изтръгне червата!
— Ти за нас не се грижи! — рече безгрижно Ма Жун. — Хайде, отговори на въпроса ми!
Той приближи горящите пръчки до бузата на монаха, който ги изгледа с ужас, и бързо замърмори някакви обяснения. Трябвало да се излезе от града по една пътека, която започвала някъде зад будисткия храм…
— Достатъчно! — прекъсна го Ма Жун. — Останалото ще ни покажеш сам на място!
Той каза на сивобрадия да донесе едно старо одеяло я да повика двама хамали с носилка.
С помощта на Тао Ган Ма Жун уви монаха от главата до петите в одеялото. Монахът се развика, че му било много топло, но Тао Ган го срита в ребрата и рече:
— Не се ли сещаш, че имаш температура, мръснико?
Натовариха монаха на носилката и потеглиха.
— По-внимателно, песоглавци! — развика се той.
Ма Жун изръмжа на носачите:
— Бъдете внимателни! Приятелят ми е тежко болен!
Щом стигнаха до боровата горичка зад будисткия храм, Ма Жун им каза да оставят носилката на земята и им плати. Изчака ги да си отидат и освободи монаха от одеялото. Тао Ган извади от ръкава си ивица пластир и залепи устата на монаха.
— Когато наближим мястото, спри и ни го посочи! — нареди му той.
Монахът с мъка се изправи на крака.
— Тези разбойници — обясни Тао Ган — имат специални свирки и други сигнали за тревога.
Ма Жун кимна и поощри монаха да действува бързо е добре прицелен ритник.
Монахът ги поведе по една пътека нагоре в планината. След известно време изостави пътеката и започна да си проправя път през гъстата гора. После спря и посочи с глава към една стръмна скала, която се виждаше през дърветата на неголямо разстояние пред тях. Тао Ган свали пластира от устата му и каза ядосано:
— Ние не сме любители на природата! Трябва ни къщата!
— Нямам къща — унило каза монахът. — Живея ей там, в една пещера.
— Пещера ли? — извика гневно Ма Жун. — Да не мислиш, че можеш да ни баламосваш! Заведи ни в свърталището на твоята банда или ще те удуша! — И сграбчи монаха за гърлото.
— Кълна ви се! — изхърка монахът. — Единствената банда, в която участвувам, е тази на комарджиите. Откакто съм дошъл на това проклето място, живея сам в една пещера.
Ма Жун — го пусна. Извади камата, която монахът бе хвърлил към него, погледна затворнически към Тао Ган и попита:
— Да го поокастрим ли?
Тао Ган вдигна рамене.
— Защо не? Но нека първо погледнем тази пещера! — рече той.
С треперещи крака монахът ги заведе до скалата. Настъпи храстите и зад тях се откри тъмен процеп, висок горе-долу колкото един човешки бой.
Тао Ган легна по корем и пропълзя вътре, стиснал между зъбите си тънък нож със зловещо острие. След малко се върна, вече изправен.
— Няма никой освен един разциврен хлапак! — разочаровано съобщи той.
Тао Ган влезе отново, а Ма Жун го последва, като влачеше зад себе си монаха. След като изминаха десетина-дванадесет крачки в тъмния проход, се озоваха в широка пещера, осветена от една пукнатина на тавана. Вдясно имаше грубо сковано дървено легло и смачкана кожена кутия. От другата страна, на пода, лежеше един младеж само с парче плат, увито около бедрата. Ръцете и краката му бяха вързани с въже.
— Пуснете ме, моля ви се, пуснете ме! — изхленчи той.
Тао Ган преряза въжетата. С голям труд младежът успя да се надигне и да седне. Видяха, че гърбът му бе изранен от бой.
— Кой те е бил? — сърдито попита Ма Жун. Младежът мълчаливо посочи към монаха. Ма Жун бавно се обърна към него и той веднага падна на колене.
— Моля ви се, недейте, Ваше Превъзходителство! — проплака той. — Този мръсник лъже!
Ма Жун го изгледа с презрение и каза студено:
— Ще те запазя за началника на стражниците, той ще се занимае с тебе с голямо удоволствие!
Тао Ган бе помогнал на момъка да седне на леглото. Той изглеждаше на около двадесет години. Главата му беше грубо обръсната, а лицето му бе сгърчено от болка. Но от пръв поглед личеше, че е образован човек от добро семейство.
— Кой си ти и как си изпаднал в това положение? — полюбопитствува Тао Ган.
— Този човек ме отвлече! Моля ви се, отведете ме оттук!
— Ще направим повече от това! — каза Ма Жун. — Ще те заведем при негово превъзходителство съдията!
— Не! — извика младежът, — Пуснете ме да си вървя!
Той се опита да стане.
— Я виж ти! — каза бавно Ма Жун. — Значи, ето каква била работата! Ще дойдеш с нас в трибунала, млади приятелю!
После Ма Жун викна на монаха:
— Ей, ти, щом не се числиш дори и към банда, която се занимава с отвличания, хич не ме е грижа кой ще ни види. Този път няма да те повиваме и да те носим!
Той вдигна едва протестиращия младеж от леглото и го постави с разкрачени крака върху шията на монаха. После наметна върху раменете му старо одеяло, взе от ъгъла една окървавена върбова пръчка и удари монаха през прасците.
Глава четиринадесета
Късно сутринта, малко преди времето за обяд, съдията Ди проведе заседание на трибунала. Съдебната зала беше претъпкана. Гражданите на Ханюан мислеха, че свикването на съдебно заседание в такъв необичаен час може да означава само, че са разкрити нови важни факти, свързани с двата сензационни случая в града им. За тяхно разочарование обаче съдията премина направо към разглеждане на делото, което бе проучвал тази сутрин заедно с инспектора Хун и Цяо Тай, а именно — свадата между рибарите и управата на рибния пазар относно начините за определяне на цените. Съдията накара представителите на двете страни да изложат своите доводи още веднъж и предложи компромисно решение, което след известни спорове бе прието. Тъкмо се канеше да започне обсъждането на един въпрос, свързан с данъците, когато отвън се чуха шумни викове. Ма Жун и Тао Ган влязоха в съдебната зала — всеки влачеше по един пленник. Следваше ги гъста тълпа, която се бе насъбрала по пътя им. Слушателите в залата се нахвърлиха върху новодошлите и ги отрупаха с въпроси. Настана пълно объркване.
Съдията удари три пъти с чукчето си по масата.
— Тишина и ред! — кресна той с гръмотевичен глас. — Ако чуя още една дума, ще опразня залата!
Всички се смълчаха. Никой не искаше да пропусне разпита на двамата арестувани, които паднаха на колене пред подиума.
Съдията изгледа пленниците с безизразно лице. Но зад тази маска съвсем не се криеше спокойствие, защото Ди веднага бе разпознал младежа.
Ма Жун докладва как той и Тао Ган са арестували двамата мъже. Съдията го изслуша, като бавно поглаждаше брадата си. После се обърна към младежа:
— Кажи името и професията си!
— Вашият нищожен слуга — отговори младият човек с тих глас — почтително ви уведомява, че името му е Джан Хупяо, студент по литература.
