Откъм залата долетяха възгласи на изумление. Съдията гневно вдигна глава и удари с чукчето си по масата.
— Това е последното ми предупреждение! — извика той. После отново се обърна към младежа: — В трибунала бе съобщено, че студентът Джан се е удавил в езерото преди четири дни!
— Ваша Милост — каза младежът с треперещ глас, — нямам думи да изкажа своето съжаление, че поради глупостта си съм създал такова погрешно впечатление. Напълно разбирам, че постъпих крайно прибързано и проявих осъдителна липса на решителност. Мога да се надявам само, че Ваша Милост, като вземе предвид особените обстоятелства, ще бъде така добър да погледне на моя случай снизходително.
Тук той млъкна. В съдебната зала се възцари дълбока тишина. След малко младежът продължи:
— На никого не пожелавам да преживее падението от върховно блаженство до най-дълбоко отчаяние, както се случи с мене през брачната ми нощ! Слят за един кратък миг с моята любима, аз разбрах, че самата ми любов я е убила.
Той мъчително преглътна и продължи:
— Разкъсван от скръб и ужас, гледах неподвижното тяло. Обзе ме паника. Сак щях да погледна в очите баща си, който винаги се беше отнасял към мене, неговия единствен син, с най-голяма любов и грижа — аз, който го бях лишил от надеждата да види рода си продължен? Единственото нещо, което можех да сторя, бе да сложа край на окаяния си живот. Набързо облякох един лек халат и тръгнах към вратата. Но тогава съобразих, че празненството още продължава и че къщата е пълна с хора. Не бих могъл да се измъкна незабелязано. Изведнъж си спомних, че старият дърводелец, който бе дошъл по-предния ден да поправи протеклия покрив над моята стая, бе оставил две дъски на тавана разхлабени. „Това Ще бъде хубаво място за укриване на скъпоценности!“ — ми бе казал той. Стъпих на табуретката, покатерих се по една греда и пропълзях на тавана. Поставих дъските обратно на мястото им и излязох на покрива. После изтичах на улицата. Тъй като беше късна нощ, наоколо нямаше никой. Стигнах до брега на езерото, без да ме забележат. Стъпих на един голям, заоблен камък, надвесен над водата, и свалих копринения си пояс. Имах намерение да се съблека, защото се страхувах, че халатът ще ме задържи на повърхността на водата и така ще удължи смъртната ми агония. Тогава, като погледнах надолу към черната вода, аз, жалкият страхливец, се уплаших. Спомних си ужасните истории за зловещите създания, бродещи във водата. Стори ми се, че наоколо витаят безформени сенки и втренчено ме гледат зли очи. Въпреки че беше много горещо, стоях там и треперех. Зъбите ми тракаха. Разбрах, че няма да мога да изпълня решението си… Поясът ми бе паднал във водата. Загърнах халата си и побягнах от езерото. Не знаех накъде ме носят краката. Дойдох на себе си чак когато пред мене се появи портата на будисткия храм. Тогава този човек изведнъж изскочи от сянката и ме сграбчи за рамото. Помислих, че е разбойник, и се опитах да се освободя, но той ме удари по главата и съм загубил съзнание. Когато се свестих, лежах в тази ужасна пещера. На следващата сутрин той веднага ме запита как се казвам, къде живея и какво престъпление съм извършил. Разбрах, че иска да изнуди мене или горкия ми баща, и отказах да говоря. Той само се ухили и заяви, че имам късмет, дето ме е довел в пещерата, защото в нея стражниците никога няма да ме намерят. Въпреки че протестирах, ми обръсна главата, като каза, че така мога да мина за негов ученик и няма да ме познаят. Заповяда ми да събера дърва за огън и да сготвя оризова каша, после замина някъде. Прекарах целия ден в размисъл какво да правя. Ту решавах да забягна в някое отдалечено място, ту си мислех, че е по-добре да се върна у дома и да посрещна гнева на баща си. През нощта моят похитител се върна пиян. Започна да ме разпитва отново. Когато отказах да му дам каквито и да било сведения, той ме върза с въже и ме би безмилостно с върбова пръчка. След това ме остави да лежа на земята ни жив, ни умрял. Прекарах ужасна нощ. На другата сутрин ме развърза, даде ми да пия вода и когато се посъвзех, ми заповяда да събера дърва за огъня. Реших да избягам от този жесток човек. Щом събрах две връзки сухи съчки, побягнах към града. Така както бях с бръсната глава и с изпокъсан халат, никой не ме позна по пътя. Бях почти напълно изтощен. Гърбът и краката ме боляха. Но мисълта, че ще видя баща си, ми даваше сили и успях да стигна до нашата улица.
