Алфрей още се озърташе за жертва сред богатия избор наоколо, когато той самият бе избран за такава. Един едър и плещест блюстител се хвърли срещу него със смразяващ кръвта вик, размахвайки меч и брадвичка.
Алфрей блокира първия удар на брадвичката. Отби и меча и премина в атака. През цялото време се озърташе, за да види дали оръженосците го следват. Над шумотевицата се чуваха молитвите на унистите и призивите към техния единствен бог.
Двубоят с плещестия противник не се отличаваше с прекомерна изтънченост. Двамата си разменяха кънтящи удари и очевидно изходът на схватката щеше да се реши от силата и издръжливостта. Но Алфрей бе въоръжен с щит, което при тези обстоятелства му даваше известно предимство. Двамата мушкаха, замахваха и се опитваха да съборят противника си с натиска на яките си мишци.
Не за първи път Алфрей усещаше, че възрастта не е на негова страна при подобни схватки. Ала и сега веднага щом си го помисли, тялото му се изпълни с нова енергия. Започна да удря по-силно и с по- широк размах. Плещестият унист взе да отстъпва. Алфрей блокира един от ударите му с щита, замахна хоризонтално и попадна в целта. Раната не беше дълбока, но болката накара униста да изгуби за миг концентрация. Докато той се опитваше да събере сили, Алфрей избегна с лекота един-два контраудара, избра удачния миг и го блъсна в гърдите с щита, неутрализирайки брадвичката. Мечът му блесна миг по- късно и потъна в сърцето на блюстителя.
Битката наоколо кипеше с пълна сила. Алфрей тъкмо се изправяше да си поеме дъх, когато един оръженосец до него се строполи с разцепен череп. Не беше от Върколаците.
За страничен наблюдател сражението би изглеждало хаотично, но от птичи поглед личеше определена тенденция. Групите на Алфрей и Джъп навлизаха почти успоредно в мелето. Другите три отряда си проправяха по-бавно път, но всички те неумолимо се приближаваха към сърцето на боя.
Страк все още задържаше войниците си извън тълпата.
При Джъп също беше напечено. Всяка крачка му струваше скъпо, всяка победа се извоюваше с кръв и пот. Пред него също имаше кавалеристи, които трябваше да бъдат свалени и неутрализирани. Пръв Джъп смъкна един, като го дръпна за пиката, а оръженосецът до него го посече. Джъп понечи да улови юздите на коня, но изплашеното животно се сепна и побягна в тълпата, газейки унисти и пантеонисти. Миг след това то се изгуби от погледа му.
Джъп нямаше време да се радва на победата. Пред тях се бяха изправили спешени унисти. Двама от тях се приближаваха към джуджето, размахвайки мечове. Другарите му бяха заети с други противници и не му оставаше друго, освен да приеме предизвикателството сам. Без да чака да го притиснат, Джъп нададе боен вик и се хвърли насреща им. Избра по-близкия и размаха меч пред лицето му с енергичност, граничеща с лудост. Блюстителят веднага премина в отбрана. През цялото време спътникът му се прокрадваше отстрани, дебнейки удобен момент да нападне Джъп.
И почти го дочака, когато джуджето се завъртя след едно особено силно замахване, препъна се и едва не падна. Вторият блюстител се хвърли към него с намерението да го прободе с меча си. Джъп отби острието, прокара своето през шията на нападателя и остави дълбока рана.
Първият блюстител мигом се втурна да мъсти за поваления си другар. Замахна към краката на джуджето, надявайки се да го подкоси. Джъп отскочи настрани, разминавайки се на косъм с меча. Нахвърли се върху блюстителя, като въртеше меча си като криле на вятърна мелница. За негова изненада блюстителят удържа на атаката. След още няколко удара Джъп остави дълбока рана на лицето му. Мъжът вдигна ръце към лицето си и изрева, после потъна назад в тълпата. На изпроводяк Джъп го посече през врата.
Ала почти нямаше време да си поеме дъх, тъй като пред него изникна нов противник.
Страк реши, че е настъпил подходящият момент да осъществи вклиняването, и изкрещя заповедта. Орките вдигнаха щитове. Следван от Хаскеер и Койла, Страк навлезе в тълпата. Тримата разблъскваха отзад пантеонистите, а унистите посичаха на място. На клина се бе паднала най-тежката задача. Трябваше да си проправят път до сърцето на противниковата армия и да разчистят пространството около вратите. Страк вече се питаше дали шейсетина орки ще са достатъчни за подобна задача.
