брадвата си и една дървена кутия. Когато започва да ги зарива, като избутва земята с голи ръце, аз излизам и питам шеговито: „Братко Мао, мога ли да ти помогна?“ А той казва само: „Късно дойде, монахо!“ Тогава аз казвам: „Какво заравяш там?“ Той отговаря: „Само няколко стари инструмента. Но ей там в храма има нещо по-интересно.“ Той разклаща ръкава си и се чува как в него дрънчат много пари. „Защо не дадеш малко на бедния човек?“ — питам аз. Той ме изглежда от горе до долу и вика: „Тази нощ ти работи късметът, монахо! Хората там ме видяха да бягам с част от плячката и хукнаха след мен, но аз им се изплъзнах в гората. Сега в храма е останал само един човек. Отивай бързо там и задигни каквото можеш, преди да са се върнали другите. Аз взех толкова, колкото можех да нося!“ И си отиде.
Монахът облиза подутите си устни. По знак на съдията началникът на стражниците му даде чаша горчив чай. Той я изпразни на един дъх, плю и продължи:
— Започнах да ровя под дървото просто за да се уверя, че там няма нищо, за което да е забравил да ми каже. Но поне тоя път не ме беше излъгал. Намерих само дървена кутия със стари дърводелски сечива. И така, отидох в храма. Разбира се, останах измамен! Намерих само един стар плешивец, който хъркаше в празната си килия, и един ковчег в пустата зала! Разбрах, че кучият син ме е излъгал, за да се отърве от мене. Това е всичко, господин съдия. Ако искате да научите повече, само хванете този мръсник Мао и разпитайте него!
Съдията поглади дългите си бакенбарди и запита строго:
— Признаваш ли, че си отвлякъл и изтезавал този младеж?
— Не можех да го оставя да избяга от вашите стражници, нали — каза мрачно монахът. — И после, кой дава храна и подслон за нищо? Той отказа да работи, естествено беше да го поощря малко!
— Не извъртай! — викна съдията. — Признаваш ли, че си го отвлякъл в пещерата насила и си го бил многократно с върбова пръчка?
Монахът погледна през рамо към началника на стражниците, който опипваше бича си. Вдигна рамене и промърмори:
— Е, добре… Признавам!
Съдията направи знак на писаря, който прочете записа на показанията, дадени от монаха. Там, където ставаше дума за студента Джан, показанията бяха вписани по-недвусмислено, отколкото се бе изразил той, но монахът ги призна за верни и постави отпечатъка на палеца си под документа. Съдията каза:
— Мога да те накажа жестоко за повече от едно провинение. Но ще отложа решението си. Ще го съобщя, когато проверя показанията ти относно срещата ви с Мао Лу. Сега ще те пъхна в затвора, за да размишляваш какво ще ти се случи, ако разбера, че си ме излъгал!
Щом отведоха монаха, влезе Хун и докладва, че студентът Джан се е посъвзел. Двама стражници го доведоха пред масата. Сега той бе облечен в спретнат син халат и носеше черна шапка, която скриваше обръснатата му глава. Въпреки измъченото му изражение можеше да се види, че е красив младеж. Джан изслуша внимателно писаря, който прочете записа на показанията му, и постави отпечатъка на палеца си под тях. Съдията го изгледа строго и каза:
— Както се изрази самият ти, Джан, държал си се глупаво и по този начин попречи на нормалния ход на делото. Както и да е, аз считам, че преживените от тебе мъчения през последните няколко дни са достатъчно наказание за това. А сега имам добри новини за тебе. Баща ти е жив и не те упреква. Напротив, беше дълбоко потресен, защото мислеше, че си умрял. Той бе обвинен в този трибунал, че е отговорен за смъртта на жена ти. Затова си видял стражниците пред къщата ви. Видението, което си зърнал в стаята си — това съм аз. При твоето объркано душевно състояние в оня момент не е чудно да съм ти се видял малко страшен. Със съжаление трябва да ти съобщя, че трупът на младата ти невяста неочаквано изчезна. Съдът прави всичко, което е по силите му, за да го намери и погребението да се извърши както подобава.
Студентът Джан закри лицето си с ръце и тихо заплака. Съдията изчака малко и продължи:
— Преди да те пусна да си отидеш, искам да ти задам един въпрос. Знаеха ли други хора, освен баща ти, че използуваш псевдонима „Студентът от бамбуковата горичка“?
