— Но нека първо си спасим кожите — намеси се Койла.
Джъп имаше предложение:
— Защо не ги нападнем едновременно? Не е възможно да са неуязвими.
— Съгласен съм — изръмжа Хаскеер и размаха боздугана, с който се бе въоръжил.
— Добре, да пробваме — склони неохотно Страк. — Но ако не се получи, не се увличайте. Готови! Сега!
Те се втурнаха отново, като този път съсредоточиха усилия върху предния Застъпник. Заудряха го с мечове, мушкаха го с кинжали, блъскаха с боздугани, трошаха в него копия. Хаскеер дори се опита да го ритне.
Застъпникът стоеше невъзмутимо, видимо невредим.
Орките отстъпиха и се прегрупираха. Застъпниците възобновиха бавното си настъпление.
— Скоро ще ни притиснат до стената — изсумтя Джъп. — Да опитаме още веднъж?
Страк кимна и добави:
— И този път дайте всичко от себе си.
Отново се нахвърлиха върху водещия хомункулус. Сега вече изпотрошиха не само копията, но и остриетата на мечовете си. Но отново без никакъв успех.
— Отстъпвай! — извика Страк.
Койла кимна към подиума:
— Да се качим горе, Страк. Само това ни остана.
Хаскеер се захили и каза:
— Ами да, тия чудовища едва ли могат да се катерят. Скочиха върху платформата и се струпаха отгоре й. Застъпниците се приближаваха.
— Сега какво? — попита Койла.
— Хайде пак да натиснем вратата.
Ударите с боздуган не донесоха никакъв успех.
— Сигурно е обкована със стомана — прецени Страк.
— Трябва да се измъкнем бързо от сградата, преди да пристигнат още от тези проклети създания — подкани ги Койла.
Тримата Застъпници стигнаха платформата и спряха.
— Видяхте ли? — обяви доволно Хаскеер. — Не могат да се катерят.
Като по команда Застъпниците прибраха едновременно остриетата и свиха ръце в юмруци. След това ги вдигнаха бавно над главите си и ги стовариха едновременно върху подиума. Той се разтресе из основи. Застъпниците отново стовариха юмруци отгоре му. Подиумът се наклони на една страна. Върколаците едва се задържаха на крака. Последва трети удар.
Подиумът рухна.
Върколаците се озоваха на пода сред останки и подпори.
— Не им трябва да се катерят, кретен такъв! — изкрещя Джъп.
— Май пак стигнахме до «спасяване поединично» — подметна Койла, докато се измъкваше от развалините.
— Писна ми от тая проклета напаст! — разкрещя се Хаскеер, сграбчи една греда и се хвърли върху най-близкия Застъпник.
— Не! — викна му Страк. — Върни се!
Хаскеер не му обърна внимание. Мърморейки ядно, той замахна и стовари гредата върху Застъпника. Якото дърво се разхвърча на трески, но чудовището изглеждаше непокътнато. То замахна рязко и зашлеви с опакото на ръката си Хаскеер през лицето. Оркът отхвръкна назад и се просна в ъгъла. Двама оръженосци се втурнаха да му помагат. Хаскеер ги разбута с ръце и се надигна.
Страк зърна нещо на пода и изведнъж му хрумна една идея.
— Калтмон, Брегин, Финдже. Елате с мен. Ще опитаме нещо.
Докато останалата част от дружината си играеше на котка и мишка със Застъпниците, той поведе тримата оръженосци към другия край на помещението. Веригата, която Хаскеер бе взел със себе си, се въргаляше в ъгъла. Страк им обясни плана си.
— Веригата е малко късичка за целта — добави той. — Но си заслужава да опитаме.
Финдже и Калтмон я хванаха за единия край, а Брегин и Страк хванаха другия. Страк обаче реши, че може да не са достатъчно, и повика Точи и Гант.
След като във всеки край на веригата вече имаше по трима орки, те заеха позиция зад един от Застъпниците. Той бе зает да отблъсква парчетата дърво, с които го замеряха останалите.
По команда на Страк групата му изпъна веригата и се затича.
Яката верига удари Застъпника отзад в краката. Орките продължиха движението си, дърпайки веригата, сякаш играеха на теглене на въже. В началото не се случи нищо, но те продължиха да опъват. Застъпникът се олюля едва забележимо. Те напънаха мускули, дишайки тежко. Металното чудовище се люшна повторно и орките удвоиха усилията си.
Изведнъж Застъпникът се наклони и се тръшна с оглушителен трясък върху камъните. Започна да мърда трескаво ръце и крака и заблъска по пода в мъчителни усилия да се изправи.
— Нека и той да се помъчи малко — подметна Страк.
Групата тъкмо бе заела позиция, за да нападне втория Застъпник, когато ги спря викът на Хаскеер. Той изскочи сред разтрошените останки на подиума и се приземи върху гърба на хомункулуса. Чудовището се заизвива и замята ръце, за да се освободи от него. Като разбра, че не може да го достигне, то извади остриетата. Положението стана прекалено опасно за Хаскеер, който трябваше да избягва свистящата из въздуха смъртоносна стомана.
Но вместо да потърси спасение, той обви с ръце врата на Застъпника и опря крака в основата на гърба му. След това задърпа врата му, като същевременно натискаше силно с крака и започна да се люлее с цялото си тяло. Скоро и Застъпникът започна да се люлее напред-назад, като не спираше опитите си да се отърве от своя нападател. Макар да го грозеше голяма опасност, Хаскеер продължаваше да дърпа с всички сили. Металната машина се клатушкаше, сякаш бе уличен пияница. После изведнъж изгуби равновесие.
Докато падаше назад, Хаскеер се отскубна и скочи настрани. Застъпникът се строполи с дрънчене на пода.
Всичко това се разви пред втрещените погледи на Страк и останалите, които, без да губят самообладание, се нахвърлиха върху поваленото създание с юмруци и мечове. Застъпникът още размахваше ръце, но някак безцелно и хаотично. Хаскеер се присъедини към тях, дръпна боздугана от един оръженосец и го стовари върху лицето на Застъпника. Металният накрайник попадна върху едно от блестящите очи и то се пропука. Окуражен, Хаскеер удари отново. Окото се разби. През отвора изригна зеленикав дим. Димът достигна тавана, където образува облаче, което ги поръси със зелени капки. От тях се носеше толкова непоносима миризма, че някои от орките запушиха носовете и устите си.
Следвайки примера на Хаскеер, Страк заудря с меча си второто око на Застъпника. То също се пръсна, освобождавайки още една зелена струя. Застъпникът потрепери, ръцете и краката му заблъскаха бясно по пода. Задъхвайки се от отвратителната миризма, орките отстъпиха назад.
Третият Застъпник все още бе при вратата, където част от Върколаците отличаха вниманието му.
— Да изчезваме! — извика им Страк.
— Орките не отстъпват! — възрази Хаскеер.
Джъп и Койла се появиха тъкмо на време, за да чуят думите му.
— Направихме каквото можахме, глупако! — викна му Джъп.
— Вие, джуджетата, се задоволявате с малко.
— В името на всички богове, размърдайте се! — скастри ги Койла. — По-късно ще спорите!
Всички се втурнаха към вратата.
Нови четирима Застъпници се приближаваха откъм края на улицата и запречиха единствения им път за бягство. Застъпникът в къщата пристъпваше към вратата.
— Тия никога ли не се предават? — попита Джъп.
Страк си даде сметка, че единственият начин да се измъкнат, е да прескочат стената в дъното на улицата. Тя беше висока и гладка. Той кимна на Хаскеер и Брегин да направят столче.
