— Десетник Триспеер, капитане. — Той кимна към спътниците си. — Правод, Каед и Реллеп.
— От някоя дружина ли сте?
— Не. Бяхме пехотинци в ордата на кралица Дженеста.
— Къде? — озърна се изплашено Джъп.
— Ние… я напуснахме.
— Никой не напуска службата при кралицата по друг начин, освен с краката напред — подметна Койла.
— Избягахме, капитане. Също като вас.
— Защо? — поиска да узнае Страк.
— Изненадан съм, че питате. Съвсем просто е — омръзна ни да й служим. Тя е несправедлива и жестока. Воюваме, защото сме орки и за това сме създадени, и го правим без да се оплакваме. Но тя просто преминава всякакви граници.
Оркът на име Каед добави:
— Освен това, господарю, мнозина от нас не одобряваха факта, че се сражаваме на страната на човеците.
— Не сме единствените, които офейкахме — продължи Триспеер. — Не сме и много, но се обзалагам, че броят ни ще расте.
— Нас ли търсехте? — попита Джъп.
— Не, стотник. Не точно… Когато избягахме, се надявахме да ви срещнем, но не знаехме къде да ви търсим. Сега идваме от Хекълой. Чухме за суматохата и решихме, че сигурно сте я предизвикали. Някой ни каза, че сте препуснали на запад…
— И защо се надявахте да ни намерите? — попита Страк.
— Дружината ви официално е обявена за изменническа. Има награди за главите ви. Големи.
— Това вече го знаем.
— Непрестанно се опитват да ви очернят. Приписват ви какви ли не грехове. Казват, че сте обикновени престъпници, че убивате своите, че сте откраднали някакво съкровище, което принадлежало на кралицата.
Лицето на Страк помръкна.
— Защо ли не съм изненадан? Накъде биеш всъщност?
— Ами… повечето от нас не вярват в това. Винаги сте имали добра репутация, капитане, и всички знаем, че кралицата и лакеите й обичат да послъгват.
— Що се отнася до нас, лъжат здравата — увери го Страк.
— Не се и съмнявам. — Триспеер се обърна и кимна на другарите си. Те също кимнаха и се усмихнаха. — Та предположихме, че може би ще искате да ни използвате?
Това изненада Страк.
— Да ви използвам ли? Какво искаш да кажеш?
— Решихме, че сигурно събирате армия от недоволни и прогонени орки. Може би, за да се изправите срещу Дженеста. Или да основете нова родина. Искаме да се присъединим.
Страк плъзна замислен поглед по изпълнените им с надежда лица. Сетне въздъхна.
— Не съм подхванал кръстоносен поход срещу Дженеста, десетник, и не търся нови постъпления. Не смятахме да се захващаме с това, към което бяхме подтикнати, и дори сега продължаваме да търсим изход от положението.
Лицето на Триспеер помръкна.
— Но, капитане…
— Не е никак лесно да носиш отговорност за членовете на дружината. Не ми се иска да увеличавам това бреме. — Страк почувства, че думите му са твърде сурови и добави: — Надявам се и вие да намерите своя път.
Десетникът го гледаше с нескрито разочарование. Останалите също.
— Искате да кажете, че не възнамерявате да създавате опозиция? Че не мислите да нападнете и да освободите орките от оковите?
— Ние вече сме в опозиция, но не такава, каквато си мислиш. Някой друг ще нанесе удара. Търсиш не там, където трябва, десетник. Съжалявам.
Триспеер реши да гледа на нещата философски.
— Какво пък, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина. Но помнете, че вие и орките ви се радвате на особена популярност сред войската. Ще има и други, които ще искат да се присъединят към вас.
— И на тях ще кажа това, което казах на теб.
— Е, май ще трябва да измислим нещо друго.
— Какво например? — намеси се Хаскеер.
— Да идем в гората на Черна скала.
— И да станете горски бандити? — попита Койла.
— Че какво друго да правим? — попита Триспеер. — Освен да се продадем за наемници, а това не ми се ще.
— Ето докъде ни докараха проклетите човеци — изръмжа Койла.
— Точно с тях ще се препитаваме — засмя се десетникът. — Орките все пак трябва да ядат.
— Ако сте го решили, не отивайте в Черна скала — посъветва ги Страк. — Там има коболди, а те никак не си падат по орки след последното ни стълкновение с тях.
— Ще го запомним. Е, щом няма да ходим в Черна скала, можем да останем по тези места и да нападаме човеци. Ще видим.
— Да ви трябва нещо? — попита Хаскеер. — Нямаме много припаси, но все пак…
— Не, благодаря, стотник. Имаме си всичко.
— Може пък това да ви бъде от полза — рече Страк, бръкна в дисагите под седлото си и извади шепа пелуцид. С другата ръка измъкна изпод куртката си прокламацията, в която ги обявяваха за изменници. Сгъна я, като направи от нея съвсем примитивна кесия и изсипа вътре кристалния прах. Накрая го подаде на десетника.
— Благодаря за щедростта, капитане. Ще го запомним. — Лицето му светна. — Нали знаете какво казват старите орки: «Пелуцидът ще ти помогне да преживееш във времена без парици по-добре, отколкото париците във времена без пелуцид.»
— Но го използвайте разумно — посъветва ги Страк. — За нас се оказа нож с две остриета.
Триспеер изглеждаше малко озадачен от думите му, но премълча. Страк му подаде ръка и каза:
— Време е да тръгваме за Дроган. Успех.
— И на вас. Нека боговете ви пазят във всичко, което правите. И си пазете гърбовете.
Триспеер и войниците му отдадоха чест, извърнаха конете и препуснаха в посоката, от която бяха дошли.
Докато ги изпровождаше с поглед, Койла рече:
— Сториха ми се свестни орки.
— И на мен — съгласи се Джъп. — Жалко, че не им позволихме да се присъединят към нас. Знаете ли, още няколко меча щяха да ни се отразят добре.
— Не — поклати решително глава Страк. — И без това нося прекомерно голям товар на плещите си.
— Страк, ако това, което казва, е истина — заговори Койла, — ти можеш да се окажеш събирателна точка за…
— Не искам да съм никаква събирателна точка.
Джъп се засмя и подметна тържествено:
— Страк Спасителят!
Капитанът му метна свиреп поглед.
Беше късна нощ, когато пристигнаха на мястото на срещата.
Страк съжаляваше, че не бяха уточнили къде да се чакат, но причината бе, че не познаваха добре
