Серафейм с лекота поддържаше нужната дистанция. Той притича през коридора с отворените врати и достигна една тъмна галерия, където спря, за да си поеме дъх.
По-нататък следваше спираловидно стълбище. Истински кошмар бе да се катери по безкрайните стъпала, защото силите му бързо се топяха. Преследвачите започнаха да го застигат. В душата му се зароди предателската мисъл, че може би няма да успее.
Краката му бяха натежали като дънери, въздухът излизаше със свистене от горящите му гърди. Всяко стъпало му костваше огромни усилия. Той се вкопчи в перилата, опитвайки се да си помогне, като се издърпва нагоре с ръце. За миг, докато се озърташе през рамо, мярна протегнати към него пипала. Ужасът му придаде нови сили. Олюлявайки се, той продължи да следва спираловидната стълба. Вече не знаеше дали ще успее да се приближи достатъчно до вратата, за да се прехвърли от другата й страна. От слуагите го деляха само няколко крачки.
Отново го прониза остра болка. Защитата му отслабваше.
В стаята на горния етаж Страк оглеждаше мястото на предстоящото полесражение. Бяха струпали раниците, дрехите и одеялата в ъгъла, за да разчистят място за схватката. Нямаше никакви мебели, а слуагите им бяха прибрали всички оръжия.
— Бихме могли да ги замерим с Джъп — предложи Хаскеер.
Койла го тупна по главата.
Това обаче даде на Страк нова идея.
— Ей, вие двамата — той посочи двама оръженосци. — Покатерете се по издатините в стените и откачете корнизите на завесите. Всъщност дайте и завесите. Може да ни послужат за нещо.
Времето се нижеше бавно. Върколаците започнаха да хвърлят подозрителни погледи на Санара, питайки се дали тя и Серафейм не ги бяха изиграли.
Най-сетне се появи и самият Серафейм. Изникна до вратата като мираж в пустиня. Направи няколко крачки и падна на колене в краката на Койла.
— Идват… — обяви задъхано. — Четирима са.
Миг по-късно вратата отскочи и се удари в стената. Отворът й не бе достатъчно голям, за да могат да влязат и четирите чудовища едновременно. Страк забеляза, че едно от тях имаше криле и пърхаше нетърпеливо на площадката отзад.
— Сега! — извика той.
Двамата орки метнаха корнизите като копия. Запокитиха ги с такава сила, че прътовете пронизаха дори неестествено твърдата кожа на слуагите. Лепкава, черна течност потече от раната на единия. Той се люшна в отвора на вратата, запречвайки пътя на останалите, а тялото му започна да се изменя — от шестокрак вълк до змия, която се навиваше на кълбо върху пода.
Неколцина оръженосци се нахвърлиха към нея и взеха да я тъпчат ентусиазирано. Лютива пара бликаше изпод подметките им, но дори това не ги спря. Най-сетне имаха възможност да изкарат върху някого яда си. Не след дълго змията спря да се гърчи и искриците на живота угаснаха в очите й.
Тъпа болка се пробуди в главите на орките. Междувременно крилатият слуаг се нахвърли върху тях със закривените си нокти. Този път се намесиха Койла и Хаскеер, които разпънаха завесата като платно на кораб. Чудовището се вряза право в нея. Те бързо го увиха, сетне Хаскеер се стовари отгоре му с цялата си тежест. Друг орк го заблъска по главата с желязна халка, която бе изтръгнал от тавана. Върху завесата избиха зловонни петна.
През цялото това време Серафейм не бе помръднал от мястото си до вратата. Сега пристъпи напред, следван от Санара. Двамата вдигнаха ръце в жест, който далеч не бе миролюбив. Нямаше блясъци, нито облаци цветен дим. Всъщност сякаш не се случваше нищо.
Двама от слуагите бяха мъртви, но другите двама още не бяха влезли в стаята.
— Прикривайте ни — нареди Серафейм.
Страк и останалите ги наобиколиха въпреки болката, която разкъсваше мозъците им.
Джъп надникна през отвора и веднага се дръпна.
