подиума и крещеше на телохранителите си да го пазят. Хаскеер не му обърна внимание.
Без да спира, използвайки набраната инерция, той стовари в движение мощен удар върху главата на Блаан. Огромният мъж нададе яростен рев. Хаскеер го удари отново на същото място. Блаан изсумтя от болка, пусна Койла и се обърна към новия си противник. Двамата започнаха да си разменят свирепи удари.
Койла хукна по подиума, стигна до сандъка и повдигна капака му. Сандъкът бе натъпкан с мечове, рапири и ятагани. Тя избра един двуръчен меч и преобърна сандъка от подиума. Той тресна на пода и се разцепи, а оръжията се затъркаляха на всички страни.
В бързината Койла не бе забелязала, че най-близо до падналия сандък са Лекман и Олей. Те се обърнаха и протегнаха ръце към мечовете. Но неколцина орки също се хвърлиха да си намерят подходящи оръжия. За броени секунди всички се превъоръжиха.
От бой с голи ръце и ножове, схватката прерасна в звънтящ дуел с мечове.
— Ловецо на глави! — провикна се Страк и се изправи пред Лекман. — Защитавай се!
— Ела да си го получиш, изрод такъв!
Джъп и оръженосците бързо си намериха нови опоненти. Страк и Лекман започнаха да се въртят един около друг. Ловецът на глави нападна пръв, решен да приключи набързо схватката. Той завъртя меч със смайваща скорост и обсипа Страк с удари. Страк ги отби, след това пристъпи напред и на свой ред премина в атака. Лекман се оказа също толкова опитен и в защита.
Двамата се сражаваха, забравили за всичко наоколо.
Джъп успя да се добере до Олей. Последният не бе толкова добър с меча, като Лекман, но това никак не означаваше, че бе неопитен. Пък и гневът и отчаянието му донякъде компенсираха липсата на умения.
Джуджето замахна хоризонтално, с намерението да отсече главата му. Олей отскочи назад и отвърна с още по-нисък удар, търсейки с острието на оръжието си корема на своя противник. Джъп съумя да отклони удара. Изправиха се един срещу друг и подхванаха наново схватката.
Мечове отбиваха копия, ножове се удряха в ризници, ехтеше звън на стомана. Един оръженосец вдигна масата и я стовари върху гърба на един таласъм. Друг го промуши с копие в гърдите. Въоръжен с боздуган таласъм се нахвърли върху орк и го повали на земята. Падналият успя да се претърколи, изправи се и отби следващия удар с меча си.
На подиума Хаскеер и Блаан бяха заети в яростен юмручен бой. Никой нямаше намерение да се предава.
Блаан успя да халоса Хаскеер по брадичката, но не успя да го повали. Хаскеер нададе безумен вик и отвърна със съкрушителен удар в търбуха на огромния мъж. Блаан се олюля, но също остана на крака. И двамата очевидно не бяха свикнали противниците им да остават прави след подобни удари. Това само разпали яростта им.
Блаан се хвърли с неочаквана за едрото му тяло пъргавина и обгърна с ръце изненадания Хаскеер. Двамата се сборичкаха, напрегнали мишци, със зачервени лица.
Койла се подвоуми дали да не избере роботърговеца, но друга цел я привличаше повече. Тя скочи от платформата. Един таласъм й препречи пътя. Двамата кръстосаха оръжия, таласъмът компенсираше липсата си на финес с бесни замахвания. Тя отбиваше всички удари, без особени усилия. В подходящия момент го препъна, премести центъра на тежестта си и заби меча си в окото му. Таласъмът изпищя и рухна.
Койла се насочи към ловците на глави.
Лекман и Страк продължаваха да си разменят удари. Но не те бяха целта й. Тя искаше Олей, който се сражаваше с Джъп.
— Мой е! — извика тя.
Джъп веднага я разбра, отстъпи назад, завъртя се и си намери друг противник. Койла зае мястото му и изгледа кръвнишки Олей.
— Мечтаех за този миг, копелдако!
— Дължиш ми го, кучко! — отвърна той и неволно докосна превързаното си ухо.
Звънът на мечовете им оповести началото на двубоя. Койла приклекна, подскочи рязко и завъртя дръжката на оръжието си. Олей се защитаваше с ярост, която сякаш бе на път да прерасне в паника. Ударите му бяха прекалено силни и доста неточни, но това ги правеше донякъде и непредсказуеми и опасни.
