имаш, нищо повече.
— Не ми се вярва, но пък от друга страна… — Той не можеше да обясни какво има предвид. — Има нещо, което ужасно ме изнервя. Все не успявам да науча името й.
Изминаха няколко часа, през които не се случи нищо особено.
В ранния следобед Страк даде заповед да спрат за почивка и храна. Оставаше съвсем кратък преход до Гривеста гледка. Разпратиха няколко групи на лов. Други тръгнаха да събират из гората диви плодове.
Двамата с Койла се присъединиха към последните. Страк се постара да се отдалечат от останалите и те се настаниха върху един паднал дънер, от който се виждаше заливът.
— Какво има пак? — попита тя, очаквайки отново да стане дума за сънищата.
— Забелязах нещо по-рано. Не зная обаче какво може да означава. — Той бръкна в кесията, извади звездите и ги подреди една до друга на тревата. — Разглеждах ги и… чакай да видим дали ще стане отново.
Тя беше учудена и заинтригувана.
Той взе седемлъчната звезда, която бяха открили в Роднопол, и постави до нея четирилъчната от Прокоп. След това ги допря с напрегнато изражение на лицето. Изминаха няколко секунди.
— Не зная дали… — изведнъж се чу глухо изщракване. — А, ето!
Звездите се бяха прилепили една за друга, придържани от лъчите, макар да не се виждаше как точно бе станало.
— Как го направи? — попита тя.
— Честно казано, не зная. — Той й подаде двете звезди.
Дори от съвсем близо тя не бе в състояние да установи по какъв начин звездите се бяха прикрепили една за друга. Ала въпреки това изглеждаха като едно цяло.
— Не може да бъде — промърмори тя, докато ги въртеше в ръце.
— Зная. И аз си рекох така първия път.
— Знаеш ли, този, който ги е направил, е бил доста умен — рече тя. — Лесно ли е да ги разделиш?
— С малко сила и разклащане става. Но може би защото не знам как точно се прави. — Той протегна ръка и тя му ги върна. — Но като ги гледаш така, си мислиш, че са били създадени точно за това.
— Да, и аз си го помислих. — Тя не можеше да свали очи от тях. — Случайно ли го откри?
— Донякъде. Разглеждах ги и изведнъж… го разбрах. Струваше ми се съвсем очевидно.
— Притежаваш скрити таланти. На мен никога не би ми хрумнало. — Тя погледна съчленените звезди. Имаше нещо във връзката им, което противоречеше на всякаква логика. — Какво ли означава това?
— Не зная — сви рамене той.
— Разбира се, след като си осъзнал, че две от тях могат да се съчленяват…
— Същото важи и за останалите. Да. Но нямах време да опитам.
— Сега имаме.
Той посегна към една от другите звезди, но спря. Беше дочул шумолене от шубрака пред тях. Двамата се изправиха.
Храстите се разтвориха и от там пристъпи една фигура. Беше само на няколко крачки от тях.
— Ти! — възкликна Койла и ръката й се стрелна към дръжката на меча.
— Какво е това, по дяволите? — изрева Страк.
— Нали ви обещах, че пак ще се срещнем — припомни им Мика Лекман.
— Хубаво — кимна навъсено Койла. — Сега ще мога да си свърша работата.
Ловецът на глави не обърна внимание на заканата й. Беше се втренчил в звездите.
— Много мило, че сте се досетили да ми ги донесете.
— Ако ги искаш, ела и ги вземи — озъби му се Страк.
— Чу ли това, Грийвър? — подвикна Лекман.
От храстите встрани от Страк и Койла се появи втори човек. В едната си ръка държеше нож, а другата завършваше с метална кука.
— Какво имаме тук, сбирка на негодници? — обади се Койла.
Олей я надари с поглед, изпълнен с омраза.
— Виждаш ли, Грийвър? — попита Лекман. — Разделяй и владей.
