Ала въпреки ударите слуагът започна да се изменя — този път в скорпион. Издължената му опашка се извъртя към Джъп и сигурно щеше да го убие, ако не се бе случило нещо непредвидено. Голямото жило премести центъра на тежестта на чудовището към долния край на туловището му. Слуагът започна да се хлъзга по стълбите и се наниза право на оръжието на Хаскеер. Металният прът премина през цялото му тяло. От отвора бликна тъмнокафеникава каша, която се стичаше надолу и бързо почерняваше.
Страк приседна на стъпалата и опря изнурено гръб на стената.
— Добра работа, момчета.
Орките се радваха, тупаха се ободряващо по раменете или просто се усмихваха, доволни от постигнатото.
— Не бързайте да празнувате — развали им удоволствието Серафейм. — Зазорява се, а все още ни чака път до подземията.
24.
За да продължат, трябваше да прескочат трупа на убития слуаг, от който се разнасяше отвратително зловоние. Не беше никак лесно на тясното стълбище, но все пак се справиха и най-сетне се спуснаха в голямата зала, където ги бяха пленили предния ден.
Приклекнал зад парапета, Страк наблюдаваше десетина слуаги, които щъкаха напред-назад из залата. Целта на заниманията им му беше непонятна. Молеше се единствено да не тръгнат към мястото, където се бяха спотаили. Ала по някое време всички напуснаха залата и пътят пред орките беше свободен.
— Бързо! — прошепна им настойчиво Серафейм. — Оттук. — И той се втурна покрай стената. Насочиха се към друго стълбище в отсрещния край на залата и започнаха да се изкачват по него.
— Почакай — спря го Страк. — Мислех, че се спускаме в подземията. А сега се качваме нагоре.
— Ще направим малко отклонение, за да се въоръжите. — Той им даде знак да пазят тишина, когато наближиха един коридор, който се отваряше към залата. — Виждате ли този коридор? Той води към арсенала. Но бъдете нащрек. Наоколо сигурно се навъртат слуаги.
Докато се спотайваха в сенките на коридора, Върколаците зърнаха на няколко пъти отвратителните създания да пресичат недалеч пред тях.
Напълно според очакванията им, арсеналът представляваше лабиринт от стълбища и странични проходи. Но поне тази част на двореца беше почти пуста. Тук жълтеникавото сияние бе съвсем бледо, а прахът върху пода бе дълбок до глезените и напълно заглушаваше стъпките им.
Серафейм и Санара спряха пред един завой на коридора. Мъжът даде знак на Страк да надзърне зад ъгъла.
— Двама са, от двете страни на вратата — докладва капитанът шепнешком. Използвайки отдавна заучени знаци, той разпредели отряда на две части. Джъп, Койла и Хаскеер трябваше да нападнат едното чудовище. Страк, Алфрей и половината от оръженосците щяха да се занимаят с демона с грифонска глава от отсамната страна на вратата.
Този път схватката бе кратка. Беше много по-лесно да се атакува изненадващо с цялата сила на дружината. Освен това демоните бяха притиснати до стената и лишени от възможност да маневрират. Въпреки пронизващите болки, на орките не им отне много време да се разправят с противниците. След като изляха цялата си злоба върху им, от чудовищата остана само кървава пихтия.
Страк подкани Серафейм да влезе пръв. Когато го последваха, орките спряха изумени. Арсеналът бе натъпкан с оръжия. А предназначението на половината от тях им бе напълно неизвестно. Те се насочиха право към стелажите с копия и алебарди, разположени покрай отсрещната стена. Когато се приближиха, лъч светлина, пробил дебелото заледено стъкло на стената, озари купчина метал върху пода.
— Моята секира! — възкликна радостно Джъп и вдигна любимото си оръжие. Скоро и останалите намериха оръжията си, които слуагите им бяха отнели предния ден. В една по-екзотична част на арсенала Санара и Серафейм се въоръжиха с тумбести стъкленици с разноцветни течности.
