— Проблемът е, че не знаем как да търсим.
— Какво? — попита Хаскеер.
— Не познаваме никого в Хекълой, няма към кого да се обърнем за помощ, а търговците на роби не вършат работата си на улицата. Само боговете знаят какво става зад стените на тези сгради.
— И какво ще правим?
— Ще продължаваме в същия дух, нищо друго не ни остава.
— Но какъв смисъл имаше да идваме, след като шансът да я намерим е толкова малък?
— Я почакай! — вдигна ръка Страк, който едва сдържаше гнева си. — Стигнахме дотук заради теб! Ако не беше избягал със звездите, въобще нямаше да сме в това положение. Нито пък Койла.
— Не е честно! — възрази Хаскеер. — Аз не знаех какво правя. Не можеш да ме виниш задето…
— Капитане!
— Какво има, Точи? — отвърна раздразнено Страк.
Оръженосецът сочеше към една пресечка.
— Вижте!
Всички погледнаха натам. На кръстовището тълпата беше още по-гъста.
— Какво? — попита ядно Страк. — Какво трябва да видим?
— Онзи човек! — почти извика Точи. — Онзи, когото срещнахме в равнината. Ето го!
Сега и Страк го забеляза. Серафейм, разказвачът, който ги бе пратил в Хекълой и бе изчезнал безследно. Открояваше се над тълпата заради високия си ръст. Отдалечаваше се от тях.
— Дали и той е ловец на глави? — попита Хаскеер, забравил за спора.
— Няма как да знаем — сви рамене Страк. — Интересно, защо му трябваше да ни праща тук? А и какво търси той самият в града?
— Не знам, но се отдалечава.
— Много е странно, че въобще го видяхме. Най-добре да го проследим. Но внимателно, не бива да ни забележи.
Запроправяха си път през тълпата, като се стараеха да поддържат известна дистанция зад Серафейм. Той изглежда не подозираше, че го следят, защото крачеше нехайно, макар и целенасочено. Орките го проследиха до източния квартал, където улиците се стесняваха, а минувачите имаха зъл и застрашителен вид, сякаш криеха под наметалата си наточени кинжали.
Неочаквано Серафейм сви зад един ъгъл. Когато орките стигнаха там, видяха, че са се озовали в пуста задънена улица. От непознатия нямаше и следа. Точно срещу тях се издигаше порутена и на пръв поглед изоставена постройка. Имаше само една врата. Всъщност това бе единствената врата на цялата улица.
Орките решиха, че мъжът е влязъл в тази къща. Вратата зееше леко отворена. Орките заеха позиции от двете й страни.
— Влизаме ли? — попита Хаскеер.
— Какво друго? — отвърна с въпрос Страк.
— Спомни си какво каза на Джъп. При рискована ситуация викай другите на помощ.
Страк се изненада от здравомислието на Хаскеер.
— Не зная дали ситуацията го изисква — рече той и погледна към небето. — От друга страна, наближава време за срещата. Сифи, върни се на площада и доведи Джъп и останалите. Ако не ни намерите на улицата, значи сме вътре. Хайде, тичай.
Оръженосецът хукна да изпълни задачата.
Сега вече останаха само Хаскеер, Точи, Рефдоу и самият Страк. Той предположи, че ще са достатъчно, за да се справят с един смахнат разказвач.
— Влизаме — реши Страк и измъкна ножа от ботуша си. — Извадете оръжията.
Той побутна вратата и влезе, следван от останалите.
Озоваха се в просторно помещение. До отсрещната стена имаше подиум, на който бе поставен резбован трон. Покрай стените бяха подредени възглавнички. Нямаше жива душа.
— Къде, по дяволите, изчезна този Серафейм? — попита Хаскеер.
— Трябва да има още стаи — рече Страк. — Хайде да…
Внезапен шум и раздвижване го накараха да млъкне. В подиума се появи скрита врата. През нея в помещението нахлуха десетина въоръжени таласъми, които ги обкръжиха. Носеха боздугани, мечове и къси копия. Един от таласъмите ги заобиколи и залости вратата към улицата.
Нащърбени остриета на копия опряха в гърлата им. Таласъмите издърпаха ножовете от ръцете им и ги хвърлиха на земята. Сетне ги претърсиха за още оръжия, но не проявиха никакъв интерес нито към торбичките с пелуцид, нито към звездите. Взеха обаче веригата на Хаскеер.
На подиума се появи още един таласъм. За разлика от другите той беше облечен в копринена туника и носеше бижута.
— Аз съм Разат-Каджи — представи се той тържествено.
— Проклет роботърговец! — изръмжа Хаскеер.
Един от таласъмите го удари с дръжката на копието в корема. Хаскеер се преви и задиша тежко.
— Внимателно със стоката! — подвикна му Разат-Каджи.
— Страхливец — заплю го Страк. — Защо не дойдеш да си премерим силите, само аз и ти — орк срещу таласъм?
Разат-Каджи се засмя презрително.
— Какъв очарователен примитивизъм! Остави тази склонност към насилие, приятелю, защото искам да те срещна с една личност. Влез! — извика той.
Скритата врата се отвори и в помещението пристъпи Койла, водена от Блаан, който бе извил отзад ръцете й. Когато зърна Страк, Хаскеер и останалите, на лицето й се изписа изненада.
— Десетник — рече Страк.
— Капитане — отвърна по навик тя. — Съжалявам, че ви забърках в това.
— Ние сме дружина и държим един на друг.
Тя изгледа Хаскеер.
— Имаме сметки за уреждане с теб, стотник.
— Колко трогателно! — намеси се Разат-Каджи. — Жалко, че нямаме време да се наслаждаваме на тази малка драма. По-късно ще можете да се сбогувате.
— Помощниците на този тук скоро ще се върнат! — извика Койла и посочи Блаан.
— Серафейм с тях ли е? — попита Страк.
— Кой Серафейм? Разказвачът?
— Мълчете! — просъска роботърговецът. След това каза на стражниците нещо на таласъмски.
Те наобиколиха отново Страк, Хаскеер и оръженосците и ги изтикаха в ъгъла. В това време на вратата се потропа. Един от таласъмите надникна през отвора, сетне дръпна резетата.
Влязоха Лекман и Олей.
— Ето ги и другите плъхове — обяви Койла.
Блаан й изви ръката и изръмжа:
— Не дрънкай!
Лекман огледа сцената.
— Я какво си имаме тук. Бях чувал, че си голям мошеник, Разат-Каджи, но не очаквах чак такъв размах от теб. Виждам, че се е появила бандата на тази кучка. Или поне част от нея.
— Точно така — потвърди роботърговецът. — С тези добре ще си натъпча кесията.
—
— Опипване на почвата, предполагам.
— Надявам се, не храните илюзии, че можете да предявите претенции към моята собственост — обърна се към тях Разат-Каджи. — Последствията ще бъдат крайно неприятни.
Лицето на Лекман почервеня.
— Аз и партньорите ми трябваше да отведем точно тези орки на друго място.
— Е, и какво от това? Вашите споразумения не важат в Хекълой. Пък и те сами дойдоха при мен.
— Но аз ти доведох нея, а тя доведе тях. Това нищо ли не означава?