Джан отвърна с беззвучен глас:
— Само годеницата ми, Ваша Милост. Започнах да използувам този псевдоним, след като се запознахме, и с него подписвах стиховете, които й изпращах.
Съдията се облегна назад.
— Това е всичко! — каза той. — Мъчителят ти е хвърлен в затвора. Много скоро той ще получи заслуженото наказание. Сега си свободен, Джан.
Съдията нареди на Ма Жун да отведе младежа до дома му в закрит паланкин, да освободи стражниците, оставени там на пост, ида каже на баща му, че домашният арест се отменя. После удари с чукчето си по масата и закри заседанието.
Когато се върна в личния си кабинет, Ди се усмихна мрачно и каза на Тао Ган, който седеше срещу него заедно с Хун и Цяо Тай:
— Ти свърши работата си много добре, Тао Ган! Сега делото „Лиу против Джан“ е вече решено, с изключение на загадката около изчезналия труп!
— За това ще научим от Мао Лу, Ваша Милост! — каза Хун. — Ясно е, че той е убил братовчед си заради парите му. Когато го арестуваме, ще ни каже какво е направил с трупа на госпожа Джан!
Изглеждаше, че съдията не мисли така. Той каза бавно:
— Защо му е било на Мао Лу да мести трупа? Допускам, че след като е убил братовчед си някъде близо до храма, той е влязъл да потърси място, където да скрие трупа, и тогава е видял ковчега в страничната зала. Да го отвори не е било трудно — у него са били инструментите на братовчед му. Но защо тогава не е поставил трупа на дърводелеца направо върху този на жената? Защо да мести тялото й? Това би го изправило пред същия въпрос, а именно — как да се отърве от един труп.
Тук Тао Ган, който бе слушал мълчаливо, играейки си с трите дълги косъма, увиснали от бузата му, внезапно каза:
— А може би трето лице, за което още не знаем, е преместило тялото на младоженката, преди Мао Лу да намери ковчега. Това трябва да е бил някой, който по една или друга причина е искал на всяка цена да предотврати изследването на трупа. Не ми се вярва умрялата да си е отишла сама!
Съдията го изгледа внимателно. Сгъна ръце в ръкавите си, сгуши се в креслото и за известно време остана така, дълбоко замислен. Изведнъж се изправи. Удари с юмрук по масата и възкликна:
— Точно това е направила тя, Тао Ган! Защото не е била мъртва!
Помощниците му го гледаха напълно объркани.
— Как е възможно, Ваша Милост? — попита Хун. — Смъртта й бе установена от професионален лекар. Тялото бе умито от опитен собственик на погребална къща. И после, тя е лежала в затворен ковчег повече от половин ден!
— Не! — оживено каза съдията. — Слушайте! Не си ли спомняте думите на следователя, който каза, че в такива случаи жената може да загуби съзнание, но смърт настъпва рядко! Е, да предположим, че тя е припаднала и че нервният шок я е довел до състояние на летаргия! В медицинските книги се описват случаи, при които хора са изпадали в такова състояние. Дишането спира напълно, пулсът не се опипва, очите губят блясъка си и понякога дори по лицето се виждат признаците на смъртта. Известно е, че такова състояние може да трае до няколко часа. Знаем, че жената е била затворена в ковчега твърде набързо и отнесена веднага в будисткия храм. За щастие ковчегът е бил временен, скован от тънки дъски. Аз самият забелязах цепнатини. В противен случай тя би се задушила. Когато ковчегът е бил оставен в храма и всички са си отишли, тя трябва да е дошла в съзнание. Сигурно е крещяла и е удряла по стените на дървения си затвор, но е била в страничната зала на пустия храм, а пазачът е глух! Останалото е само предположение… Мао Лу убива братовчед си и открадва парите му. Претърсва храма, за да намери място за укриване на трупа, и чува звуци, които идат от ковчега.
— Това сигурно много го е уплашило! — забеляза Тао Ган. — Не би ли побягнал начаса?
— Трябва да приемем, че не — каза съдията. — Взел е инструментите на братовчед си и е отворил ковчега. Жената сигурно му е разказала какво се е случило и… — Гласът му заглъхна. Той сбърчи чело и продължи недоволно: — Не, тук ударихме на камък! След като е чул разказа й, Мао Лу не би ли съобразил веднага, че доктор Джан ще му даде щедра награда за спасяването на младоженката? Защо не я е завел незабавно у дома й?