— Изглежда обсъждат какво да направят. На десетина крачки от вратата са. Други не се виждат.
— Предложения? — обърна се Страк към двамата магьосници.
Серафейм поклати глава.
— Никакви. Успяхме да ги задържим там, но нататък поемате вие.
Размахвайки металния корниз като боздуган, Страк поведе орките в атака.
Насекомоподобният слуаг се втурна надолу по стълбището, пълзящият му събрат се хлъзна след него. Орките ги последваха по спираловидната стълба. Страк размахваше корниза, опитвайки се да достигне търчащия слуаг, но той избягваше ударите му с изненадваща бързина. Другият също успяваше да се задържи на известна дистанция пред преследващите го орки. Вместо в бой дружината се оказа въвлечена в главоломно преследване.
Но когато стигнаха междинната площадка, демоните се извърнаха. Нетърпимата болка се пробуди в главите на преследвачите им. Повечето от тях паднаха на колене или се проснаха на стълбите с парализирани от агония крайници. Почти половината от дружината се оказа в безпомощно състояние.
Койла изгуби равновесие и се блъсна в една от подпорните колони. Шлемът й изхвърча и се затъркаля надолу. Пръстите й се разтвориха и корнизът, който стискаше, издрънча върху стъпалата и се търколи долу.
А слуагите започнаха да настъпват.
— Ей, какво стана с помощта ви? — провикна се Страк към Серафейм.
— Правим каквото можем — отвърна той. — Затова идват толкова бавно.
— На това бавно ли му казваш? — присвил очи срещу отблясъците, които пораждаха болезнените изригвания в главата му, Страк размаха корниза с всичка сила.
Краят му подкоси един от крайниците на слуага. Чудовището се препъна и падна, претърколи се от края на площадката и продължи надолу. Когато стигна следващата площадка, тупна по гръб и продължи да се клатушка, махайки безпомощно с краката си във въздуха. Ала същевременно изгарящата болка в главата на Страк се усили.
И в този момент последният слуаг започна да се надига. Тялото му се източваше нагоре, докато накрая сякаш изпълни цялото пространство около стълбището. То се променяше бързо пред ужасените им погледи — монолитната, лъскава долна част на туловището се раздвои. В основата се оформиха масивни задни крака с нокти, озъбената му паст се разтвори и нададе ужасяващ рев. От гърдите се подадоха пипала, които започнаха да се гърчат около него. Ноктите на краката му задраскаха по пода, чудовището бързо набра скорост и се хвърли в атака.
Хаскеер се просна на пода, насочил корниза право към приближаващия се демон, досущ както Страк бе постъпил със снежния леопард. Слуагът изпъна предните си крака и прелетя над него, като не му позволи да го удари. С пипалата си той разхвърля останалите орки, без да си дава труд да провери къде падат. Яките му крака мачкаха телата им, докато слуагът си пробиваше път към двамата човеци, които, очевидно, бяха крайната му цел.
И това му изяде главата. Ноктите му се закачиха за дрехите на един оръженосец. Оплетоха се за не повече от секунда, но и това бе достатъчно, за да изгуби равновесие. Слуагът се блъсна в стълбището и остана да лежи там замаян, неспособен дори да измени формата си. Двамата оръженосци дотичаха при него и започнаха да го омотават със завесата. Чудовището се съвзе и бързо започна да се превръща в змия. Но в това време бяха притичали и останалите оръженосци и започнаха енергично да го тъпчат. Скоро въздухът се изпълни с отвратителна смрад. Чудовището замря, издъхнало под обувките им.
В същия миг заслепяващата болка в главите на всички изчезна. Ранените се надигнаха, подпирайки се на своите другари. Този път Джъп поведе атаката срещу последното чудовище, което продължаваше да лежи по гръб на площадката. Той вдигна корниза и го стовари отгоре му с всичка сила, но металният край се плъзна по люспестата му кожа. Болката в главите им отново се възроди и пак бе приглушена от съвместните усилия на Серафейм и Санара.
—
— Отдавна чаках този миг — отвърна Джъп и продължи да го налага безогледно.
