— Защо сте казали на моя помощник, че никога не сте виждали този пръстен?
Лън се втренчи в скъпоценната вещ с извити от почуда вежди. Не изглеждаше особено притеснен от внезапния въпрос.
— А откъде можех да знам, че е ваш служител, господарю? — попита той раздразнено. — Иначе щях да отвърна изчерпателно, разбира се. Но пръстенът ми напомни за едно доста неприятно изживяване и не желаех да го споделям с напълно непознат човек.
— Добре, добре. Тогава ми кажете коя беше младата жена, която го донесе.
Лън повдигна пълничките си рамене.
— Наистина не съм в състояние да ви отговоря, ваше превъзходителство. Беше облечена доста бедно и явно принадлежеше към някоя разбойническа банда, тъй като краят на лявото й кутре бе отрязан. Но иначе беше хубавка, дори много хубава. Та значи тя сложи пръстена на тезгяха и попита каква е цената му. Бижуто е старинно и скъпо, както сам можете да се уверите, и струва около шест сребърника. Хайде, нека са десет, ако го купи колекционер. Затова й казах: „Ако искаш да го заложиш, давам един сребърник, ако го продаваш — два.“ Всеки си гледа изгодата, нали? Дори когато пред теб стои такава красавица. Ала тя изобщо не прие предложението ми. Грабна си пръстена, тросна ми се, че не бил за продан, и си излезе. Повече не я видях.
— Аз пък чух друга версия — подхвана строго съдията Ди. — Затова ми разкажи какво сте си шепнали.
Лицето на Лън внезапно почервеня.
— Така значи, тези негодници моите служители пак са шпионирали! Е, тогава ще разберете в какво неловко положение бях, ваше превъзходителство. Разпитвах я само защото се опасявах, че такова хубаво момиче от провинцията, съвсем самичко в града… може да попадне на лоши хора и…
Съдията удари с юмрук по писалището.
— Стига си го увъртал, човече! Кажи ми какво точно си говорихте?
— Добре… — каза страхливо Лън. — Предложих й да се срещнем по-късно в близката чайна, за да… просто я погладих по ръката да я успокоя, че й мисля доброто, нали разбирате. А тя изведнъж избухна яростно. Каза, че ако не престана да я задирям, ще извика брат си, който я чакал отвън. И после… побягна.
— Достатъчно. Началник, сложете белезници на този мъж и го отведете в килията. Обвинен е в убийство.
Офицерът сграбчи протестиращия лихвар и го изведе навън.
— Налей ми още една чаша, Тао Ган — каза съдията. — Доста любопитен случай. А забеляза ли какво разминаване има между неговото описание на разговора с девойката и това на служителя?
— Наистина, господарю — отвърна развълнуван Тао Ган. — Този глупак служителят изобщо не спомена, че двамата са се карали на тезгяха. Според разказа му просто си шепнели нещо. Аз лично мисля, че момичето все пак е приело предложението, господарю. А описаната от лихваря свада се е състояла по- късно, по време на уговорената среща в чайната. И във връзка с нея ядосаният Лън е убил стария скитник.
Магистратът, който бавно отпиваше от чая си, остави чашата на масата. Облегна се назад в креслото и каза:
— Да чуем цялата ти версия, Тао Ган.
— Ами смятам, че опитът за ухажване е донесъл на Лън големи неприятности. Защото момичето, брат му и старият скитник са били от една и съща банда, девойката им е служила за стръв. Щом той е пристигнал в чайната и е започнал да я ухажва, тя се е развикала, че й посягат, това е стар женски номер. Братът и старецът веднага са дотичали на помощ и са започнали да го изнудват за пари. Все пак Лън е успял да се измъкне. Ала насред пътя към планината го е причакал старият скитник и отново се е опитал да го изнуди, като е разиграл сцена на улична кавга. Носачите са били заети да пердашат момчетиите нехранимайковци, затова и не са могли точно да чуят за какво е била разпрата. Като не е успял да накара стареца да млъкне, Лън го е блъснал силно. Вие какво мислите за подобна версия, господарю?
— Правдоподобна е и напълно съответства на характера на лихваря. Продължавай.
— Докато са носели Лън към дома му, той наистина се е разтревожил за стореното. Не за състоянието на стареца, разбира се, а за очевидците. Опасявал се е, че щом другите бандити открият пребития скитник, ще тръгнат да си отмъщават. Когато уличният търговец го е осведомил, че е видял как старецът тръгва към планината, лихварят го е последвал. Някъде сред пътя го е настигнал и му е нанесъл тежък удар отзад, вероятно с остър камък или с дръжката на камата си — Тао Ган замълча, но тъй като магистратът му кимна окуражително, продължи: — За Лън, човек с мощно телосложение и напълно запознат с местността, не е било трудно да пренесе трупа в изоставената горска хижа. При това се е сетил да отсече пръстите на жертвата си, за да не разбере никой, че човекът е бил член на банда. Но къде и с какво ги е отсякъл, си остава за мен пълна загадка.
Съдията Ди се поизправи в креслото. Започна да глади дългата си черна брада и каза усмихнат:
— Справи се отлично. Имаш логичен ум и силно развито въображение: чудесно съчетание за един следовател. Ще имам предвид версията ти, разбира се. Ала слабото й място е, че се основава изключително върху казаното от кривогледия осведомител. Но преди малко нарочно отбелязах несъответствието между двете описания като пример за това, доколко може да се разчита на показанията на очевидци. Всъщност, Тао Ган, смятам, че е твърде рано да се спираме на една версия. Първо трябва да се уверим в достоверността на фактите и да потърсим допълнителни сведения — щом забеляза посърналото изражение на своя помощник, магистратът побърза да продължи: — Благодарение на отличната ти работа днес следобед сега разполагаме с три напълно сигурни факта. Първо, че пръстенът е свързан по някакъв начин с момиче от разбойническа банда. Второ, че тя има брат, защото, както и да са се развили нещата снощи, на Лън не би му хрумнало нарочно да си го измисли. И, трето, че съществува връзка между момичето, брат му и убития. Вероятно са членове на една и съща банда, а ако е така, става въпрос за група от някой съседен окръг. Никой от служителите ни не е зървал жертвата преди, а самият Лън спомена, че момичето е от вътрешността на страната. И тъй, сега трябва да установим къде се крият момичето и брат му. Може би няма да е много трудно, защото такава красива скитница неизбежно привлича вниманието на околните. Обикновено към подобни банди се присъединяват евтини проститутки.
— Мога да попитам местния главатар на просяците, господарю. Старият негодник е твърде умен, пък и никога не отказва съдействие.
— Да, идеята е добра. Докато си в града, аз ще проуча допълнително Лън. Ще разпитам оня хитрец неговия служител, а също приятеля му, златаря Чу, и носачите. Ще накарам началника на стражата да издири двама-трима от младежите, които са се подигравали на лихваря по пътя му, както и уличния търговец, видял стареца да се надига след разпрата. И, накрая, ще разпитам господин Уан дали Лън наистина е бил пиян, когато се е прибирал у дома. Всички тези рутинни процедури на драго сърце щяха да поемат старият Хун, Ма Жун и Цяо Тай, но понеже ги няма, ще свърша всичко сам. Тъкмо ще се поотвлека за малко от онзи случай на контрабанда, който си остава неразрешен и не ми дава мира. Залавяй се за работа и успех!
Единственият човек във вмирисаната кръчма „Червеният шаран“ беше сивобрад старец, приведен над тезгяха. Носеше дълга и прокъсана на места синя роба, на темето му бе нахлупена мърлява черна шапчица. Проскубани мустаци и заострена брадица украсяваха издълженото му набръчкано лице. Той се взираше с празен поглед пред себе си и лениво чоплеше зъбите си. Щеше да бъде затрупан с работа късно вечерта, когато щяха да пристигнат подопечните му просяци, за да си платят полагаемия дял от спечелените подаяния. Старецът наблюдаваше безмълвно как Тао Ган си налива неканен чаша вино от пропукана глинена кана. После я грабна и мигом я скри под тезгяха.
— Доста сте били зает тази сутрин, господин Тао — изграчи той. — Разпитвали сте за разбойнически свади и златни пръстени.
Тао Ган кимна. Знаеше, че вездесъщите просяци на главатаря го осведомяват за всичко, което става в града. Той остави чашата и подхвана приветливо:
— Затова и реших следобеда да си почина, да се позабавлявам малко. Но не ми се иска с
