— Как точно ще стане?
— Виждал ли си как слагат коледните светлини на «Реджънтс стрийт»? — Кози щракна раздразнено с пръсти. — Разбира се, че не си. Както и да е, става дума за онези камиони с дългите стълби с платформа на края, които се използват за повдигане на големи височини. С тях поставят светлините по улиците.
— Разбирам за какво говориш. Използват същите на летище «Ян Смаатс» в Йоханесбург за обслужване на големите самолети. Викат им «черешоберачки».
— Наистина ли? — попита той с интерес. — Ясно защо. Както и да е, едно такова нещо ще дойде тук — отвъд стената в събота. Ще ти покажа къде да застанеш и когато пристигне, скачаш бързо вътре. На платформата ще има човек, който ще ти помогне, и докато се усетиш, ще си отвън. Ще бъде много изящно бягство.
Той се обърна да огледа залата и продължи, като говореше бързо:
— В същото време в двора ще привлекат вниманието ти хиляди неща, но ти не трябва да им обръщаш внимание. Трябва да мислиш само за платформата.
— Окей — отвърнах аз.
— И още нещо — помолиха ме да ти предам, че ако не намериш двадесет хиляди, след като те измъкнат, тогава Господ да ти е на помощ, защото никой друг няма да може да те спаси. Няма да доживееш дори за да съжалиш. Знай, че не се шегувам. Специално ме помолиха да ти кажа в случай, че промениш решението си.
— Ще получите парите — отвърнах кратко.
— Добре, в такъв случай ще се видим в събота. — Той се обърна, спря се и отново се завъртя към мен. — О, щях да забравя. С теб ще дойде още един човек, на когото ти ще помогнеш.
— Кой?
Косгроув ме изгледа безизразно и отговори:
— Слейд.
4.
I
Почти зяпнах от изненада.
— Ти с всичкия си ли си?
— Какъв е проблемът? Не вярваш ли в девиза «Свобода за всички»?
— Какъв е проблемът ли? — почти изкрещях аз. — Та този човек ходи с патерици. Той е сакат!
— Недей да викаш! — предупреди ме той.
Сниших гласа си и казах почти освирепяло:
— Как, по дяволите, мислиш, че ще успее, като не може да тича?
— Ти ще бъдеш до него и ще му помогнеш, нали? — каза Кози с равен глас.
— Как пък не!
— Виж какво, Риардън, тези патерици са един вид параван, носи ги, откакто се върна от болницата, и може да тича много добре. Не искам да кажа, че може да покрие световния рекорд на 1000 метра, но може да се справи със задачата.
— Тогава, по дяволите, нека да върви без чужда помощ. Господи, ако ми попречи да избягам и ме хванат, ще прекарам шест месеца абсолютно сам и ще ме изпратят на Уайт или в източното крило на «Дърам». А оттам никога няма да мога да се измъкна.
— Същото се отнася и за Слейд — каза Косгроув меко. — Не забравяй, че е осъден на четиридесет години. — Той сниши гласа си и каза раздразнено: — А сега ме чуй добре, Риардън. Слейд е триста пъти по-важен за нас от теб. Не можеш да си представиш колко пари сме заложили за него. Затова по-добре направи каквото ти се казва. А колкото до отиването ти в «Дърам», решено е да те преместят в събота.
— О, господи! Много тежко го давате.
— Какъв е проблемът? Да не би защото Слейд е шпионин да те е връхлетял внезапен изблик на патриотизъм?
— О, не! Не би ми пукало дори ако са го прибрали, защото е отвлякъл кралицата, министър- председателя или целия проклет кабинет. Причината е в това, че ще бъде невероятна пречка.
В гласа на Косгроув се промъкнаха омиротворителни нотки.
— Е, добре, бихме могли да го компенсираме някак си. Бяхме се разбрали да ни платиш двадесет хиляди, когато излезеш оттук, нали?
Кимнах уморено.
— Точно така.
— Да предположим, че отрежем половината и станат десет хиляди, а в замяна на това ти помогнеш на Слейд да се добере жив до нас. Какво ще кажеш за това?
— Предложението има своите добри страни — съгласих се аз.
— Не мисля, че ще е толкова непоносимо да помогнеш на Слейд.
— Имаш ли пълномощно за това предложение? — попитах аз подозрително.
— Разбира се — каза той, като пусна една тънка усмивчица. — Както може би се досещаш, предложението има и обратна страна — ако ти успееш да избягаш, а Слейд не, то ще си изпатиш много лошо. Затова си набий в главата, че Слейд е много по-важен от теб.
— Трябва само да му помогна да прескочи стената, така ли?
— Точно така. Веднъж да минете отвън, тогава нашите хора ще се погрижат за вас. — Той повдигна рамене. — Сто процента сме сигурни, че Слейд не би се справил сам, затова процедираме така. Ще ти кажа направо — той не може да тича добре. И ти нямаше да можеш, ако имаше дървени крака.
— Как е с катеренето?
— Ръцете му са здрави, но ти ще трябва да го повдигнеш, когато платформата приближи.
— Добре. Но трябва да поговоря с него.
— Не — отсече Косгроув. — Не трябва да се приближаваш до него. Той знае какво да прави. Запомни, че аз съм този, който ти дава инструкции.
Някакъв звънец иззвъня пронизително, за да извести края на почивката. Косгроув ме потупа и каза:
— Ще се видим в събота.
Събота ми се виждаше толкова далече. Изтръпнах от ужас, когато за пореден път ме преместиха в друга килия — за три дни смених две различни килии и се опасявах дали не подозираха, че се готви бягство. Костваше ми невероятни усилия да продължа да се занимавам с уроците. Руският ми закъса ужасно, затова продължих с литературата и открих, че «Бдението на Финеган» [4] действа много по-успокоително.
Започнах да наблюдавам Слейд и с неудоволствие установих, че краката му наистина бяха зле. Щеше да бъде много трудно да го прехвърля през стената, независимо дали има «черешоберачка» или не. Веднъж погледите ни се срещнаха, но той не трепна. Не бях виждал Косгроув да говори с него и реших, че може свръзката да е различна. Сигурно целият затвор беше бъкан с наемници на «Бегълците».
През деня все така чистех масите и миех пода, като се стараех да го правя възможно най-добре. Така беше дори и в събота сутринта. Не исках нещо необичайно в държанието ми да привлече вниманието на надзирателите. Но на обед нямах никакъв апетит и не хапнах почти нищо. А на своята маса Слейд старателно облизваше чинията си с парче хляб.
В два и половина бяхме изпратени както обикновено в двора за спортни занимания. Някои от момчетата ритаха топка, но повечето просто се разхождаха надолу-нагоре и се наслаждаваха на слънцето, небето и въздуха.
