квартал и че хората там са споменали името на госпожица Ван. „Ония от западния квартал дрънкат врели- некипели! — рече презрително сводницата. — Всички тук знаят, че след смъртта на майка й госпожица Ван започна да живее свободно. Баща й се опита да я продаде на един професор, но не успя. Сега тя сама си печели парите, а баща й си затваря очите. Той е много стиснат и това, че не се налага да я издържа, му е добре дошло.“
— Което значи, че безсрамният мошеник е излъгал в съда! — гневно възкликна съдията. — Той ще си плати за това! Добре, а как вървят нещата у съветника Лян?
— Лян Фън изглежда умен момък — отвърна Хун. — Двамата е него преглеждахме сметките повече от два часа. Действително всичко води до заключението, че съветникът продава имуществата си със значителни загуби, за да се сдобие бързо с голямо количество злато. Но по нищо не можахме да разберем за какво го използува. Напълно ясно е, че секретарят има защо да се тревожи.
Тао Ган, който до този момент бе слушал напрегнато, сега подметна:
— Казват, че цифрите не лъжат, Ваша Милост, но те могат дълбоко да ни заблудят. Всичко зависи от това как се тълкуват! Не е изключено племенникът да е подправил книжата, за да прикрие собствените си злоупотреби.
— Тази възможност вече ни хрумна — забеляза съдията. — Положението е доста объркано!
— Тази сутрин, докато яздехме обратно към града — продължи Тао Ган, — Ма Жун ми разказа за делото „Лиу срещу Джан“. Съвсем сигурно ли е, че освен стария пазач в будисткия храм не живее някой друг монах?
Съдията погледна въпросително към Ма Жун, който отговори незабавно:
— Напълно! Претърсих целия храм, включително градината.
— Това е странно! — каза Тао Ган. — Оня ден, когато бях в града, ми се случи да мина оттам. Видях един монах, застанал зад една колона край портата. Той бе проточил врат и се стараеше да надникне вътре. Понеже аз съм любознателен по природа, запътих се към него, за да му помогна да надникне в храма, но като ме видя, той се стресна и бързо се отдалечи.
— Бледо и изпито ли беше лицето на този монах? — живо запита съдията.
— Не, Ваша Милост — отвърна Тао Ган, — той беше здравеняк с надменен поглед. Всъщност, стори ми се, че не прилича на истински монах.
— Тогава той не може да бъде човекът, който ме наблюдаваше през прозореца на брачната стая — каза съдията. — Сега имам една работа за тебе, Тао Ган. Знаем, че когато дърводелецът Мао Юан е напуснал къщата на доктор Джан, току-що му е било платено. Знаем също, че той е обичал да пие и да играе на комар. Възможно е да са го убили заради парите, защото в трупа не намерихме пукната пара. Подозирам, че доктор Джан е замесен в убийството му, но сме длъжни да проверим всички възможности. Сега иди, обиколи всички свърталища на комарджиите в града и разпитай за Мао Юан. Предполагам, че знаеш как да откриеш тези места! А ти, Ма Жун, иди още веднъж в кръчмата „Червеният шаран“ и попитай главатаря на просяците къде точно в Дзянбей е отишъл Мао Лу. В гостилницата за юфка той спомена, но аз забравих точното име на мястото. Хун, с какви въпроси ни предстои да се занимаем на обедното заседание на трибунала?
Ма Жун и Тао Ган напуснаха кабинета едновременно, а в това време Хун и Цяо Тай поставиха няколко папки на писалището.
В двора Тао Ган каза на Ма Жун:
— Доволен съм, че още сега трябва да събера сведения за дърводелеца. Защото новините се разпространяват бързо из престъпния свят и скоро ще стане известно, че работя за трибунала. Между другото, къде се намира тази кръчма — „Червеният шаран“? Смятам, че вече познавам града достатъчно добре, но такова място не съм срещал.
— Не си пропуснал нищо интересно! — отвърна Ма Жун. — То е една мръсна дупка, някъде оттатък рибния пазар. Хайде, желая ти успех!
