Не бяха почивали, откакто потеглиха — яздеха, без да спират, вече цял ден и цяла нощ. Утрото вече преваляше и слънцето бързо се издигаше към най-високата си точка, а нощният мраз отстъпваше място на по-поносима температура.
Когато прехвърлиха билото на хълма, Страк даде знак да спрат. Неколцина конници бяха пратени напред, за да огледат района. Откачиха носилката на Меклун от коня и я положиха на земята. Алфрей го прегледа и обяви, че се подобрява.
Запалиха огньове и донесоха вода за конете. Страк събра офицерите.
— Засега поддържаме добро темпо — обяви той, — но отново дойде време да решим кой маршрут да изберем. — Той извади кинжала си и коленичи. — Селото, което нападнахме… Как се казваше?
— Роднопол — подсказа Джъп.
Страк нарисува кръстче върху изсъхналата почва.
— Значи, Роднопол е тук, в северния край на Великите равнини и е най-близкото до Каменна могила човешко селище.
— Вече не — отбеляза с мрачен блясък в очите Хаскеер.
Без да му обръща внимание, Страк начерта една линия.
— Досега се движехме право на юг. — Той начерта втора линия, под ъгъл спрямо първата. — До това място. Сега трябва да свърнем на югоизток към Черна скала. Но има един проблем. — Той очерта малък кръг.
— Прокоп — сети се Койла.
— Точно така. Страната на тролите. Тя е точно на пътя за Черна скала.
— Е и? — повдигна рамене Хаскеер.
— Имайки предвид колко са войнствени тролите — обясни му Джъп, — най-добре е да я заобиколим.
— Теб може да те е страх от битки, мен — не.
— Сега не ни е до битки, Хаскеер — прекъсна го с хладен тон Страк. — И без това си имаме достатъчно проблеми.
— Да, но ако заобиколим Прокоп, ще изгубим ценно време.
— Ще изгубим още повече, ако трябва да си пробиваме път с бой, а точно това ще последва, ако в земята им нахлуе тежковъоръжен отряд. Не, най-добре да изберем обиколния маршрут. Въпросът е обаче, кой да бъде?
Койла забоде пръст в импровизираната карта.
— Другият вариант е да се отправим на изток към Хекълой и крайбрежието. Оттам свиваме на юг през гората на Черна скала.
— Не ми се ще да ходим в Хекълой — поклати глава Страк. — Не забравяйте, че това е свободно пристанище. Което означава, че ще срещнем всякакви представители на древните народи. Все някой ще има зъб на орките. А гората гъмжи от разбойници.
— Да не говорим, че по този начин пак ще се приближим към Каменна могила — добави Алфрей.
— Да, но ако приближим Черна скала откъм гората, през целия път ще сме скрити — отбеляза Джъп.
— Това едва ли е предимство при всички останали рискове, които ще трябва да поемем. — Страк отново се наведе и начерта една дъга. — Смятам да продължим на юг покрай Прокоп и после да свием на изток.
Койла сбърчи вежди.
— В такъв случай не забравяй за това. — Тя се наведе и постави едно кръстче в долния край на Прокоп. — Тъкашка ливада. Селище на унистите, но по-голямо и по-добре укрепено. Говори се, че жителите му са по-фанатизирани от всички останали.
— Че това възможно ли е? — попита суховато Джъп, без да се обръща конкретно към някого.
— Ще се опитаме да минем между двете — заяви Страк. — Но няма да е лесно, защото там местността е равнинна.
Алфрей огледа схемата.
— Страк, това е най-дългият път.
— Зная. Но и най-безопасният. Или поне най-малко опасният.
— Какъвто и път да изберем — озъби се Хаскеер, — защо никой не казва, че Черна скала е на една пикня разстояние от ей това. — Той забоде ножа си вдясно от кръстчето на Койла.
— Това Кват ли е? — попита Джъп.
— Да, откъдето идват такива като теб. Там сигурно ще се чувстваш у дома си?
— Кога ще престанеш да ме обвиняваш за онова, което са направили други от моя род?
— Когато твоята раса спре да върши мръсната работа на хората.
— Аз отговарям за себе си, а не за моята раса. Другите да правят каквото искат.
— Не и когато всички сме заплашени! — подскочи Хаскеер.
Както и при предишните разпри, гневът на двамата растеше с всяка подхвърлена реплика.
— Не ми изнасяй лекции за предаността към общата идея на древните народи, свинска опашко!
— Иди си обръсни главата, конски задник!
Двамата понечиха да се надигнат, с изкривени от злоба лица.
— Стига! — кресна Страк. — Ако вие двамата толкова много искате да си прегризете гърлата, аз нямам нищо против. Но нека първо се приберем здрави и читави у дома.
Те го измериха с погледи, прецениха шансовете си и отстъпиха.
— Всеки от вас си има задължения — припомни им той. — Връщайте се по местата.
Хаскеер не можа да се сдържи и подметна на тръгване:
— Когато наближим Кват, най-добре си пазете гърбовете. — Той хвърли унищожителен поглед на джуджето. — Тамошните жители имат особено предателска натура.
Останалите офицери също се надигнаха. Но Страк даде знак на Джъп да остане.
— Зная, че не е лесно — поде той, — но трябва да се въздържаш, когато те предизвикват.
— Кажи го на Хаскеер, капитане.
— Мислиш ли, че не съм? Обясних му съвсем ясно, че ще наредя да го нашибат с камшик.
— Мога да преглътна обидите срещу моята раса. Боговете са ми свидетели, че съм свикнал с това. Но той продължава да упорства.
— Защото е от пострадалите, Джъп. А ти си му изкупителната жертва.
— Но когато поставя под въпрос моята преданост, кръвта ми кипва.
— Е, ще трябва да признаеш, че твоята раса продава своята вярност на онзи, който плаща най- добре.
— Някои, но не всички. Моята преданост не е за продан.
Страк кимна.
— Чувал съм да се говорят подобни неща и за орките — добави Джъп.
— Орките се сражават за каузата на пантеонистите. Но сам разбираш, че нямаме голям избор. Твоята раса е далеч по-свободна в избора на съюзници. Ние сме родени за военна служба и не познаваме друг начин на живот.
— Зная, Страк. Но ти имаш избор. Можеш да решиш как да постъпиш със съдбата си, също както направих и аз.
Страк не харесваше посоката, в която бе поел разговорът. Промяната будеше в него безпокойство. Реши да смени темата, за да избегне директния отговор.
— Може ние орките да имаме избор, а може и да нямаме. Това, от което сме лишени обаче, е ясновидство. Джуджетата го имат и бихме могли да се възползваме от него. Как са твоите умения в тази област?
— Не особено добре. Опитвам се, но засега не се получава.
— Нищо ли не виждаш?
— Само смътни… очертания, ако мога така да го определя. Съжалявам, капитане, но не е никак лесно да го обясниш на някой, който не притежава магични способности.
— Значи все пак виждаш нещо? И какво е то? Киргизилски следи?