Олей посочи с върха на меча си Койла и изръмжа:
— Време е за разплата, кучко.
— Когато си готов, еднооки. Или трябва да те кръстя едноръки? Едноухи?
Лицето му се изкриви от гняв.
— А къде е тъпакът? — зачуди се Страк.
Храсталакът отново се разлюля и сред дъжд от листа се подаде Блаан. Носеше яка сопа с обгорена дръжка и шипове на края.
Нямаше и следа от останалите Върколаци.
— Искаме само главичките ви — увери ги Лекман. — Нищо повече. А и тези — той посочи звездите. — Да не вдигаме голяма врява, а?
— Ще ги получиш на куково лято, гаднико — рече му Койла.
Оръжията се хлъзнаха навън от смазаните ножници.
Страк и Койла опряха гърбове. Тя се извърна към Олей, а Страк пое Лекман и Блаан.
Ловците на глави пристъпиха към тях.
Страк с лекота отби първия удар на Лекман. Още три пъти остриетата им се срещаха опипващо. Веднага щом водачът на ловците на глави отстъпи назад, Страк се метна и изрита Блаан в корема. Големият мъж се преви и за кратко бе вън от играта. Страк се извърна и отново кръстоса меч с Лекман.
За да е наравно с Олей, Койла се бе въоръжила с меч и нож. Двамата си разменяха светкавични удари, преминавайки от отбрана в нападение. Остриетата им свистяха на сантиметри от целта. Мушкащите удари се отбиваха настрани, замахващите се парираха със сила и умение. Мечовете им се заклещиха и тя запъна крака в земята за по-голяма устойчивост. Той се дръпна назад, все още под въздействие на гнева си. За миг мечът му изсвистя към шията й и тя едва успя да отскочи.
Блаан отново се прокрадваше към Страк. Капитанът избегна поредния удар на Лекман, обърна се и замахна срещу него. Не можа да го удари, но успя поне за кратко да го накара да отстъпи.
Изгубил търпение, Олей скъси дистанцията с Койла. Един обратен удар на кинжала му едва не разсече лицето й и само късметът й помогна да избегне мушването в гърдите. Веднага след това Койла премина в контраатака, принуждавайки го да отстъпи отново. Той се препъна и изгуби равновесие. Койла забеляза удобния миг, подскочи и замахна вертикално с меча — удар, който би трябвало да го разсече на две. Но острието се плъзна по металния обков на изкуствената му ръка. Бликнаха искри, а болката само засили още повече гнева му.
Страк бе изправен пред избор. И двамата му противници бяха достатъчно близо, за да му създадат сериозни проблеми, а трябваше да избере с кого да се справи първо. Блаан сам поднесе решението. Сопата му се стовари в смазващ удар, който щеше да разбие черепа на Страк, ако краката на гиганта не го бяха издали. Мечът на капитана се стрелна като усойница и разпори ръката на Блаан. Големият мъж изрева от болка и отстъпи.
Койла и Олей бяха стигнали до пълно равновесие на силите. И двамата бяха подтиквани от жаждата да приключат с противника си, но не намираха подходяща възможност да го сторят, преди да са се изморили.
Възползвайки се от това, че вниманието на Страк е погълнато от Блаан, Лекман се хвърли в атака, въртейки меча с невероятна бързина. Страк успя да задържи позицията си, като отбиваше ударите. После на свой ред премина в атака и принуди Лекман да заотстъпва крачка по крачка под ураган от страховити удари. Възможността да приключи двубоя бе съвсем близо, ала Блаан развали всичко. С шуртяща от раната кръв, размахал високо сопата, той нахлу помежду им, обладан от неистова ярост. Неочакваната му поява можеше да наклони рязко везните, ако не се бе случило нещо изненадващо. Внезапно тялото му се разтърси. Той се отдалечи бавно от храстите, като крачеше вдървено, с изцъклени очи. След още една крачка стана ясна
