пистолета до брадата му. — Искам да дам време на Линч да заспи.

Слейд легна в леглото, а аз се върнах в банята, като оставих вратата открехната. Слейд се беше завил до раменете и се правеше, че чете от книгата. Всичко щеше да изглежда нормално, ако на Линч му хрумнеше да се върне. По моя часовник му дадох половин час, през който не чух нищо необикновено.

Върнах се в каютата и направих знак на Слейд да стане. Докато се измъкваше от завивките — наистина е изненадващо колко трудно е да излезеш от леглото, когато си напълно облечен, защото чаршафите се увиват около обувките, — аз се занимавах с ключалката. Трябваше да се обърна с гръб към Слейд, но нямаше начин.

Когато свърших, видях, че той се приближава бавно към мен. Допря устни до ухото ми и прошепна:

— Когато изляза на палубата, ще бъде добре да видя Валета.

Нетърпеливо кимнах с глава, изгасих лампата и отворих вратата. Коридорът бе тъмен. Стълбите се намираха непосредствено вляво и аз допрях пистолета в гърба на Слейд, докато се качвахме. Държах го за дясната ръка и го спрях точно преди да стигнем върха. Внимателно огледах каюткомпанията. Всичко беше спокойно, така че го побутнах да продължи и излязохме на палубата.

Осветих мястото, за да покажа на Слейд препятствията, които трябва да прескочи, за да стигне до борда на кърмата. По едно време той се спря и се огледа.

— Ти си прав — прошепна той. — Това е Валета.

— Престани да дрънкаш! — Бях раздразнен, както винаги, когато съм на края на някоя операция. Веднъж да стигнем брега, щях да предам Слейд на малтийските власти и работата щеше да бъде свършена, като изключим това, че оставаше да се залови Уилър и бандата му. Но първо трябваше да стигнем брега.

Приближихме до кърмата и спряхме. Опипом потърсих куката около дръжката на флага, но не можах да я намеря. Тогава ненадейно ни освети лъч светлина, който разцепи тъмнината. От горната палуба на яхтата струеше силна светлина и един глас каза:

— Достатъчно!

Сръгах Слейд в ребрата.

— Скачай! — извиках аз, но нито един от нас не бе достатъчно бърз. По палубата се чуха забързани стъпки и пред нас изникна група мъжаги, които ни сграбчиха. Не можах да направя нищо — двама ме държаха и бяха извили ръцете ми, а един друг използваше стомаха ми за барабан, но юмруците му не бяха омекотени като палките на барабана.

Докато се задавях и кашлях, смътно усетих, че Слейд беше завлечен напред от двама моряци. Някой извика и аз също бях замъкнат към салона и тласнат към вратата. Един мъж с черна брада, в чието лице познах капитана, даваше заповеди на някакъв напълно неразбираем за мен език. Най-безцеремонно бях захвърлен на пода, а моите пазачи се заеха да дърпат завесите.

Малко преди да свършат, видях една светлинка в морето, която обикаляше около «Артина», и се надявах Алисън да се е измъкнала читава. Някой подаде пистолета ми на капитана. Той го погледна с интерес, увери се, че е зареден, и го насочи към мен.

— Кой си ти? — Английският му имаше акцент, но какъв — не можех да преценя.

— Има ли значение? — отговорих аз уморено и разперих ръце.

Капитанът премести погледа си към Слейд, който стоеше до един стол, а след това покрай него към стълбището, което водеше надолу.

— А, Линч! — избоботи той като вулкан, който всеки момент ще изригне. — Що за пазач си ти?

Обърнах глава. Линч гледаше Слейд втрещено и напълно объркано.

— Как се появи той тук? Бях с него преди половин час и съм сигурен, че вратата беше заключена.

— Вратата била заключена? — имитира го капитанът. — Как може да е била заключена? — Той ме посочи. — Този човек е извел Слейд от каютата.

Линч ме погледна.

— Господи, това е Риардън. Но той не може да е бил в каютата, трябваше да го видя — отвърна упорито той.

— Бях под душа и стоях точно до теб, тъпо копеле такова! — Аз се обърнах към капитана: — Той едва не се претрепа. Не става за надзирател, нали?

Линч ме изгледа кръвнишки и тръгна към мен, но капитанът го изпревари и го отпрати назад с махване на ръката си, която беше здрава като дънера на дърво. Той ме хвана за косата, изви главата ми назад и допря пистолета до лицето ми, като започна бавно да го търка в бузата ми.

— Ние много се интересуваме от теб, Риардън.

Един студен глас каза:

— Той не е Риардън, разбира се.

Капитанът се обърна и аз видях китаеца Чанг Пи-Уо, който ме гледаше с безразличие. До него стоеше висок, рус мъж, който в момента слагаше една цигара в дълго цигаре. Той бръкна в джоба на елегантната си пижама, извади запалка и я щракна.

— Мисля, че името му е Станард — каза Уилър. — Оуен Станард. — Междувременно той запали цигарата си. — Толкова предвидливо от ваша страна да се присъедините към нас, мистър Станард. Спестявате ни неприятностите да ви търсим.

10.

I

— Как го хванахте? — попита Уилър капитана.

— Мехмед намери една кука, закачена на борда, и въже, което се спускаше към водата. Той го прибра и ми каза. И аз зачаках.

Уилър кимна:

— Не си знаел дали някой ще се качи, или ще слиза. Капитанът посочи мен и Слейд.

— Хванахме тези двамата да се измъкват. Този идиот… — той насочи пръста си към Линч — не ги е усетил.

Уилър прониза Линч с леден поглед.

— Ще си поговорим по-късно. А сега слез долу.

Линч имаше вид, сякаш ще протестира, но улови студения поглед на Уилър и бързо се обърна да върви. Хвърли ми поглед, пълен с неприязън. Започнах да се чувствам по-добре физически. Раменете ми сякаш вече бяха застанали на мястото си и въпреки че стомахът ми беше свит от ужасна болка, поне можех да дишам нормално.

Уилър каза:

— Е, мистър Станард, как възнамерявате да заведете Слейд на брега? С лодка? И къде е тя?

— Доплувах дотук.

— И мислите да се върнете по същия начин? — попита той с недоверие. — Със Слейд, който е сакат? Не ви вярвам. — Той се обърна към капитана: — Потърсете лодката.

Капитанът не помръдна.

— Вече го сторихме.

Уилър кимна одобрително и се приближи до Слейд, който седеше на един стол.

— Мой скъпи приятелю — загрижено започна той, — какво те накара да тръгнеш с този човек? Знаеш ли кой е той? Ако беше напуснал кораба, той щеше да те предаде в ръцете на полицията. А ти знаеш какво означава това — четиридесет години в английски затвор. Какво толкова ти е наговорил, за да те примами?

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату