Орки

когато убиеш някой от помощниците ми, това ми струва пари! Май ще е по-безопасно да наредя да ти видят сметката.

Таласъмите вдигнаха оръжия и пристъпиха към него. Страк продължаваше да сдържа дъха си.

Над огнището се виеха нови облаци. Сега димът изпълваше почти цялото помещение. По пода пълзяха млечнобели пипала. Пушекът се издигаше до тавана, където се сгъстяваше.

Един от таласъмите скочи към него, размахал боздуган.

Страк не можеше повече да задържа дъх и издиша рязко. След това инстинктивно си пое въздух. Почти веднага почувства познатото замайване. Трябваше да положи усилия, за да се концентрира.

Таласъмът го приближаваше, фучейки с боздугана.

Страк отстъпи встрани и замахна. Бушуващи вълни на безкрайния океан. Той разтърси глава, за да прогони видението. Мечът му пропусна целта. Той замахна отново. Таласъмът избегна и този удар и стовари вертикално боздугана, като топката му се плъзна по рамото на Страк. Безоблачно, синьо небе. Страк отстъпи, опитвайки се да се съсредоточи върху действителността.

Това, което го безпокоеше, бе, че таласъмът се биеше така, сякаш пелуцидът въобще не му бе въздействал. Не знаеше как стои въпросът с останалите.

Когато отново замахна, на Страк му се стори, че държи не един, а много мечове, чиито остриета святкаха като стоманено ветрило. Боздуганът на таласъма разсече химерата и тя се пръсна като сапунен мехур.

Тази гледка накара Страк да полудее. Той се хвърли напред и накара противника си да отстъпи под лавина от удари. За миг Страк успя да мерне замаяното му и изплашено лице и изцъклените очи, които лъщяха със странен блясък.

Оркът стискаше меча с две ръце и с няколко яростни удара изби боздугана от ръцете на таласъма. Веднага се втурна напред и го промуши в гърдите.

Никога досега не бе виждал толкова яркочервена кръв.

Отстъпи назад и си пое дъх. На минутата осъзна, че прави грешка.

От мъглата пред погледа му изплуваха два таласъма, които крачеха тромаво към него.

Кристална роса върху листата на жълто цвете. Той се извърна към по- близкия от тях и го посрещна с меч. Започнаха да си разменят удари, макар да се движеха така, сякаш пристъпваха в тинесто блато. Един от ударите на Страк остави дълга резка на рамото на противника му и от нея рукна ален фонтан. Последва мушване в стомаха на таласъма, което също завърши с подобна алена феерия. Докато смъртоносно раненият таласъм се свличаше, Страк се обърна към другаря му.

Вторият таласъм беше въоръжен с копие, което щеше да му свърши по-добра работа, ако го използваше като бастун. Краката му се подгънаха в мига, в който се опита да замахне с него към Страк. Той удари копието като светкавица, прорязваща кадифеносиньото небе и успя да го строши на две. Таласъмът стоеше с тъпо изражение и оглеждаше останките от копието. Страк го прониза в сърцето и предизвика раждането на нов ален фонтан.

Препускайки през гора от високи и красиви дървета. Не, не това правеше сега. Той примигна сънено към последните два таласъма. Те искаха да играят на някаква странна игра, в която залог бе животът им. Страк обаче беше забравил правилата. Спомняше си само, че целта е да ги накара да спрат да се движат. И се захвана с тази задача. Първият от тях се олюляваше и се озърташе с ококорени, немигащи очи. Стискаше меч, но го размахваше някак несръчно. Страк пристъпи към него и оръжията им се сблъскаха звънливо. Лунна светлина върху река, обрасла с плачещи върби. Трябваше да държи ума си съсредоточен върху играта.

Нещо лъскаво профуча пред лицето му. Той се обърна и откри, че е мечът на втория таласъм. Стори му се, че постъпката му е крайно недружелюбна. За да му отвърне със същото, Страк размаха меча си пред лицето на таласъма. Острието му се заби дълбоко в мека плът, предизвиквайки приятен за ухото вопъл, който премина в затихващи стенания. Таласъмът се изгуби от погледа му.