Тао Ган се спусна в ниската част на града и навлезе в западния квартал. Мина през плетеница от тесни улички и се спря пред един малък зарзаватчийски магазин. Като си проправяше внимателно път между каците с кисело зеле, той измърмори някакъв поздрав на търговеца и тръгна към стълбата в дъното. На втория етаж беше тъмно като в рог. Опипвайки покритата с паяжини мазилка на стените, Тао Ган намери вратата. Отвори я и застана на прага, оглеждайки мъждиво осветената стая с нисък таван. Край една кръгла маса с вдлъбнатина за хвърляне на зарове в средата седяха двама души. Единият беше дебел мъж с безизразно лице и увиснали бузи. Главата му беше гладко обръсната. Той бе съдържателят на игралния дом. Другият беше слаб и силно кривоглед. Хората с такъв недостатък са твърде полезни като надзиратели на хазартните игри, защото ония, които лъжат, никога не могат да разберат дали са наблюдавани, или не.
— Това е брат Тао — каза дебелият без особен ентусиазъм. — Хайде, стига си висял там! Влизай! Още е рано за игра, но скоро ще надойдат хора.
— Не — каза Тао Ган, — сега много бързам. Надникнах само да видя дали дърводелецът Мао Юан не е тук. Искам да си прибера парите, които ми дължи.
Двамата мъже избухнаха в смях.
— В такъв случай — изкикоти се дебелият — ще трябва да биеш дълъг път, братко! Ще трябва да идеш чак на оня свят! Не знаеш ли, че старикът Мао е мъртъв?
Тао Ган изруга и седна в един разнебитен бамбуков стол.
— Така е, като нямам късмет! — рече ядосано той. — Точно сега, когато ми трябват пари! Какво се е случило с мръсника?
— Вече целият град знае — отбеляза кривогледият. — Намерили са го в будисткия храм с такава дупка на челото, в която можеш да си пъхнеш юмрука.
— Кой го е убил? — попита Тао Ган. — Бих могъл да намеря убиеца и да го изнудя да ми върне парите, при това с малка добавка за късмет!
Дебелият сбута с лакът съседа си. Двамата отново се разсмяха.
— Какво смешно има? — попита ядосано Тао Ган.
— Смешното, приятелю — отговори съдържателят, — е, че в това убийство вероятно е замесен Мао Лу. Ха сега, братко Тао, иди на Острова на трите дъба, за да го изнудиш!
Кривогледият се запревива от смях.
— Пак го хвана натясно, шефе! — извика той с кикот.
— Говорите глупости! — възкликна Тао Ган. — Мао Лу е собственият братовчед на дърводелеца!
Дебелият се изплю на пода.
— Слушай, братко Тао — рече той, — слушай внимателно, пък току-виж, си разбрал нещо дори и ти. Преди три дни, късно следобед, Мао Юан пристига тук. Току-що са му платили за работата и в ръкава му има пари. Намира добра компания. Късметът му работи и спечелва хубава сума. И кой пристига тогава? Братовчед му. Вярно е, че напоследък Мао Юан не припадаше от любов по тоя свой братовчед, но сега, с виното в търбуха и парите в ръкава, той го посреща, както се посреща брат след дълга раздяла. Двамата изпиват четири гърнета от най-доброто вино. После Мао Лу поканва братовчед си да похапнат някъде навън. Тогава ги видяхме за последен път. Разбираш ме, нали? Не искам да кажа нищо лошо за Мао Лу. Само изброявам фактите!
Тао Ган кимна с разбиране.
— Така е, като нямам късмет! — каза той унило. — Е, да си вървя по пътя!
Течно когато се надигаше да си тръгне, вратата се отвори и влезе един здравеняк, облечен в парцалив монашески халат. Тао Ган побърза да седне отново.
— Ха, ето го и монаха! — възкликна съдържателят. Човекът, когото нарекоха така, изсумтя и седна.
Съдържателят побутна към него чаша чай. Монахът плю на пода.
— Нямаш ли да ми предложиш нещо по-добро от тая помия? — грубо попита той.
Дебелият вдигна дясната си ръка и потри палеца и показалеца си. Монахът поклати глава.
— Няма го майстора! — кисело рече той. — Почакай да пребия от бой оня хлапак, тогава ще ти покажа богатство!
Съдържателят сви рамене и каза о безразличие:
— Засега ще пиеш чай!
— Струва ми се, че съм те срещал някъде — намеси се в разговора Тао Ган. — Не се ли видяхме пред будисткия храм?
