— Сатирите са изключително саможив народ — обясни Гелорак. — Дори ние рядко ги срещаме, макар често да чуваме свирнята им.
— Нямате ли сблъсъци с тях?
— Не. И те като нас са горски обитатели и имат същото право да са тук. Стараем се да не си пречим.
Тя се наведе напред, за да ги разгледа по-добре, но настъпи един изсъхнал клон. Чу се пукот. Сатирите замръзнаха. Два чифта котешки, жълто-зелени очи се извърнаха за секунда към тях. След това съществата изчезнаха абсолютно безшумно и с изумителна бързина.
— Проклятие! Съжалявам.
— Не се безпокой, Койла. Имахме късмет да ги намерим. — Той вдигна поглед към небето, което се подаваше между листата на дърветата. — Измина повече от час. Твоята дружина сигурно вече е готова за тръгване. Ще се връщаме ли?
Тя кимна, усмихната.
— Благодаря ти, Гелорак. — Вече се питаше дали Страк е решил накъде ще потеглят.
Проправиха си път през шубраците и излязоха на открито.
Върколаците си събираха багажа. Повечето оръженосци се бяха струпали около конете. Страк, Алфрей и Джъп разговаряха с Катц. Хаскеер стоеше настрана и оглеждаше подозрително пикса.
Гелорак се отдалечи. Койла се присъедини към дружината.
Страк стягаше дисагите под седлото.
— Реши ли вече накъде ще поемем?
— На север, предполагам.
— Защо?
— А защо не?
— Ясно. — Тя се присъедини към Алфрей и Джъп.
Страк коленичи и изсипа звездите от кесията на тревата. Катц се приближи и ги загледа. За първи път нямаше какво да каже. Изминаха няколко секунди, преди да подметне нехайно:
— Виждал съм една такава. Беше преди няколко месеца.
— Хъмм? — измърмори Страк, погълнат от мислите си.
— Ето такава. — Той побутна една от звездите с върха на обувката си. — Или подобна. Беше в ръцете на човеците.
Страк повдигна рязко глава.
— Какво?
— Май не беше същата. Но прилича на нея.
— За звездите ли говориш?
— Така ли ги наричаш? Да, подобна на тези. — Катц забеляза, че изражението на Страк се промени и останалите се приближават към него. — Защо, какво има?
И тогава настъпи суматоха.
7.
Дружината се скупчи около него, затрупвайки го с въпроси. Онемял от неочакваната атака, Катц само мърдаше с уста.
Хаскеер разбута останалите и го сграбчи за шията.
— Къде? У кого? — крещеше той в лицето на ужасения пикс.
— Внимавай! — викна му Алфрей.
— Задникът му да не сочи към мен! — предупреди Джъп.
— Успокойте се, всички! — нареди Страк.
Хаскеер се сепна и пусна неохотно търговеца на земята. Глъчката постепенно утихна.
— Съжалявам, Катц — рече Страк, разблъска останалите и позволи на търговеца да си поеме дъх.
Пиксът преглъщаше мъчително и масажираше зачервената си шия. Телохранителите му се бяха затичали към групата. Страк разпери ръце срещу тях.
— Всичко е наред! Няма проблем! Катц?
— Да — изграка пресипнало пиксът и даде знак на телохранителите си. — Добре съм.
Те спряха и след кратко колебание се разпръснаха.
Страк положи ръка на рамото на Катц. Той видимо потрепери.
— Не трябваше да се държим по този начин, но това, което каза одеве, е много важно за нас. Можеш ли да ни го разкажеш по-подробно?
Катц кимна.
— Твърдиш, че си виждал една от тези. — Страк посочи звездите в краката си.
— Ами да. Една като тях. Само че с различен цвят и различен брой лъчи. Инак бе от същия тип.
— Сигурен ли си?
— Беше преди няколко месеца.
— Къде?
— В Гривеста гледка. Знаеш ли го?
— Селище на пантеонисти, далеч на юг.
— На самия край на полуострова. Сега там се строи усилено и мястото е подходящо за търговия.
— Какво се строи?
— Не сте ли чували?
— Какво да сме чували?
— Там има изригване на енергия от земята. Доста е голямо. Опитват се да го уловят, да съхранят по някакъв начин магията.
— И успели ли са?
— Не зная. Когато си тръгвах оттам още не бяха готови. Ако питаш мен, няма да успеят. Досега никой не го е правил. Както и да е, там строят някаква светиня, нещо като храм и вътре видях звездата. На пантеонистите никак не им беше приятно, че съм я зърнал. Веднага ме изгониха. — Той погледна към подредените на тревата звезди. — Какво представляват тези неща?
— Някои ги наричат инструментуми.
— Инстру… това са инструментумите?!
— Чувал ли си за тях?
— Че кой не е? Мислех, че са мит. Не може да са истински.
— Ние смятаме, че са.
— В Марас-Дантия са ми попадали много «истински» реликви. Повечето от тях не се оказваха такива.
— Тези обаче са.
Странни пламъчета заблестяха в очите на търговеца.
— Ако действително са истински, сигурно ще струват цяло състояние. Стига да им намериш купувач. Защо не ми позволите да бъда ваш посредник и…
— Няма да стане — отряза го Страк. — Не се продават.
Катц очевидно не можеше да възприеме подобно твърдение.
— Но защо са ви, след като не знаете как да спечелите от тях?
— Тук става дума за друг вид печалба — рече му Койла, — която не се измерва с пари.
— Но аз ви казах, че може да има още една. Това не струва ли нещо?
— Струва — изръмжа Хаскеер. — Ще ти дарим живота.
Появи се Кеппатаун, разтревожен от суматохата.
— Какво става? — попита той.
