— Според мене, защото е видяла трупа на дърводелеца, Ваша Милост — каза Тао Ган. — Това я е направило свидетел на престъплението, извършено от Мао Лу, и той се е изплашил, че тя може да го издаде.
Съдията кимна оживено.
— Така трябва да е било! — рече той. — Навярно Мао е решил да я вземе със себе си в някое отдалечено кътче и да я държи там, докато научи, че ковчегът е заровен. Тогава би могъл да я остави сама да избере — дали да бъде продадена като проститутка, или да се върне къщи при условие, че обещае да разкаже на доктор Джан някоя скалъпена история как уж Мао Лу я е спасил. По този начин и в двата случая Мао би спечелил два златни слитъка!
— Но къде е била госпожа Джан, когато Мао Лу е заравял сечивата? — попита Хун. — Можете да бъдете сигурни, че монахът е претърсил щателно храма. Но не я е открил.
— Всичко това ще научим, когато хванем Мао Лу — каза съдията. — Но вече знаем къде е укривал нещастната жена през последните дни — а именно в бордея зад рибния пазар! „Момичето на Мао Лу“, както я нарече едноокият, не е никой друг, а самата госпожа Джан!
Влезе един слуга и донесе таблата с обяда на съдията. Докато той поставяше купичките на масата, Ди продължи:
— Лесно ще проверим предположенията си относно госпожа Джан. Вие тримата също можете да обядвате сега. После Цяо Тай ще отиде в бордея и ще доведе тук собственичката. Тя ще ни опише жената, която Мао Лу е завел там.
Съдията взе пръчиците за ядене и тримата му помощници излязоха.
Ди ядеше, без да усеща вкуса на храната. Той се опитваше да обмисли новите факти, които бяха станали известни. Едва ли можеше да има съмнение, че делото „Лиу против Джан“ е вече решено. Оставаше да се изяснят само някои подробности. Истинският проблем беше да се открие връзката между този случай и убийството на куртизанката. Сега с положителност можеше Да се приеме, че професорът е невинен, но цялата история поставяше Лиу Фейпо в любопитна светлина.
Когато слугата почисти масата и наля чаша чай, съдията извади от чекмеджето книжата, свързани с убийството, извършено на Кораба на цветята, и започна да ги препрочита, като бавно галеше дългите си бакенбарди. Така го завариха четиримата му помощници, когато влязоха в личния му кабинет. Ма Жун каза:
— Е, най-после видях професора истински развълнуван! Колко щастлив беше, когато зърна сина си!
— Сигурно си научил вече — каза му съдията, — че имаме основателни причини да вярваме, че жената на студента Джан също е жива. Цяо Тай, доведе ли съдържателната на бордея?
— Довел я е! — отговори вместо него Ма Жун. — Видях тая хубостница да чака отвън в коридора!
— Въведете я! — нареди съдията.
Цяо Тай излезе и се върна с една висока, костелива жена с грубо, плоско лице. Тя се поклони дълбоко и веднага започна с хленчещ глас:
— Той дори не ми даде време да си сменя дрехите, Ваше Превъзходителство! Как мога да се явя пред Ваше Превъзходителство в такъв ужасен вид? Казах му…
— Успокой се и чуй какво ще ти каже съдията! — прекъсна я Ди. — Знаеш, че мога да затворя заведението ти по всяко време, така че бъди внимателна и ми кажи цялата истина. Кое беше момичето, доведено от Мао Лу при тебе?
Жената падна на колене.
— Знаех си, че този разбойник ще ме вкара в беля! — завайка се тя. — Но какво може да направи една слаба жена, Ваше Превъзходителство! Той щеше да ми пререже гърлото, Ваше Превъзходителство! Простете ми, Ваше Превъзходителство!
Като плачеше на висок глас, тя заудря челото си о пода.
— Стига си вдигала шум! — ядосано заповяда съдията. — Казвай, коя е жената?
