залостиха портата. Повечето от защитниците се хвърлиха да пресрещнат нахлулите блюстители.
Хаскеер прибягна до типичния за него директен подход. Вдигна едно буре и го запокити срещу приближаващия се ездач. Бурето попадна право в целта, събори ездача и се стовари с трясък на земята. Разхвърчаха се трески и метални обръчи. Всички наоколо бяха опръскани с червено вино.
— Какво разхищение! — поклати глава Джъп, после пъхна нож между зъбите си, избра един конник и се метна зад него. Двамата се стовариха на земята и се оплетоха с други сражаващи се. Джуджето бързо довърши жертвата си с ножа, скочи и се огледа за нова цел.
Койла сграбчи юздите на един останал без ездач кон и скочи на седлото. Измъкна меча си и се насочи към един унист, който се сражаваше с неколцина защитници. Блюстителят се извърна и вдигна пиката си към нея. Двамата си размениха по няколко удара, преди Койла да успее да му пусне кръв. Блюстителят падна и спешените защитници се нахвърлиха да го довършат. Койла успя да улови юздите на втория лишен от ездач кон и го задържа, докато Страк се хвърли на седлото. След това двамата се разделиха и всеки си потърси нова цел.
Страк повали първия противник, без да губи време. Вторият обаче успя да окаже известна съпротива. Приближиха се един към друг, размахвайки мечове, а конете им забиха предни копита и изцвилиха. Като по-бърз и опитен, Страк нанесе рязък удар и прободе противника си в гърдите. Конят на блюстителя се изплаши, дръпна се рязко назад, препъна се в сборичканите войници и се строполи върху им, създавайки допълнителен хаос.
Алфрей бе опрял гръб в стената и едва се справяше със стрелкащото се копие на един от блюстителите. Изведнъж от тълпата изникнаха неколцина оръженосци, повалиха блюстителя и го съсякоха.
Почти по случайност Джъп свали един унист с метателен нож. Хаскеер дръпна друг от седлото, завъртя го и го удари с все сила в земята, убивайки го на място.
Численото превъзходство си каза думата и скоро нашествениците бяха избити до крак.
Страк събра офицерите си.
— Това беше само началото — информира ги той. — Трябва да укрепим това място преди пристигането на главните сили.
Камбаните отново забиха тревожно. От другия край на града долетяха изплашени викове.
Дотича един оръженосец.
— Има проблем при западната порта! Не успяха да я затворят навреме!
— Кренад! — извика Страк. — Половината от отряда ти с мен! Ти ще останеш тук да пазиш тази врата!
Защитниците вече тичаха на запад. Виковете и шумотевицата оттам се усилваха. Камбанният звън не секваше.
— Ако не действаме бързо, скоро положението ще излезе от контрол! — предупреди го Алфрей, докато се мяташе на коня.
Хаскеер и Джъп също яхнаха конете си. Оръженосците ги последваха пеша.
— Към западната порта! — извика Страк и пришпори коня си.
13.
Малката армия от орки трополеше по улиците, събирайки по пътя си настръхналите граждани. Най- отпред яздеха Страк и офицерите му, останалите тичаха подире им.
Ала появата им често всяваше паника сред жителите, които още не бяха наясно с положението. От време на време се налагаше присъединилите се по-рано защитници да обясняват, че орките са на тяхна страна.
Когато стигнаха западната врата, я завариха широко отворена.
Тук битката бе в разгара си, а през отворената врата продължаваха да нахлуват блюстители. Сред пантеонистите имаше съвсем малко конници. Главнокомандващият Релстон бе един от тях. Виждаха как сабята му се издига и спуска над тълпата.
А врагът продължаваше да навлиза през портите. Стражниците, които се опитваха да затворят вратите, не можеха да се преборят с почти непреодолимата сила.
Ако нещата продължаха така още известно време, нападателите щяха да станат повече от защитниците.
— Какво ще правим, капитане? — попита Джъп.
— Ти ще вземеш половината от нашите и ще влезеш незабавно в бой. Аз ще поведа другата половина към портата. Конете остават при вас. Искам да се справите с кавалерията на унистите. Ясно ли е?
Джъп кимна. Останалите оръженосци вече се бяха метнали на конете.
— Койла! Хаскеер! — провикна се Джъп. — Ще дойдете с мен при вратите. Алфрей, при Джъп! Съберете войниците!
Блюстител на кон разгонваше с пиката си стражниците, които се опитваха да затворят една от портите. Откъм стената долетя стрела, уцели го в шията и го повали. Екнаха радостни възгласи.
Тъй като повечето от новодошлите орки все още не бяха привикнали с командването в дружината, се наложи да изгубят няколко безценни секунди, докато се организира атаката. Джъп отдели шейсетина оръженосци и ги разпредели в пет групи. Той поведе едната, втората постави под командването на Алфрей. Другите три бяха водени от най-опитните оръженосци.
Джуджето сподели със стария воин, че се безпокои, задето трябва да командва непознати войници.
— Но те са орки! Можеш да разчиташ на тях!
— Никога не съм се съмнявал в това. Но аз не ги познавам. Ами ако сред тях има такива, които мразят джуджетата?
Алфрей едва не се разсмя.
— Не се безпокой. Те са новаци. Търсят начин да се харесат. Ще скачат според тоягата ти.
Своите шейсет орки Страк подреди в клиновидна формация. През цялото време им повтаряше, че единствена им цел са вратите.
Когато всички бяха готови, Страк извика:
— Ще чакате да ви дам заповед! — После се върна при острието на клина и извади меч и кинжал. Хаскеер и Койла бяха от двете му страни.
Страк даде знак и първата фаза на операцията започна.
В началото Джъп и Алфрей трябваше да овладеят напъна на противника. Групите им препуснаха напред, като се вклиниха от няколко различни посоки в мелето. Необходимо им беше известно време и немалко усилия, докато си пробият път през тълпата от защитници-пантеонисти и се изправят срещу врага.
В началото групата на Алфрей не срещна почти никаква съпротива. Когато стигнаха предната линия, старият воин видя над гърбовете на противниците, че през отворената врата продължават да навлизат вражески пехотинци. Противникът бе опасно близо до изграждането на плацдарм. Алфрей веднага се зае да осуети плановете им.
Пред него се появи конник, който започна да го обсипва с удари. От позицията, в която се намираше, Алфрей можеше само да отбива ударите с щита. Докато изчакваше подходящ момент за контраатака, появи се и втори унист, който заблъска по размаханите зад гърба на Алфрей мечове на оръженосците.
И този път опитът и решимостта на Алфрей си казаха своето. Острието му разпори протегнатата ръка на блюстителя и това се оказа достатъчно. В това време един от оръженосците скочи напред и дръпна пиката на задния унист. Той се наклони на една страна, изгубил равновесие, и останалите оръженосци се нахвърлиха върху него и го повалиха.
Повече конници пред тях нямаше. Но пешаците бяха предостатъчно.