Той напираше към целта като кон с капаци, съсичайки всеки, който му се изпречваше на пътя. Рамо до рамо с него крачеха Хаскеер и Койла, които също сечаха, мушката и блъскаха. Подобно на бодлив, несъкрушим звяр, клинът се забиваше в подвижната бариера от тела, оставяйки след себе си само трупове и кръв. Страк не можеше да се закълне, че жертвите им са само от противниковата страна.
Намираха се някъде по средата на пътя и движението им постепенно се забавяше, когато забелязаха нещо важно.
Главнокомандващият Релстон все още бе на коня си, но бе заобиколен от плътна група унисти, които всеки миг щяха да го повалят.
Страк взе светкавично решение, каквото не би взел при други обстоятелства. Но той познаваше цената на един военачалник, дори и на такъв, който не бе изпитал симпатия към тях. Планът му изискваше лека промяна на посоката, към центъра на портата. Той издаде кратка заповед.
Мислено благодари на божествата, задето бе избрал в отряда си само проверени и опитни воини, разполагайки ги на ключови позиции в клина. Можеше да разчита, че ще последват заповедите му въпреки промяната в първоначалния план.
Подобно на огромен кораб, плаващ сред море от кръв и изтерзана плът, клинът пое бавно по новия си курс. Ала дори сега изглеждаше, че ще е твърде късно за Релстон. Главнокомандващият беше заобиколен от твърде много противници и само късметът му помагаше да остане на седлото.
Клинът се впи в тълпата, разбутвайки настрани свои и чужди. Най-сетне достигна главнокомандващия и удари в гръб обкръжилите го унисти. В този момент конят на Релстон падна и повлече ездача си. Главнокомандващият се изгуби в хаоса на сражението. Страк, Хаскеер и Койла си пробиваха път през плътната стена от врагове, следвани от останалите оръженосци.
Релстон бе приклекнал, прикривайки се отгоре с щита. Страк и Койла изблъскаха назад обградилите го блюстители и очистиха място за Хаскеер. Той се наведе, сграбчи главнокомандващия и го изправи на крака. После го повлече назад и го прибра го във вътрешността на клина. Окървавен и блед, Релстон едва намери сили да кимне за благодарност, преди клинът да възобнови движението си.
След шест мъчителни крачки се случи нова неприятност — този път с Койла. Тя едва успя да избегне едно свистящо към лицето й острие. Наведе се, дръпна се назад и в този миг се подхлъзна. Светът се завъртя пред очите й, а когато стана, клинът вече се бе отдалечил с неумолим ритъм. Движеше се бавно, но Койла не можеше да го настигне.
Между нея и последните орки стояха трима унисти. Първият се нахвърли върху нея.
Койла не се подвоуми. Отби меча му и го прободе светкавично в гърдите. Другите двама връхлетяха отгоре й. Тя парира с щит меча на единия и стовари своя меч върху щита на другия.
Последва отчаяна размяна на удари, която приключи, когато единият от унистите се строполи, храчейки кръв. Последният блюстител се опита да я нападне в гръб. Тя се извъртя към него и мечовете им се срещнаха със звънтене. При следващата размяна на удари на корема му цъфна яркочервена резка. Той се свлече на колене, притиснал раната си с ръце.
Койла се озърна. Краят на клина бе извън обсега й. Все още беше близо, но я деляха няколко редици хора. Нови унисти се приближаваха към нея. Бяха твърде много.
И тогава й хрумна една безумна идея. «Какво пък, по дяволите!» — помисли си тя.
Койла се затича към последния повален унист и скочи, използвайки рамото му за трамплин. Той извика от болка, но беше късно. Койла излетя във въздуха и падна право в средата на клина, като избегна по чудо вдигнатите нагоре остриета и копията. Приятелски ръце я издърпаха вътре в клина и тя си проправи път към челото.
— Радвам се, че прескочи насам — подметна й насмешливо Страк.
Малко след това предната част на клина се срещна с отряда на Джъп. Смесиха се, преподредиха се и заедно атакуваха онази част от унистите, които напъваха да влязат през разтворените врати. Стрелците от близката кула им оказаха подкрепа, но иззад вратите също долитаха вражески стрели. Един от оръженосците падна, с пронизани гърди и останалите побързаха да се прикрият зад щитовете.
Страк отдели двайсет войници и ги раздели по десет за всяко от крилата. Щом се присъединиха към защитниците, които вече бяха там, вратите започнаха бавно да се затварят. С огромни усилия и последните