— Как мога да зная? — проплака тя. — Мао Лу ми я доведе посред нощ! Кълна се, че никога не съм я виждала! Беше облечена в странна рокля и изглеждаше много изплашена. Брат Мао каза: „Гълъбчето не си знае интереса. Представи си, не иска да се омъжи за добър човек като мене! Но аз ще я науча!“ Виждам, че бедното момиче е наистина болно, така че казвам на Мао Лу да я остави на мира през нощта. Аз съм си такава, Ваше Превъзходителство. Винаги се отнасям любезно с тях. Настанявам я в хубава стая. Давам й малко вкусна оризена каша и кана чай. Спомням си точно какво й казах, Ваше Превъзходителство: „Хайде, лягай си, гълъбче! И не се тревожи! Утре ще видиш, че всичко ще е наред!“
Жената въздъхна дълбоко.
— О, вие не познавате тези момичета, Ваше Превъзходителство! Човек би помислил, че на другата сутрин тя поне ще ми благодари. Но, не! Нейна милост събуди цялата къща — риташе вратата и крещеше с цяло гърло. А когато се качих при нея, започна да кълне брат Мао и мене и ми наговори какви ли не глупости — била от добро семейство, отвлекли я… Те винаги разказват подобни истории. Има само един начин да ги накараш да се вразумят… Взех едно въженце и хубаво я напердаших. Това я накара да млъкне. Когато се появи брат Мао, тя кротко тръгна с него. Кълна се, че това е всичко, Ваша Милост!
Съдията я изгледа с презрение. За момент му се прииска да я арестува за издевателство над момичето, но после съобрази, че тя просто е постъпила според разбиранията си. Тези долнопробни бордеи бяха необходимо зло. Властите можеха да ги контролират и да предотвратяват своеволията, но не бяха в състояние напълно да предпазят нещастните им обитателки от издевателствата. Той каза строго:
— Много добре ти е известно, че нямаш право да даваш подслон на случайни момичета. Засега няма да те задържа, но ще проверя това, което ми разказа, и ако си ме излъгала, с тебе е свършено!
Жената започна отново да удря глава о пода, за да изрази благодарността си. По знак на съдията Тао Ган я отведе.
Ди каза бавно:
— Да, предположенията ни се оказаха верни. Жената на студента Джан е жива, но за нея може би е щяло да бъде по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете на Мао Лу! Трябва да го арестуваме колкото е възможно по-скоро и да я освободим от този разбойник. Той я е завел на едно място, наречено Островът на трите дъба, в околията Дзянбей. Знае ли някой къде е това?
Тао Ган каза:
— Никога не съм бил там, Ваша Милост, но съм слушал за това място. То представлява група острови или по-скоро тресавище в средата на Голямата река. Тресавището е обрасло с гъсти храсти, които през по- голямата част от годината са полузалети от водата. Най-високите места са покрити с почти непроходима гора от стари дървета. Само укриващите се там престъпници, обявени извън закона, познават речните пътища, които водят до тресавището и навътре в него. Те събират такси от всички минаващи оттам кораби и често нападат селата, разположени по брега на реката. Казват, че бандата им наброява повече от четиристотин човека.
— А защо правителството не е разчистило това бандитско гнездо? — учудено запита съдията.
Тао Ган сви устни и отговори:
— Това не е лесно начинание, Ваша Милост! Ще е необходимо сражение по вода, което ще струва много човешки жертви. До тресавището ще трябва да се стигне с малки лодки, защото военните кораби не могат да се използуват в тези плитки води. Всички войници в лодките ще бъдат чудесна мишена за стрелите на престъпниците. Чувал съм, че по протежение на речния бряг са разположени във верига военни постове и войниците контролират цялата област. Целта е да се блокира тресавището и разбойниците да бъдат принудени да се предадат. Но те са се настанали там от дълги години и имат тайни връзки с населението, които не могат да бъдат разкрити. Досега няма признаци, че разбойниците са останали без храна или нещо друго, от което се нуждаят.
— Това наистина е лошо! — каза съдията. Погледна към Ма Жун и Цяо Тай и попита: — Мислите ли, че ще можете да доведете Мао Лу и жената оттам?
— Брат Цяо и аз ще се справим някак, Ваша Милост! — весело отговори Ма Жун. — Това е тъкмо работа за нас! Най-добре да тръгваме още сега, за да разгледаме обстановката!
— Добре! — каза съдията. — Ще ви напиша препоръчително писмо до моя колега, съдията-управител на Дзянбей, и ще го помоля да ви окаже пълно съдействие.
Той взе четката и бързо нахвърли няколко реда върху лист служебна хартия. Подпечата писмото с