Студентът спря, за да избърше потта от лицето си.
По знак на съдията началникът на стражниците му даде чаша горчив чай. След като го изпи, Джан продължи:
— Кой може да опише ужаса, който ме обзе, когато видях пред вратата на къщата ни стражниците на трибунала! Това можеше да означава само, че съм дошъл твърде късно. Баща ми, неспособен да понесе позора, с който бях белязал къщата, навярно бе сложил край на живота си! Трябваше да се уверя. Оставих двете връзки дърва вън на улицата и се промъкнах през градинската врата. Надникнах през прозореца на моята спалня. Съзрях ужасно привидение! Владетелят на отвъдния свят ме гледаше втренчено с пламтящи очи! Духовете от ада ме преследваха, мене, отцеубиеца! Загубих разсъдъка си окончателно. Излязох отново на пустата улица и хукнах към гората. След дълго лутане между дърветата най-сетне успях да намеря пещерата. Мъжът ме чакаше. Когато ме видя, обзе го свирепа ярост. Съблече ме отново и ме би жестоко, като през цялото време крещеше, че трябва да призная престъплението си. Накрая не можах да издържа изтезанието и съм припаднал. Това, което стана по-сетне, бе един ужасен кошмар. Втресе ме и загубих всякаква представа за време и място. От време на време човекът ме събуждаше само за да ми даде глътка вода и отново ме биеше. Повече не развърза въжетата. Освен тази физическа агония в трескавия ми мозък постоянно се въртеше страшната мисъл, че бях убил хората, които най-много обичах — баща си и невестата…
Гласът му стана несигурен. Той се олюля и падна в несвяст на пода, напълно изтощен.
Съдията нареди на Хун да се разпореди да го отнесат в личния му кабинет.
— Кажи на съдебния лекар — добави той — да свести този нещастен младеж и да превърже раните му! После му дай успокоително, чист халат и шапка. Съобщи ми веднага, щом дойде в съзнание. Искам да му задам един въпрос, преди да го пратим вкъщи.
Ди се наведе напред и хладно попита монаха:
— Какво ще кажеш в своя защита?
До този момент в своя авантюристичен живот монахът все беше успявал по един или друг начин да се измъкне от правосъдието. Поради това не му бяха известни жестоките закони на трибунала и драстичните средства, които се използуваха, за да се спазват тези закони. По време на заключителната част от показанията на студента той замърмори ядосано, но злобните ритници на началника на стражниците го накараха да млъкне. Сега монахът заговори с нахален тон:
— Аз, монахът, протестирам против…
Съдията направи знак на началника на стражниците.
Той удари монаха през лицето с тежката дръжка на бича си и изсъска:
— Говори почтително с негово превъзходителство съдията!
Посинял от гняв, монахът се надигна, за да нападне началника на стражниците. Но стражниците бяха напълно готови за такъв развой на събитията. Те моментално се нахвърлиха върху обвиняемия с тоягите си.
— Докладвай ми, когато този човек се научи да говори както подобава! — обърна се съдията към началника на стражниците. После се зае да подрежда книжата пред себе си.
След известно време плискането по каменните плочи на пода показа, че стражниците свестяват монаха, като изливат върху него ведра с вода. Малко след това техният началник докладва, че разпитът може да продължи.
Ди погледна над масата. От многобройните рани по главата на монаха течеше кръв, лявото му око бе затворено. Дясното замаяно гледаше към съдията.
— Казаха ми — рече Ди, — че си говорил с няколко комарджии за срещата си с някакъв човек, наречен Мао Лу. Сега искам да чуя истината, цялата истина! Хайде, говори!
Монахът изплю кръвта от устата си на пода, след това започна с натежал език:
— Онзи ден, след първата нощна стража, реших да сляза до града и да се поразтъпча. Тъкмо идвам по пътеката зад будисткия храм, и виждам някакъв човек да копае дупка под едно дърво. Луната изгрявай разпознавам Мао Лу. Той бърза много, използува брадвата си като мотика. Хрумва ми, че брат Мао пак е замислил някой мръсен номер. Готов съм по всяко време да изляза срещу него с голи ръце или с нож, но брадвата не ми харесва. Затова оставам на мястото си. И така, той издълбава дупката. После хвърля в нея
