— Кого наричаш смахнат, бе?
Изглежда, че наблюдаваха пробуждането на предишния Хаскеер. Страк нямаше нищо против това, но от друга страна не биваше да позволява на свадата да ескалира.
— Достатъчно! — викна им той. — Ние сме гости тук.
Той насочи вниманието си към Кеппатаун, Гелорак и Хеджест, които изглеждаха малко объркани.
— Все още сме напрегнати заради преживяното — опита се да им обясни.
— Разбирам — увери го Кеппатаун.
Страк развърза кесията и прибра звездата при нейните посестрими. Усещаше, че другите го наблюдават и най-вече Хаскеер, на чието лице се четеше недоволство.
За изненада на Страк Кеппатаун въздъхна, когато той пристегна кесията.
— Отървахме се.
Джъп повдигна учудено вежди и размени погледи с останалите, но никой не коментира странната забележка.
— Ето — обърна се Кеппатаун към шамана и му показа купичката. — Сълза от Адпар.
Старецът я прие с видима неохота.
— Да ви призная, смятах го за невъзможно. Имам предвид, че не вярвах тя да е способна на нещо такова.
— Беше от самосъжаление — успокои го Койла.
— Аха.
— И какво трябва да правя сега? — попита Кеппатаун.
— Ще се опираме на сходни случаи от миналото. Като имаме предвид кръвта на върколака или заровените кости на магьосниците, логично е да предположим, че тази есенция е много силна. Би трябвало да се прилага разредена, в комбинация от десет хиляди единици пречистена вода.
— Която трябва да изпия?
— Не и ако цениш живота си.
— Или пикочния си мехур — изпусна се Джъп.
Страк го изгледа ядосано, но Кеппатаун схвана хумора и се засмя.
Хеджест се покашля многозначително.
— Отварата се прилага външно върху засегнатия крайник — продължи той. — Не цялата наведнъж, а в продължение на три дни. И за по-добър ефект това се прави само по тъмно.
— И това ли е всичко? — попита Кеппатаун.
— Е, има и някои определени ритуали, които трябва да се спазват, а също едно малко чародейство, което…
— Което ще напълни гората с маяучкане.
— Всички тези ритуали са много важни — увери го Хеджест. — Те са…
Кеппатаун се ухили и махна с ръка.
— Спокойно, спокойно. Знаеш колко обичам да те дърпам за опашката, стари хитрецо. Ако наистина има надежда да излезе нещо от тази история, можеш да виеш колкото си искаш из гората.
— Благодаря — отвърна пророкът с нескрито съмнение.
— И кога започваме?
— За подготовката на отварата ще ми трябват четири-пет часа. Значи първата процедура ще е още тази вечер.
— Чудесно! — Кеппатаун потупа радостно пророка по рамото. Хеджест видимо се олюля и се наложи Гелорак да го подкрепи. — А сега да празнуваме! Храна, напитки и сладки приказки! — Той огледа лицата на присъстващите. — Страк, изглеждаш ми малко угрижен. Зная, че си изгубил войник, но това няма да е проява на неуважение. Такива са нашите обичаи.
— Не в това е въпросът.
— А в какво? — попита Койла.
— Трябваше да ви кажа по-рано. Дженеста идва насам, начело на цяла армия.
— По дяволите! — изруга Джъп.
— Откъде го знаеш? — попита Алфрей.
— Глозелан ми каза. Нямаше никакви причини да ме лъже.
— И след колко време ще пристигне? — поиска да узнае Кеппатаун.
— След три, може би четири дни. Съжалявам, Кеппатаун. Тя ни преследва заради… — той се тупна по кесията — ей тези нещица.
— Няма вражда с нас, нито ние с нея.
— Това няма да я спре.
— Щом е така, свикнали сме да се защитаваме. Но защо смяташ, че и ние може да сме заплашени?
— Защото докато ни търси, тя не жали никого по пътя си. Ще провери в Скарок и като не ни открие, ще се озове на вашия праг.
— А ние ще й обясним, че ви няма тук. Ако Дженеста реши да се увери със сила, скъпичко ще си плати.
— Ще се бием редом с вас — обеща Хаскеер.
— Да — съгласи се Страк, — трябва да останем и да се бием. Да не забравяме и блюстителите на Хоброу. Те също може да се върнат.
Кеппатаун обмисли всичко това, преди да отвърне:
— Благодаря ви за предложението, но… ще ви откажа. Звездите са важни, не се съмнявам в това. Ако се наложи да се бием, ще се справим и без вас. А вие трябва да си тръгнете оттук.
— И накъде? — попита Джъп.
Страк въздъхна.
— Това е следващият ни проблем.
— Сега не е време да се безпокоите за това — рече му Кеппатаун. — Присъединете се към нас, похапнете, пийте до насита ейл, забравете грижите поне за няколко часа. Наречете го празненство или помен, няма никакво значение.
— Въпреки че врагът се приближава насам?
— Нима в единия или другия случай нещо би спряло Дженеста? Съмнявам се. Ако ще се бием, поне да е с пълни тумбаци.
— Прав си — подкрепи го Алфрей. — Дружината има нужда от малко разтуха.
Страк се обърна към Кеппатаун:
— Нашият народ също обича да празнува, било то победи или загуби на близки другари. За нас ще бъде чест да го направим заедно с вас.
Следващите няколко часа допринесоха значително за разведряване настроенията сред дружината.
Не след дълго около масите се издигнаха купчини дивечови кокалаци, рибешки гръбнаци и пилешки костици, огризки от плодове и остатъци от хляб. Изпити бяха огромни количества подсладен ейл. След това поднесоха половници с подгрято вино, наблизо бяха запалени огньове, за да прогонят настъпващия вечерен хлад. По предложение на Страк Алфрей извади и раздаде на орките по малко от пелуцида. През цялото това време наблизо свиреше оркестър от кентаври с флейти и малки арфи, чиято успокояваща музика допринасяше за атмосферата. Както и следваше да се очаква, виното и кристалният прашец допринесоха за развихрянето на празненството. Сред всеобщата шумотевица Кеппатаун удари с чашата си по масата. Глъчката и музиката утихнаха.
— Ние не сме по дългите речи — подхвана той. — Затова позволете ми да вдигна тост за нашите съюзници Върколаците. — Останалите вдигнаха бокали и половници, подкрепяйки го с кресливи викове. Той насочи поглед към Страк. — И да е вечна паметта на падналите.
Страк се изправи, поклащайки се.
— За изгубените другари Слеттал, Релбид, Меклун, Дариг и Кестикс.
— И нека сега празнуват в залата на боговете — добави Алфрей.
