погледнах от другата страна. Направо замръзнах на мястото си, когато на края на един дълъг коридор видях силует на човек. Един мъж излезе от трапезарията и се скри от погледа ми, като се насочи към камбуза. Внимателно отворих вратата и се ослушах. Чу се шум от падането на нещо тежко, последван от дрънчене на съдове. Дежурният явно разнообразяваше нощните часове с нападение над хладилника. Факт, който работеше в моя полза.
Прекосих отново каюткомпанията и се спуснах към каютите на палубата. Долу имаше три каюти за гости. Тази на Уилът се намираше в средата на яхтата, от другата страна на машинното, така че нямаше какво да се тревожа за него. Въпросът, който ме измъчваше, беше дали има някакви гости освен Слейд, които да са заели трите каюти.
Каютата, която бе със спуснати завеси през деня в Гибралтар, беше най-голямата на кърмата. Това бе първата ми цел. Вратата беше заключена и това увеличи надеждите ми, тъй като едва ли биха позволили на Слейд да се разхожда свободно из кораба. Светнах с фенера и огледах ключалката. Нямаше да ми създаде голям проблем. Никой не поставяше такъв тип тройни ключалки на врата на каюта и ако трябваше, щях да я отворя. Просто щеше да отнеме малко повече време.
След две минути бях в каютата, а вратата беше заключена отново. Чух равномерното тежко дишане на спящ човек и насочих светлината натам, като се надявах да видя Слейд. Ако не беше той, щях да загазя сериозно.
Но нямаше защо да се притеснявам, защото точно него намерих в леглото и вътрешно се зарадвах, когато видях това едро лице с пожълтяла кожа. Извадих пистолета от кобура и го заредих. Слейд се стресна от металния звук и леко простена в съня си. Пристъпих напред, като осветявах лицето му, и леко натиснах с пръст една точка между челюстта и ухото. Това е най-добрият начин да събудиш тихо спящ човек.
Той отново простена и клепките му трепнаха. Запремигва от светлината и аз я насочих към пистолета в ръката ми.
— Ако извикаш, това ще е последният звук, който издаваш — казах тихо аз.
Той силно затрепери, а адамовата му ябълка заигра, когато преглътна. Най-накрая успя да прошепне:
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Твоят стар приятел Риардън. Дойдох, за да те отведа вкъщи.
Отне му малко време, за да асимилира думите ми, и накрая каза:
— Ти си луд.
— Може би — съгласих се аз. — Всеки, който се опитва да спаси живота ти, трябва да е луд.
Той се съвземаше от шока. Кръвта му се връщаше към лицето, а самообладанието — към душата му, ако имаше такава.
— Как стигна дотук?
Обходих стаята с фенерчето, докато се спрях на най-близкия люк. Той нямаше завеси, а беше закрит с метален капак отвън, така че Слейд да не може да гледа. Още една мярка за сигурност от страна на «Бегълците». Показах му зъбите си в усмивка и казах:
— Къде е това «тук»?
— Бордът на този кораб — отговори той, но тонът му беше несигурен.
— Проследих те — казах аз, докато наблюдавах с интерес как погледът му се плъзга встрани по посока на звънеца до койката. Вдигнах пистолета, така че отново да го забележи. — Нямаше да го направя — предупредих го аз, — ако не бях загрижен за теб.
— Кой си ти? — прошепна той.
— Предполагам, че би го окачествил като колега, но от другата страна. Аз съм от контраразузнаването.
Въздишката му беше пълна с отчаяние.
— Изпълнителят — произнесе той с равен глас и кимна към пистолета. — Нищо няма да направиш с това. Няма заглушител. Стреляй и след две минути си мъртъв.
— Ще минат и без мен в службата — казах меко, като се надявах, че ще мога да го убедя. — Помисли малко, Слейд. Можех да се промъкна в каютата и да прережа гърлото ти, докато спиш. Щеше да предизвика много неразбории после, но поне би било безшумно. Още по-добър начин е да забия една кука за плетене във врата ти в продълговатия мозък и нямаше да има никаква кръв. Фактът, че говоря сега с теб, показва, че искам да те измъкна жив оттук.
Той леко смръщи чело и аз си представих как работи умът му, докато обмисляше.
— Но не искам да има недоразумения, затова избирай! Или те измъквам жив оттук, или оставаш, но мъртъв.
Слейд се беше съвзел достатъчно, за да се усмихне.
— Поемаш твърде голям риск. Не можеш постоянно да ме държиш на мушка. Все още мога да се опитам да се измъкна.
— Няма да искаш. Не и когато чуеш това, което имам да ти кажа. Предполагам, че са те извели от стаята, в която живеехме, под въздействието на опиат, и си се събудил в тази каюта. Къде мислиш, че се намираш?
Това отново го накара да се замисли, но не стигна до някакъв съществен извод. Накрая каза:
— Нямаше промяна в температурата, така че не са ме отвели много на север или юг.
— Това корабче има много добра климатична инсталация. Не би могъл да направиш разлика. Обичаш ли китайска храна?
Ненадейният въпрос го обърка.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Мога да я ям, а също така и да отказвам.
— Напоследък да ти се е случвало?
Той направо беше изумен.
— Да, защо… Вчера…
Аз го срязах:
— На кораба има китайски готвач. Знаеш ли на кого е яхтата? — Той мълчаливо поклати глава и аз казах: — Принадлежи на един човек на име Уилър, член на английския парламент. Обзалагам се, че не си го виждал.
— Да, така е. Бих го разпознал. Срещал съм го няколко пъти… в миналото. Но за какво е всичко това, по дяволите?
— Все още ли мислиш, че отиваш в Москва?
— Нямам причини да се съмнявам — отвърна той намусено.
— Уилър е албанец по народност. И неговият китайски готвач прави нещо повече от това да готви свинско със захар. Те не са комунисти, Слейд. В момента ти се намираш в Малта и следващата спирка е Дурацо в Албания. Оттам на товарен кораб, предполагам, че ще те прехвърлят в Пекин. Наистина ще бъде добре да опиташ истинската китайска кухня, но аз се съмнявам, че изобщо ще ти дават каквато и да било храна.
Той се втренчи в мен.
— Ти си луд.
— Какво му е необичайното един китаец да иска да знае това, което е скрито в скъпоценния ти мозък. Информацията е много интересна — тайните на две от най-големите разузнавателни служби. И те ще го научат, Слейд, дори да се наложи да използват акупунктура. Китайците измислиха термина «промивка на мозъка».
— Ами Уилър?
— Какво толкова странно има? Ти си се отървавал повече от четвърт век, защо някой друг да не е умен колкото теб, че дори и по-умен? Уилър все още не е разкрит.
Той не каза нищо и аз го оставих да помисли. Но нямах много време, затова му казах:
— Според мен нямаш голям избор. Или идваш доброволно с мен, или те застрелвам на минутата. Мисля, че дори ще ти направя услуга, ако те убия, защото не искам и да си представя какво ще стане с теб, след като бъдеш един месец в ръцете на китайците. По-добре ела с мен и се оттегли в някое хубаво, спокойно и сигурно крило на един от затворите на нейно величество. Там поне няма да се опитват да изкарат мозъка ти през ушите.
