крясъците си.
Лекман и Олей също бяха отстъпили до подиума. И двамата вече си даваха сметка, че скоро ще загубят играта.
— Да изчезваме! — извика Лекман.
Партньорът му не се нуждаеше от повече подкани. Той обърна гръб на Койла и побягна. Двамата с Лекман се покатериха чевръсто на подиума. Страк и Койла ги последваха.
Олей се спъна и падна. Лекман му подаде ръка и му помогна да стане. Двамата се извърнаха и посрещнаха заедно атаката на Страк и Койла. Сега вече всички човеци и таласъми бяха на подиума. Повечето от Върколаците бяха долу и се опитваха да се покатерят.
Хаскеер и Блаан продължаваха да си разменят удари. Едрият мъж обаче вече се озърташе, осъзнал, че е дошъл моментът за бягство. Той започна да отстъпва бавно към другарите си.
Твърдо решена да не изпуска плячката си, Койла следваше Олей по петите. Усетил, че го застига, той се извърна и й се озъби:
— Какво може да те спре, кучко? — изръмжа ловецът на глави.
— Твоята смърт — отвърна задъхано тя.
Той се хвърли в атака. Койла отби с лекота ударите му. Олей си пое дъх и нападна отново. Тя не трепна. Отдал се на гнева си, той я засипваше обезумял със зле премерени удари. Повечето свистяха на педи от главата й. Койла се извъртя рязко и посече китката на мъжа. Тя тупна на подиума, а от чуканчето рукна фонтан кръв. Олей изкрещя, лицето му се изкриви от болка и ужас.
Койла вдигна меча си, за да го довърши.
Две яки ръце се пресегнаха зад нея и я обхванаха през кръста. Блаан я повдигна като перце и я запрати на пода.
Лекман дръпна Олей след себе си. Той продължаваше да хленчи. Зад него оставаше кървава диря.
Хаскеер се изправи пред Блаан. Грамадният мъж го удари с юмрук в корема. Хаскеер изпъшка и се преви. Блаан се затича към другите двама ловци и таласъмите. Когато ги наближи, спря и хвана за поставките за ръцете дървения трон на Разат-Каджи. Хаскеер бе станал на крака и се канеше да го нападне. Блаан вдигна трона над главата си, сякаш беше детска играчка, извъртя се и удари Хаскеер с него. Оркът изхвърча от подиума и се блъсна в стената.
Блаан повдигна отново трона и го запокити към орките пред платформата. Те се разпръснаха и дървеният трон се разби на пода.
Възползвайки се от настъпилото объркване, роботърговецът поведе таласъмите и ловците на глави към тайната врата в дъното. Първите вече се изнизваха през нея, когато Страк извика на орките да се качат на подиума.
Но вече беше късно. Вратата се затръшна в лицата им. От другата страна се чу стърженето на дръпнатите резета. Страк и още неколцина оръженосци се опитаха да разбият вратата, но тя не поддаде. Хаскеер се присъедини към тях, ала и това не помогна.
— Оставете — нареди им задъхано Страк.
Хаскеер продължи да блъска с юмрук по вратата.
Койла едва сега се надигна от пода, разтърси глава, приближи се към подиума и изкрещя.
— Ще убия това копеле!
— Внимавай! — извика Джъп и я блъсна настрани.
Едно копие профуча покрай тях и се заби в стената.
Беше го хвърлил ранен таласъм от другия край на стаята. Той се приближи и замахна с меча, олюлявайки се. Хаскеер се нахвърли върху него с голи ръце, изби меча от ръцете му, повали таласъма на пода и започна да го налага по главата. Въпреки че скоро таласъмът изгуби съзнание и престана да се съпротивлява, оркът продължи да го удря, а сетне го хвана за косата и започна да блъска главата му в пода.
Останалите се събраха около него и загледаха как превръща безжизненото тяло на таласъма в кървава пихтия.
— Струва ми се, че е мъртъв — промърмори по някое време Джъп.
— Зная бе, задник! — тросна му се Хаскеер, но продължи да излива гнева си.
Страк се засмя.
— Радвам се, че си отново сред нас, стотник.
Зад гърбовете им се разнесе трясък. Те се обърнаха. Един Застъпник решително си пробиваше път през останките на входната врата. Зад него се виждаха и други.
Койла въздъхна и рече:
— Мамка му, какъв ден.
16.
— Не се опитвайте да ги нападате — предупреди ги Страк. — Трябва да намерим начин да се измъкнем.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърна Джъп, който не можеше да откъсне поглед от извисяващия се над него хомункулус.
Те отстъпиха назад и Застъпникът започна да се приближава към тях. Огромната му глава се извъртя бавно, святкащите като диаманти очи, озарени от изкуствено съзнание, огледаха сцената. Двамата му събратя го последваха.
Първият Застъпник вдигна ръце с обърнати навън длани. Чу се остро изщракване. Блестящи метални остриета изскочиха от жлебовете в основата на китките му. Бяха добре заточени и дълги половин разкрач. Като по нечут сигнал другите Застъпници също извадиха подобни оръжия.
— Олеле! — обади се Джъп.
— Както казах — никакви стълкновения — повтори Страк. — Трябва бързо да се измъкнем оттук.
— Въпросът е дали въобще можем да се измъкнем — отбеляза Койла. — Виждала съм ги в действие. По-бързи са, отколкото изглеждат, и милосърдието не им е присъщо.
— Давате ли си сметка, че след като са видели оръжията, вече са произнесли присъдите ни? — попита Джъп.
— Сигурно — отвърна Страк. — Но си спомнете, че заради изчерпаните ресурси от магия не действат така ефективно, както преди.
— Много успокояващо.
Застъпниците продължаваха да се приближават.
— Не можем ли да направим нещо? — попита нетърпеливо Хаскеер.
— Е, добре — въздъхна Страк. — Да опитаме с нещо съвсем просто. Хайде, всички едновременно към вратата!
— Сега ли? — попита Койла.
— Сега! — отвърна Страк и се втурна към вратата. Другите го последваха. Тъкмо когато се опитаха да заобиколят първия Застъпник, той се извъртя с изненадваща бързина и им препречи пътя, като размаха ръце. Другите двама последваха примера му. От протегнатите им ръце святкаха остриета. Орките се заковаха по местата си.
— Други гениални идеи? — попита Хаскеер, забравил, че трябва да пази поведение.
Застъпниците отново запристъпваха ритмично напред. Орките отстъпиха.
— Може би не трябва да опитваме всички заедно — рече Страк. — Сигурно ще им е по-трудно да се справят с нас, ако се разпръснем.
— Ако искаш да кажеш, че ще трябва да се спасяваме поединично — рече Хаскеер, — само кажи кога.
— Знаеш ли, стотник, когато всичко приключи, двамата с теб хубавичко ще си поговорим.