Останаха само още един таласъм и Разат-Каджи. Роботърговецът продължаваше да се спотайва в дъното на стаята, откъдето издаваше неразгадаеми заповеди. Снежнобяла, полуразрушена крепост на невисок хълм. Страк разтърси глава и се насочи към таласъма. Забави се малко, докато го открие в пелуцидната мъгла.

Веднага щом го намери, размени с него любезни удари. Стараеше се да отвръща със същото, което получаваше, и същевременно се опитваше да пробие защитата на противника си. Таласъмът от своя страна играеше по същите правила. Вода, която се излива в каменна урва. Страк прогони картината от главата си, скочи напред, носейки се като перце, и се опита да изпише инициалите си върху гърдите на таласъма. Някъде по средата на първата буква обаче го споходи следващото видение. Тревиста поляна, из която се разхождат кротко пасящи животни.

Страк установи, че с мъка се държи на краката си. Но играта не беше приключила. Имаше още един играч. Той се огледа. Разат-Каджи беше близо до вратата, но засега нямаше намерение да излиза. Страк заплува към него през дълъг, дълъг тунел, пълен с мед.

Когато най-сетне пристигна, таласъмът не беше помръднал. Не би могъл, защото се бе вкаменил. Когато Страк се изправи срещу него, роботърговецът падна на колене, сякаш възнамеряваше да се моли. Устата му продължаваше да помръдва, но Страк не чуваше нищо, или по-скоро това, което чуваше, наподобяваше животинско мучене. Предположи, че таласъмът го умолява за нещо. Понякога играчите прибягваха до този ход. Слънце, огряващо песъчлив бряг. Но съществото срещу него не играеше. Сигурен бе в това и осъзнаваше, че е против правилата. Това никак не му харесваше.

Той вдигна меча. Разходка по брега. Разат-Каджи, този мръсен нарушител на правилата, продължаваше да мърда с уста. Зелени хълмове и пухкави бели облачета.

Мечът на Страк започна да се спуска. Устата на роботърговеца остана зейнала в беззвучен писък. Усмихнатото лице на орката от неговите сънища.

Мечът разсече шията на роботърговеца. Главата му се отдели от раменете и подскочи назад. От шията бликна кръв. Краката се подгънаха и тялото рухна на пода. Страк проследи с изцъклен поглед полета на главата — тромава птица без криле — и се зарадва, когато видя, че му се усмихва.

После главата тупна на пода и се изтърколи, кънтейки като зряла диня.

Страк се облегна изтощен на стената. Беше в приповдигнато настроение, защото осъзнаваше, че е извършил едно добро дело. После се размърда и тръгна, кашляйки сподавено, към вратата. Главата му бе изпълнена с музика и звуци. Изгуби няколко секунди, докато уцели резетата и отвори вратата.

Излезе навън, следван от валма бял пушек, и се втренчи изумен в яркия пейзаж.

19.

— Изпий това — Алфрей подаде на Страк втора чаша с димяща зелена отвара.

— О, стига толкова! — изпъшка Страк, стиснал главата си с ръце.

— Поел си голяма доза пелуцид. Ако искаш да се отървеш по-бързо от него, трябва да пиеш от отварата и да се нахраниш.

Страк вдигна глава и въздъхна. Очите му бяха подпухнали и зачервени.

— Добре, дай насам. — Той дръпна чашата, гаврътна я на един дъх и направи кисела физиономия.

— Чудесно. — Алфрей взе чашата, наведе се към врящото над огъня котле и я напълни отново. — Посръбвай си от това, докато стане готово яденето. А аз ще ида да проверя как върви подготовката. — Той се запъти към оръженосците, които товареха конете.

Веднага щом се увери, че Алфрей не го вижда, Страк обърна чашата и изля съдържанието й в тревата.

Бяха изминали няколко часа, откакто бе напуснал хижата. Беше вървял известно време без посока и