Други двама оръженосци се покатериха на стената и огледаха от другата страна. Докладваха, че оттам започва нова улица, сетне протегнаха ръце, да помогнат на другарите си да се изкатерят. Един по един оръженосците задрапаха нагоре по стената и се спуснаха от другата страна. Тъй като бе по-нисък на ръст от останалите, Джъп се нуждаеше от допълнителна помощ.
Само Койла, Страк, Брегин и Хаскеер бяха останали при стената, когато Застъпникът излезе от къщата. Страк и Койла се закатериха по стената.
— Побързайте! — извика им Хаскеер.
Двамата с Брегин стояха с изпънати нагоре ръце. Неколцина оръженосци ги уловиха от ръба на стената и ги изтеглиха. В този момент Застъпникът се пресегна и хвана Хаскеер за крака. Той успя да се освободи и задрапа отчаяно нагоре. Четиримата Застъпници вече бяха съвсем близо.
Най-сетне Хаскеер и Брегин също се изкачиха върху стената. После се спуснаха от другата страна, където ги очакваха останалите.
— Уф, на косъм беше! — изпъшка Джъп.
Изведнъж част от стената избухна и се срина. Разхвърча се мазилка, вдигна се облак прах. Пред втрещените им погледи се появи един покрит с прахоляк Застъпник, който рушеше стената, сякаш тя бе от хартия. Малко по-встрани втори Застъпник проби стената с юмрук.
— Да се махаме оттук! — извика Страк. — Скрийте оръжията! Няма смисъл да привличаме повече внимание.
Най-трудно се оказа да прикрият мечовете. Наложи се да се освободят от боздуганите и копията. После хукнаха по улицата.
Скоро стигнаха до неголям площад, където забавиха темпото. Страк ги накара да се разделят на три групи, за да се слеят с тълпата. При него останаха Койла, Джъп, Хаскеер и няколко оръженосеца.
— Не зная дали Застъпниците имат начин да разговарят помежду си — рече им задъхано Страк. — Но рано или късно всички ще започнат да ни търсят.
— Значи, взимаме конете и оръжията и се омитаме оттук — обади се Джъп.
— Точно така, но забрави за оръжията. Прекалено рисковано е да ги поискаме на караулката. Пък и вече си имаме оръжия.
— Конете също представляват известен риск — припомни му Койла.
— Но трябва да го поемем.
— И за мен ще трябва кон — рече му тя.
— Ще ти купим.
— С какво?
— Имаме пелуцид. За щастие той се търси като всяка друга валута.
— Жалко за оръжията — оплака се Хаскеер. — Имах няколко, на които много държах.
— Аз също — съгласи се Джъп. — Но си заслужаваше да ги разменя срещу теб и Койла.
Хаскеер не можа да прецени дали джуджето говори сериозно, или се подиграва и реши да премълчи.
Докато вървяха към конюшните, те се озъртаха тревожно. На няколко пъти мерваха в далечината патрулните двойки на Застъпниците. Страк даде знак на орките да запазят спокойствие и да се държат непринудено, доколкото могат. Изглежда чудовищата нямаха възможност да общуват от разстояние. Страк предполагаше, че това е поредното последствие от отслабването на магията.
Най-сетне стигнаха конюшнята. Събраха конете и купиха още един, без да предизвикат подозрение.
Когато излязоха на улицата, Джъп попита:
— Не е ли по-добре да останем разделени на три групи? Поне докато излезем. Така няма да правим впечатление.
— Чакайте малко — намеси се Койла. — Няма ли да бъде подозрително, когато първата група излезе, без да си поиска оръжията. Това може да влоши шансовете на втората и третата.
— Може да решат, че не сме имали и на влизане.
— Орки без оръжие? Кой ще повярва?
— Койла е права — кимна Страк. — Най-добре да останем заедно. Ще се приближим пеша до портите, там се мятаме на конете и препускаме.
— Ти си шефът — въздъхна Джъп.
Вече бяха наближили градските порти, когато голяма група Застъпници, може би десетина или повече, изникнаха на известно разстояние зад тях. Движеха се бързо. Тълпата се разтваряше пред тях и се събираше, когато отминеха, изненадана и привлечена от огромния брой метални чудовища, струпани на едно място. Очевидно беше, че се е случило нещо извънредно.
— Заради нас е, нали? — попита Джъп.
— Едва ли са излезли да се поразтъпчат, сержант — отвърна капитанът. Намираха се по-далече от изхода, отколкото му се искаше. Но вече нямаха избор. — Добре, да действаме! Скачайте на конете!
Всички последваха примера му, а минувачите се спряха и започнаха да ги сочат.
— Да изчезваме!
Те пришпориха конете и препуснаха към отворените врати. Елфи, гноми и джуджета се разбягваха пред копитата на конете, размахвайки юмруци и сипейки проклятия.
Галопът премина в кариер. Страк забеляза, че един от Застъпниците се готви да затвори вратата. Крилото беше тежко и трудно за поместване дори за създание с такава неимоверна сила.
Джъп и Страк стигнаха първи при вратата. Страк дръпна юздите на коня си, вдигна крак и изрита Застъпника в главата. Чудовището падна. Застъпниците, които проверяваха опашката, се обърнаха и се насочиха към Страк. От дланите им щръкнаха остриета.
Джъп също бе спрял.
— Хайде, изчезвай! — подкани го Страк.
Джуджето препусна навън, разпръсквайки тълпата, която чакаше да влезе. Отекнаха нови гневни викове.
В този миг и останалата част от дружината достигна вратата. Страк изчака да преминат и ги последва.
Хекълой остана зад тях.
Забавиха темпо, когато се отдалечиха едва на пет мили от свободното пристанище. Тук свърнаха към Дроган, като обсъждаха възбудено случилото се. Само Хаскеер мълчеше.
Койла си спомни за своето пленничество при ловците на глави и цялата пламна от яд заради понесените унижения.
— Никога няма да го забравя, Страк. Кълна се, че тези негодници ще ми платят. Най-лошото от всичко бе усещането за… безпомощност. Готова съм да си тегля ножа, но не и да го преживея отново. И знаеш ли какво си мислех през цялото време?
— Не, какво?
— Мислех си, че такъв е животът на орките. Родени сме да служим другиму, да сме верни на кауза, която не сме избрали сами, и да заложим живота си за нея.
Всички закимаха, сякаш тази мисъл ги измъчваше отдавна.
— Ще променим това — обеща Страк. — Или поне ще се опитаме.
— Готова съм да опитам, дори това да ми коства живота — заяви Койла. След това потърси с очи Хаскеер и му рече с враждебен тон: — Все още не си обяснил поведението си.
— Никак не е лесно… — поде той и замлъкна.
Страк заговори вместо него.
— Хаскеер не знае какво се е случило. Никой от нас няма понятие. Ще ти разкажа, докато пътуваме.
— Истина е — потвърди Хаскеер. — Аз… съжалявам.
Не беше дума, която бе привикнал да произнася, и Койла го погледна изненадана. Но не му отговори, тъй като не знаеше дали да приеме извинението му.
Страк смени темата. Разказа за срещата със Серафейм. Тя си спомни своята среща с него.