След като приключиха с оборудването, Серафейм ги поведе по друг път. Страк имаше чувството, че този коридор навремето се е използвал от прислугата, защото стълбите бяха от необработени гранитни плочи, а стените — грапави и неизмазани.
Въздухът тук бе не само по-хладен, но и по-влажен. Миришеше на мухъл, стените бяха покрити с плесен. Влагата по тях бе замръзнала. През заледените стъкла на квадратните прозорчета едва се процеждаше мъждива светлина. Скоро обаче и прозорците изчезнаха и орките осъзнаха, че се намират под земята. Малко след това се озоваха в същинското подземие на двореца. Докато се прокрадваха през лабиринт от тесни тунели, те трябваше непрестанно да внимават, за да не се подхлъзнат по заледения под. В дъното на поредния тунел мярнаха познатото жълтеникаво сияние. Дружината спря и Джъп продължи, за да разузнае района. Когато се върна, имаше озадачен вид.
— Преброих осем слуаги да пазят най-странните врати, които някога сте виждали — докладва той.
Страк раздели дружината на осем отряда. Въоръжени с мечове, копия и секири, Върколаците се чувстваха далеч по-уверени, въпреки че им предстоеше да се изправят срещу многобройна сган. И наистина, схватката се оказа кървава и безпощадна. Слуагите се нахвърлиха върху тях с нокти и зъби. Притиснати до стената, Серафейм и Санара полагаха отчаяни усилия да неутрализират вълните от болка, които чудовищата изпращаха на орките. Двамата междувременно се промъкваха напред, опитвайки се да стигнат в тила на врага. Веднага щом успяха, шишенцата, които носеха, засияха със зловеща светлина. От тях бликнаха разнопосочни снопове, последва оглушителна експлозия и малко след това заваля познатия дъжд от слуагска кръв. Битката беше приключила.
— Полезно оръжие — отбеляза с възхищение Койла.
Джъп се оказа прав. Вратите образуваха кръг, врязан дълбоко в скалата. И този път нямаше дръжки, но върху замръзналия метал се виждаха десет малки вдлъбнатини. Санара пъхна в тях пръстите си и натисна лекичко. Вратите се отместиха навътре. Привел глава, Серафейм ги поведе.
Отвъд вратата се намираше порталът.
Беше разположен върху издигната платформа и заобиколен с пръстен от забити в земята колони. От пода и стените блещукаха скъпоценни камъни, подредени в спираловидни форми. Някои от камъните бяха едри колкото птичи яйца.
Хаскеер се наведе да докосне един огромен сапфир, но се дръпна уплашено, когато камъкът внезапно засия с разноцветни светлини.
Койла спря пред портала и го огледа.
— Какво, по дяволите, е това?
— Нещо, което стои тук от много време — отвърна Серафейм.
Когато и последният орк влезе вътре, Страк нареди:
— Затворете вратите!
Трябваше да се посбутат в тясното помещение, за да успеят да затворят. Необходими бяха петима орки, за да поместят масивните метални криле. Когато най-сетне ги затръшнаха, земята под краката им се разтресе. Единствената светлина сега извираше от камъните по пода и стените.
Серафейм кимна. Двамата със Санара се покатериха на самия край на инкрустираната със светещи камъни платформа.
— Представете си, че този свят е само един от многото — поде той. — И че броят им е безконечен. Много от тях ще са досущ като този или ще се различават съвсем малко. Други обаче ще са невъобразимо различни. А сега се опитайте да си представите, че тези светове са разположени един до друг, простирайки се във вечността. Сякаш са подредени на безкрайна равнина. — Той се вгледа в лицата им, опитвайки се да определи доколко следят мисълта му. — Преди много време нещо е разчупило тази равнина. В нея се е появила дупка, или коридор, ако щете, през който съществата могли да преминават от един свят в друг, както мишките се прокрадват от една стая в друга. Този портал е всъщност вход към споменатия
