. — Най-добре иди да го събудиш!
— Невъзможно! — възкликна ужасено икономът. — Това ще ми струва службата!
— Тогава просто ни заведи при него — каза сухо Тао Ган. — Ние сами ще го събудим! Хайде, мърдай, приятелю! Не ни пречи да изпълним служебните си задължения!
Икономът се обърна. Сивата му козя брадичка потреперваше от гняв. Той пресече просторния преден двор, застлан с цветни плочки. Хун и Тао Ган го следваха по петите. Минаха по четири извити коридора и стигнаха до един вътрешен двор. По краищата на широка мраморна тераса бяха наредени порцеланови саксии с редки цветя. Отвъд нея се виждаше изискано подредена градина, в средата на която имаше езеро с лотоси. Като заобиколи езерото, икономът ги заведе до един изкуствен алпинеум в дъното на градината, издигнат от големи каменни блокове с интересни цветове и форми. Блоковете бяха споени с цимент. До алпинеума се виждаше беседка от преплетени бамбукови пръчки, обрасли с гъст бръшлян. Икономът посочи към беседката и каза кисело:
— Ще намерите господаря ми там. Аз ще ви почакам на това място.
Хун повдигна завесата от зелени листа. В прохладната беседка той видя малка маса за чай и шезлонг от палмово дърво. В шезлонга нямаше никой.
Двамата мъже бързо се върнаха при иконома. Хун му каза грубо:
— Не се опитвай да ни разиграваш! Лиу го няма тук!
Икономът го погледна ужасено. Помисли малко и каза:
— Може да е отишъл в библиотеката си.
— Тогава ще последваме примера му! — каза Тао Ган. — Заведи ни там!
Икономът отново ги поведе по един дълъг коридор. Спря пред врата от черен абанос, обкована с изкусна плетеница от железни цветя. Почука няколко пъти, но никой не отговори. Бутна вратата, но тя бе заключена.
— Дръпни се! — каза нетърпеливо Тао Ган. Той извади малка връзка с железни инструменти от широкия си ръкав и се зае с ключалката. Скоро се чу щракване. Той бутна вратата и тя се отвори. Видяха просторна, разкошно обзаведена библиотека. Тежките столове и маси и високите шкафове за книги бяха изработени изцяло от абанос, украсен с майсторска дърворезба. Но в стаята нямаше никой.
Тао Ган отиде направо при писалището. Всичките му чекмеджета бяха извадени. Дебелият син килим бе осеян с папки и писма.
— Тук е влизал крадец — извика икономът.
— Никакъв крадец! — изръмжа Тао Ган. — Чекмеджетата не са насилени. Отворени са с ключ. Къде е касата на господаря ти?
Икономът посочи с трепереща ръка към един старинен живописен свитък, окачен между два шкафа. Тао Ган се приближи и дръпна картината встрани. Квадратната желязна врата в стената зад нея не беше заключена. Но касата бе съвсем празна.
— И тази ключалка не е била разбита! — забеляза Тао Ган. — Ще претърсим къщата, но ме е страх, че птичката е отлетяла!
Хун повика четиримата стражници. Претърсиха всички постройки, надникнаха дори и в покоите на дамите, но никъде не откриха Лиу Фейпо, а и никой не го беше виждал след обедното хранене.
Хун и Тао Ган се върнаха в трибунала в мрачно настроение. На двора срещнаха началника на стражниците, който им каза, че Ван Ифан е бил арестуван без затруднение и сега е под ключ в затвора.
Завариха съдията в личния му кабинет, все още съсредоточен върху изучаването на шахматната задача.
— Ван Ифан е на сигурно място, Ваша Милост — докладва Хун, — но Лиу Фейпо е изчезнал безследно!