От своя страна Койла влагаше в двубоя омразата, която бе натрупала по време на пленничеството си при ловците на глави. Само кръв можеше да измие униженията, на които я бяха подложили. Тя удряше меча на Олей с такава сила, че беше цяло чудо, че досега не се бе строшил. Мъжът вече се задъхваше и явно беше на края на силите си. Беше забравил напълно за атаките и бе преминал в глуха защита.
Страк бе установил, че въпреки небрежния си вид Лекман се сражава като дявол. Боят с него изискваше пълна концентрация и сила.
Имаше една стара оркска поговорка, според която врагът се бие така, както разсъждава. Напълно в съответствие с природата си, ловецът на глави използваше финтове и лъжливи движения. Страк бе опитен в тази тактика и му отвръщаше със същото, макар че предпочиташе да се разправи с него бързо и директно.
Двамата се въртяха предпазливо, като се изучаваха един друг и търсеха слабите си места. Лекман скочи и замахна с меча към главата на орка. Страк парира удара и отвърна с мушване към гърдите. Но Лекман вече не беше на същото място. Двамата продължиха смъртоносния си танц.
Разат-Каджи бълваше яростни ругатни както на родния си език, така и на универсалния. Млъкна едва когато един от оръженосците се пресегна към подиума и го улови за крака. Търговецът на роби подскочи уплашено. Тъй като не разполагаше с оръжие, той вдигна един тежък чувал и го стовари върху главата на оръженосеца. Но не уцели и изгуби равновесие. Оръженосецът вдигна меч и разпори чувала. Дъжд от сребърни монети, парите, предназначени за ловците на глави, се посипаха във всички посоки. Орки и таласъми се захлъзгаха по тях.
Въпреки огромната си сила нито Блаан, нито Хаскеер успяваха да реализират надмощие. Хаскеер си даваше сметка, че трябва да приключи двубоя колкото се може по-бързо, защото силите му бяха на изчерпване. Двамата бяха вкопчени в свирепа прегръдка, като Блаан го бе обгърнал и го притискаше в обятията си. Оркът вдигна бавно свободната си ръка, стовари юмрук върху голата глава на ловеца и се опита да освободи притиснатата си ръка, като напъна мишци.
Лицето на Блаан се поду и зачерви от усилие. Той успя да издържи на атаката, но Хаскеер усети, че е нужно още съвсем малко, за да се освободи от хватката му. Изведнъж му хрумна друга идея — вдигна крак и го стовари с всички сили върху крака на Блаан. Човекът изрева от болка. Хаскеер продължи да мачка крака му с пета. Блаан издиша шумно и разтвори обятия, неспособен да задържа повече хватката.
Той се олюля и отстъпи, като накуцваше. Хаскеер направи няколко крачки и го изрита в слабините. Блаан нададе пронизителен вик. Без да губи нито миг, влагайки цялата си мощ, Хаскеер го засипа с бързи удари — по брадичката, стомаха, сетне отново в лицето. Блаан падна като отсечено дърво. Дървеният подиум се разтресе.
Хаскеер пристъпи напред и започна да го рита, като се целеше в най-чувствителните места. Блаан протегна ръка, улови го за крака и го повали до себе си. Двамата задраскаха в опитите си да се изправят. Накрая се надигнаха едновременно. Блаан вдигна юмруци и зае позиция. Отново се бяха върнали там, откъдето започнаха.
Койла бързо вземаше надмощие над Олей. Нанасяше му високи и ниски удари, принуждавайки го да се навежда и изправя, за да ги отбива. Но движенията му вече бяха забавени, а силите му се топяха. Тя усети, че схватката е към края си.
Джъп и оръженосците се сражаваха рамо до рамо, срещу изтъняващите сили на таласъмите, които бяха останали само трима-четирима и отстъпваха към подиума. Когато гърбовете им опряха в платформата, те започнаха да се бият като пощурели. Единият размахваше над главата си боздуган. Двама орки се шмугнаха едновременно и забиха мечовете си в гърдите му. Джъп се погрижи за другия, като изби оръжието от ръката му и го посече през шията.
Но със забавянето си бяха дали възможност на другите двама таласъми да се измъкнат. Те скочиха върху платформата и от там засипаха Върколаците с удари. Изправен зад тях Разат-Каджи ги окуражаваше с
