причината за странното му поведение.
От гърба му стърчеше секира.
Сцената накара всички участници в схватката да застинат на местата си. Койла и Олей, Страк и Лекман заотстъпваха един от друг, втренчили изумени погледи в Блаан, който все още стискаше сопата.
Магията бе развалена от появата на Хаскеер, който изхвърча от храсталака с бързината на банши. Джъп и още неколцина оръженосци го следваха.
Лекман и Олей се обърнаха и хукнаха направо през шубраците. Джъп и оръженосците ги последваха. Койла също се присъедини към преследвачите.
Само Страк и Хаскеер останаха на малката полянка, насред която продължаваше да стърчи Блаан. Секирата бе хлътнала дълбоко между плешките му и от раната се стичаха кървави ручеи, ала въпреки това той продължаваше да върви. Погледът му бе втренчен в Хаскеер. С неимоверни усилия вдигна сопата си и се хвърли напред с очевидното намерение да разбие черепа на внезапно появилия се орк.
Хаскеер и Страк реагираха едновременно. Единият заби меча си в гърдите на Блаан, другият — в хълбока му. Веднага щом издърпаха оръжията си, краката на гиганта се подгънаха и той се олюля. След това рухна по очи на земята.
От другата страна на шубраците се дочу тропот. Яхнали коне, Лекман и Олей препускаха право срещу преследващите ги орки. Страк и Хаскеер се хвърлиха на земята и конниците профучаха покрай тях. Дотича Койла, зае позиция и метна един нож. Оръжието изсвистя покрай ухото на Олей. Ловците на глави пришпориха конете си и се понесоха към брега на залива.
— Ще ги последваме ли? — попита задъхано Койла.
— Докато стигнем при нашите коне, вече ще е безсмислено — отсъди Страк. — Оставете ги. Пак ще се срещнем.
— Разчитам на това — озъби се Койла.
Страк събра звездите, после се обърна към Хаскеер.
— Добра работа, стотник.
— Удоволствието бе мое. Пък и му го дължах. — Той се приближи към трупа на Блаан, опря безцеремонно крак в гърба му и изтегли секирата. След това се наведе и взе да я бърше в тревата.
Джъп се приближи и се загледа в гигантската купчина плът.
— Е, поне за днес осигурихме прехраната на лешоядите.
— Не зная какво мислите, но на мен ми се струва, че тези места са ужасно населени — оплака се Койла.
— Така е — съгласи се Страк. — Напоследък непрестанно срещаме гости.
— Не очаквай положението да се подобри — предупреди го Джъп.
11.
Рано привечер на същия ден дружината наближи Гривеста гледка.
Първото, което привлече вниманието им, бе един хълм със стръмно издълбан склон. Върху скалната повърхност бяха изрисувани фигури — стилизиран дракон, орел с разперени криле и схематично изображение на къща с колони отпред. Чертите бяха ярки и пресни, почти сияеха в настъпващия здрач.
Селището бе разположено в долина близо до брега. Покрай него преминаваше поток, а откъм залива бе построен дървен кей и улей за спускане на лодки. За кея бяха завързани няколко канута и ладии.
Дружината се изкатери предпазливо на хълма, от който се виждаше селището. Страк назначи двама оръженосци да останат при конете, а останалите поведе към върха на хълма.
С течение на времето Гривеста гледка се бе разраснала и изпълнила цялата долина. Селището бе заобиколено от висока ограда, скована от масивни, забити в земята греди. На няколко места бяха построени наблюдателници, които стърчаха над оградата. Имаше и врати към всяка от четирите посоки на света, които в момента бяха отворени.
— Изглежда не смятат, че ги дебне опасност — отбеляза Койла като посочи вратите.
— Но въпреки това изглеждат готови за нападение — рече Страк. — Не са чак толкова наивни.
— Много странно място — бе коментарът на Джъп.
Това, което видяха отвъд оградата, потвърди впечатлението му. От вътрешната страна на стената бе построена дървена платформа, следваща я по цялото протежение. Зад нея се виждаха къщите, някои от дърво, а други от камък и дори от глина. Имаше и такива, които по-скоро наподобяваха навеси.
Но най-странна бе гледката в средата на селището. Там се ширеха три долепени една за друга площадки. В най-лявата се издигаше втората по височина сграда в Гривеста гледка — каменна пирамида, надвишаваща стените. Но вместо със заострен връх, тя завършваше с плоска тераса, оградена от нисък перваз. Повърхността на пирамидата лъщеше от наскоро спрелия дъжд.
На изравненото място отдясно имаше друга сграда, която все още беше в строеж. Между скелето прозираше горната част на дървената й конструкция. Земята под нея бе облицована с плочи от сив и бял мрамор. Отпред стърчаха колони, по които можеше да се съди, че рисунката върху скалната стена пред града е грубо подобие на строящата се сграда. Предположиха, че е храмът, за който бе споменал Катц.
Но най-голяма от всички бе постройката на централния площад.
Самият площад бе заобиколен от огромни бледосини изправени камъни. Повечето бяха по двойки, с височина на къща и поддържаха трети, положен хоризонтално камък. Те създаваха впечатление за серия от високи и тесни арки.
— Какви усилия са били положени да се построи подобно нещо! — възхити се Алфрей.
— Хората са безумци — обяви Хаскеер. — Това е чиста загуба на време.
Из вътрешния кръг бяха наредени още големи камъни, които образуваха геометрична фигура.
Койла погледна към центъра на кръга.
— Това е невероятно! — прошепна тя.
— Не си ли виждала такова нещо? — попита Алфрей.
Тя поклати глава.
— Аз съм виждал един-два — рече той. — Но никога толкова големи.
В центъра на кръга имаше още една група синкави камъни, общо десет на брой, положени така, че да оформят пентаграма.
От сърцето й изригваше гейзер магия.
Той беше безшумен, блещукащ, като вертикална дъга, но по плътност наподобяваше поток, който трепти и танцува. Колебливите му краища се различаваха по тъмните, включващи всички основни цветове контури. Въздухът около енергийния източник трептеше като в много горещ ден.
Тази чудата гледка ги накара да онемеят.
След известно време Джъп наруши мълчанието:
— Тук магията трябва да е особено силна, след като блика в такива количества и се попива в земята наоколо.
— Но природните запаси навярно се попълват непрестанно — припомни му Алфрей. — Магията принадлежи на земята, тя се храни от нея. Не може да изтича на воля.
Из селището се виждаха доста хора, които щъкаха в различни посоки, очевидно изпълнявайки своите задължения. По тесните улици се разминаваха каруци и колички, имаше и конници. Най-голямо бе струпването около храма, където явно се обработваше камък и дърво, ако се съдеше по звуците, които долитаха от там.
— Какво ще правим сега? — обърна се Койла към Страк.
Той едва намери сили да откъсне очи от магичния гейзер.
— Ами, тези са пантеонисти. Би трябвало да ни посрещнат добре.
— Говориш за хора — припомни му Хаскеер. — Не можеш да разчиташ на тяхното постоянство.
— Хаскеер е прав — съгласи се Алфрей. — Ами ако започнат да се държат враждебно?
