— Да бе, роботърговците сте ужасно благородна пасмина — подметна подигравателно Койла.
Блаан я стисна още по-силно. Тя преглътна болката и не извика.
— Да… сприхава е — промърмори намусено Разат-Каджи. — Какво решаваш, човече?
— Добре, нека да остане. Но с нея ще остане и моят спътник, Блаан. И, ако не е оскърбление за представителите на твоята професия, ще му наредя да й види сметката, ако нещо се обърка. Разбра ли ме, Джабез?
— Напълно, Мика.
— Ще се видим отново след четири часа — обади се Разат-Каджи.
— Добре. — Лекман се отправи към вратата, следван от един прислужник.
— Не бързай да се връщаш — викна след него Койла.
14.
— Не е естествено, Страк. Не могат да искат от орки да предадат оръжията си.
Това бе първата решителна намеса на Хаскеер, откакто го бяха върнали в дружината.
— Няма друг начин да влезем в Хекълой — обясни му отново Страк. — Престани да вдигаш врява.
— Защо не скрием няколко меча? — предложи Джъп.
— Всички го правят — присъедини се към него Хаскеер.
Страк неволно отбеляза, че напоследък Хаскеер бе започнал все по-често да подкрепя Джъп. Дали наистина се беше променил?
— Зная, че го правят. Но те наказват не когато си внесъл оръжие, а когато го употребиш. Всеки, който наруши закона, се осъжда на смърт. Съветът го знае, знаят го и гражданите. Знаят го дори унистите и пантеонистите. Затова не претърсват влизащите щателно. В противен случай щяхме да стоим пред портата цял ден.
— Значи, ако те хванат да се биеш… — поде Джъп.
— Те убиват на място — довърши Страк.
— Тоест, няма да крием оръжия.
— Да не си се побъркал? Кой орк остава без оръжие? Разбира се, че ще вкараме няколко. Но няма да ги използваме… — Страк изгледа навъсено Хаскеер, — докато аз не реша. Все ще импровизираме някак си. Имаме юмруци, ръце и крака. Разбрано?
Върколаците кимнаха и се заеха да крият ножовете си в ботушите, ръкавите и шлемовете. Страк се спря на любимата си двуостра кама. Джъп направи същото. Хаскеер не се задоволи с толкова малко. След като скри нож в ботуша си, той нави верига около едната си ръка и я скри под ръкава си.
Хекълой бе впечатляващ и денем, и нощем. Падналият малко по-рано същия ден дъжд придаваше допълнителен блясък на сградите. Върховете на кулите, покривите на къщите и скосените страни на малките пирамиди лъщяха от водата и сияеха в различни цветове на дъгата.
Дружината се отправи към главния вход на свободното пристанище. Както обикновено, при вратите се беше струпала разнолика тълпа. Орките слязоха от конете, уловиха ги за поводите и се наредиха на опашката.
Наложи се доста да почакат. В това време Хаскеер се забавляваше да се зъби на коболди, джуджета и елфи и на всички останали представители на расите, с които орките имаха сметки за уреждане. В края на краищата стигнаха караулката и се изправиха срещу немите Застъпници.
Джъп беше пръв. Един хомункулус протегна ръка към него, очаквайки да му предаде оръжието си. Джуджето подаде меча, бойната секира, брадвичката и прашката, заедно с камъните за нея, два кинжала, нож, бокс и няколко метателни звезди.
— Пътувам с малко багаж — извини се той на безизразния Застъпник.
Докато и останалите членове на дружината се разоръжат, опашката зад тях бе станала дваж по- дълга и много по-нетърпелива. Най-сетне и последният Върколак получи своята плочка.
— Струва ми се, че Застъпниците не са толкова бдителни, колкото бяха последния път, когато идвах насам — подметна Страк.
Джъп кимна.
— Нищо чудно, отслабването на магията оказва влияние върху всичко, което се храни с нея. Но тук ефектът не е така забележим, както във вътрешността. Забелязал съм, че магията е винаги по-силна покрай водата. Но ако хората продължат да я стопяват, скоро и в места като това ще се усети недостигът й.
— Прав си. Но въпреки всичко предпочитам да си нямаме работа със Застъпниците. Може да не са толкова силни, колкото бяха някога, но си остават машини, предназначени да убиват.
— Аз пък не мисля, че са толкова опасни — подметна Хаскеер.
— О, Хаскеер, стига вече. Не се забърквай в излишни неприятности.
— Можеш да разчиташ на мен, капитане.
— Хайде! — подвикна Страк. — Качвайте се на конете.
Докато върколаците се мятаха на седлата, той мина да провери дали са разпределили пелуцида в дисагите под седлата. Всеки от оръженосците носеше своя дял.
Излязоха на една оживена улица, където несъмнено предизвикваха всеобщо внимание. Никой не смееше да им се изпречи на пътя. Малко по-късно стигнаха неголям площад, където спряха, за да обсъдят какво да правят. Покрай площада бяха засадени дръвчета, но дори тук, където магията още бе силна, листата им бяха повехнали и пожълтели.
Върколаците се скупчиха около Страк.
— Не е никак благоразумно да се движим в голям отряд — обяви той. — Десет орки и едно джудже. Най-добре да се разделим на две групи.
— Има логика — подкрепи го Джъп.
— Аз взимам Хаскеер, Точи, Рефдоу и Сифи. Джъп, с теб тръгват Талаг, Калтмон, Брегин и Финдже.
— Аз защо няма да водя група? — нацупи се Хаскеер.
— В групата на Джъп са шестима, а в моята само петима — обясни Страк. — Ето защо ще дойдеш с мен.
Хаскеер изръмжа, но премълча. Джъп погледна крадешком Страк и му смигна. Страк му отвърна с едва забележима усмивка.
— Ще се срещнем на същото място. Да речем след… три часа — реши той. — Ако някоя от двете групи се натъкне на Койла и ситуацията позволява действие — нападаме. Пропуснем ли срещата тук, остава резервната среща на една миля западно от портите на Хекълой. Ако пък намерите Койла, но няма шанс да й помогнете, оставяте някой да я наблюдава и идвате да ни потърсите.
— Някаква представа къде да я търсим? — попита Джъп.
— Навсякъде, където се върти търговия.
— Че това означава целият Хекълой.
— Точно така.
— Ама че работа.
— Вие ще покриете западния и северния район, а ние ще поемем източния и южния. Известно ни е, че Койла е пленена от трима ловци на глави. Не ги подценявайте. И не прибързвайте да вадите скритите си оръжия. Както вече ви казах, не е добре да си имаме работа със Застъпниците. А сега да тръгваме.
Джъп даде знак на своя отряд да го последва.
Докато ги изпращаше с поглед, Хаскеер промърмори замислено:
— Ставаме все по-малко и по-малко…
Групата на Страк търси Койла в продължение на два часа, без резултат.
Докато се придвижваха от южната към източната част на града, Страк отбеляза:
