Той се усмихна едва забележимо.
— От швейцарска банка?
— Точно така. Парите са сигурни.
— Но все пак наполовина, нали? По хиляда лири за двадесет години — доста евтино. Ще те измъкнем оттук и извън Великобритания, а ако решиш да се върнеш, си е твой проблем. Но нека ти кажа нещо — не се опитвай да ни изиграеш. Хубаво ще бъде да имаш парите, защото в противен случай никой няма и да чуе повече за тебе. Надявам се, всичко е ясно.
— Да, абсолютно. Вие ме измъквате оттук и получавате парите. Не съм се отказал.
— Ще предам всичко това на момчетата. От тях зависи дали ще те одобрят за наш клиент или не.
— Ако групата ви е наистина толкова способна, Кози, какво, по дяволите, правиш още тук? Не мога да си го обясня.
— Аз съм връзката с организацията. Един вид съм нает на работа от тях. А и след две години така или иначе излизам оттук. Защо да си създавам неприятности? Когато ме освободят, ме чака добър и сигурен бизнес навън. Защо да провалям всичко? Би било много рисковано да се върнеш обратно в Англия.
— Това не ме притеснява. Бях само една седмица тук като турист. Не знам нищо за това място, а и не искам да знам.
Кози премести една фигурка.
— Шах! — Той замълча. — Има и още нещо. Напоследък много се сближихте със Слейд, нали? Виждал съм ви много пъти да си говорите.
— Помага ми по руски — казах аз и преместих царя.
— Това трябва да се прекрати — каза Кози с равен глас. — Ще престанеш да общуваш със Слейд, иначе сделката се проваля, независимо колко пари имаш.
Вдигнах поглед, невероятно изненадан.
— Какво, за бога…
— Това е положението — каза той спокойно и премести офицера. — Шах!
— Само не ми казвай, че отгоре на всичко сте и патриоти — засмях се аз. — Каква е причината?
Кози ме изгледа засегнато.
— Би трябвало да си по-предпазлив, а не да задаваш въпроси. Прави каквото ги се казва. — Той се обърна към Смийтън, който минаваше покрай нас: — Знаеш ли, Риардън почти ме победи — което си беше чиста лъжа — и има големи шансове за победа в турнира.
Смийтън ни изгледа безизразно и отмина.
III
И така, нямаше връщане назад — бях вътре в играта. Чувствах, че напрежението в мен расте, но сега беше породено от надеждата, а не от безнадеждността. Дори започнах да си подсвирквам, като бършех масите с усърдие. Смийтън ме наблюдаваше с одобрение или нещо подобно, доколкото той може да го покаже. Държах се като идеалния затворник.
Подчиних се на заповедите на Косгроув и започнах да избягвам Слейд, който от време на време ми хвърляше погледи, пълни със съжаление. Не знаех защо Косгроув искаше да направя това, но сега не му беше времето да протестирам. Въпреки всичко ми дожаля за Слейд — той нямаше много приятели в затвора.
Наблюдавах Косгроув отстрани — без той да забележи. Следях с кого говори и кои са приятелите му. Не забелязах нищо особено, държеше се спокойно както обикновено и нямаше никакви промени в поведението му. Но тъй като преди това не му бях обръщал специално внимание, сега ми беше трудно да определя.
Няколко седмици след това се приближих до него през почивката и го попитах:
— Какво ще кажеш за един шах, Кози?
Той ме погледна безизразно.
— Стой настрана от мен, тъпо копеле. Не искам да се забърквам с теб.
— Но ти вече си забъркан — изсвистях аз. — Смийтън ме питаше дали ще участвам в турнира по шах, а също така дали съм се отказал от уроците по руски.
Косгроув премигна.
— Окей, айде да мръднем оттук.
Седнахме на една от масите за шах.
— Има ли някакви новини?
— Ако има, ще ти кажа. — Кози беше в лошо настроение.
— Виж какво, Кози, притеснен съм. Чух, че специалният затвор е готов — този на Уайт. Страх ме е да не ме преместят, а това може да стане всеки момент.
Той се огледа и каза:
— Тези неща не стават бързо — всичко е много сложно. За какво, мислиш, плати пет бона? Просто за да прескочиш една стена ли? Всеки детайл от плана трябва да се изработи много внимателно — той премести една фигура. — Не знам много подробности, но съм чувал, че всеки път било различно. Тези неща не се правят по образец, трябва да го знаеш, Риардън.
Изгледах го втренчено.
— Усещам, че ме следят и ми правят проверки.
Той ми хвърли студен поглед.
— Ти какво си мислиш. Те да не са балами. Трябва да са сигурни в тебе. Досието ти е много интересно. Не мога да разбера защо са те спипали последния път.
— На всеки може да се случи. Бях предаден, също като теб, Кози.
— Да, но аз знам кой го направи — отвърна той свирепо — и копелето ще съжалява до края на живота си, само да изляза веднъж оттук.
— По-добре си оправи сметките с него преди това — посъветвах го аз. — Докато си в затвора, никой няма да се усъмни в теб, а и е минало достатъчно време оттогава, за да се сетят за теб.
Той се усмихна със задоволство и каза:
— Идеята ти е интересна, Риардън.
— И какво те кара да мислиш, че не знам кой ме е издал? Проблемът е, че нямам контакти отвън, с които да организирам отмъщението.
— Аз мога да го уредя — предложи Кози.
— Няма нужда. Не след дълго сам ще мога да направя това, разбира се, ако си изпълните добре задачата. Значи те са ме проверили в Южна Африка, така ли? Надявам се, че са доволни.
— Позна. Имаш някои симпатични приятелчета там. — Смийтън мина покрай нас и Кози каза: — Не трябваше да играеш така — грешка е. — Той погледна нагоре към Смийтън. — Не е толкова добър, колкото си мислех, няма да успее на турнира.
Смийтън го изгледа презрително, без да помръдва и мускулче от лицето си.
IV
Кози беше прав — не направих нищо на турнира, но причината не беше в това, че играех лошо. Два дни по-късно той дойде при мен със съобщението, че всичко е уредено. Аз му казах:
— Вчера пак смениха килията ми.
— Няма значение. Ще те освободят през деня — от двора за тренировки. Точно в три в събота и го запомни добре.
Почувствах как коремът ми се сви.
