коридор.
— И са го изкопали мишки, така ли? — попита Хаскеер.
Наложи се някои от по-схватливите орки да му обяснят всичко отначало. Накрая изглежда и той разбра.
— Не зная кой е открил този портал — продължи Серафейм. — Нито кой го е украсил по този начин. Със сигурност е било много отдавна. В много по-скорошни времена на портала се е натъкнала Вермеграм, майката на Санара, Дженеста и Адпар. Постепенно тя узнала, че с помощта на магичните си умения може да посещава някои от другите светове, така както го прави Страк — макар и без да го осъзнава.
— Какво искаш да кажеш? — попита Страк.
— Твоите сънища.
— Откъде знаеш какво сънувам?
— Да кажем, че съм свързан със земните сили, и зная, че ти също имаш добра връзка с тях.
Страк зяпна от почуда.
— Ще те успокоя, ако ти кажа, че това не са били сънища, а кратки посещения в други светове. И по-точно — в света на орките.
— Наскоро имах друг сън — призна Страк. — Но не беше за… света на орките. В началото бях в тунел, сетне излязох от него и се озовах на странно място. Моббс беше там. — Той се сепна и допълни: — Това е един книжник-гремлин, когото срещнахме.
Всичко това бе ново за Върколаците и Страк си помисли, че ще трябва да им го обясни по-късно.
— Този сън вероятно е бил насърчен от силата, която притежават инструментумите — обясни Серафейм. — Тунелът олицетворява смъртта и прераждането.
Страк едва сега започна да вижда известен смисъл в преживяното. Надяваше се само, че там Моббс ще намери покой.
— Това, което исках да ви кажа, бе, че този портал съществува тук много преди появата на ледниците — продължи Серафейм. — С промените в климата броят на слуагите е започнал бързо да намалява. Те се опитват безуспешно да активират портала, за да могат да се върнат в своя свят.
— А ти искаш да им попречиш да го направят? — попита Койла.
— Искам само да им отнема контрола върху портала. Така няма да могат да изпратят завоевателни орди на множество други светове. Това не бива да става.
— Всичко това са пълни глупости — отряза неочаквано Хаскеер. — Нали каза, че ще ни покажеш нещо.
— Затова ви доведох при портала — отвърна Серафейм. — Не бих могъл да го задействам без помощта на звездите. Вихърът, който се образува вътре, всъщност е силата, която може да те пренесе в някой от паралелните светове. — Той се приближи до портала и направи нещо с един от камъните. Никой не видя точно какво.
Страк зяпна от почуда. Някои от орките не можаха да сдържат възклицанията си.
Във въздуха пред тях се бе появила движеща се картина, сякаш се бе отворил прозорец. Светът, който се виждаше оттатък, несъмнено бе този от сънищата на Страк. Тучни хълмове и долини, гъсти, разлистени гори и искряща морска шир. Имаше стотици орки, които вероятно участваха в някакво празненство или надпревара. Наоколо бяха запалени огньове, край които се веселяха старите воини.
Страк въздъхна облекчено. Едва сега повярва, че не е започнал да губи разсъдъка си. Това, което виждаше, му се стори като картина от… родния дом.
Изображението се разтвори в златисти точки и скоро след това изчезна.
— Разбирате ли сега? — попита ги Серафейм. — Всички древни народи си имат свои светове. — Той погледна към Джъп. — Това се отнася и за джуджетата.
На следващата картина видяха малки орки да се упражняват с дървените си мечове, докато майките им ги наблюдаваха гордо от вратите на своите хижи.
— В началото порталът е бил само прозорец, през който Вермеграм е можела да наблюдава другите светове така, както ги наблюдавате и вие сега. Но докато изучавала света на орките, хрумнало й да използва вродените ви бойни умения за свои цели. С течение на времето тя… открила как с помощта на магия да активира портала и да прехвърля отделни групи ваши сънародници. Искала да създаде армия от превъзходни бойци, която да бъде изцяло под неин контрол. — Той ги огледа за миг. — Продължението може и да не ви се понрави. — Нещо се объркало по време на прехвърлянето и довело до промяна при орките. Те запазили войнствеността си, но интелигентността им намаляла — недостатък, който продължил да се задълбочава при следващите поколения.
Хаскеер издаде брадичка напред и изстреля:
— Да не искаш да кажеш, че сме глупави?
— Не, не. Вие сте такива… каквито трябва да бъдете. Но, Страк… е медиум. Единственият, който наподобява орките от вашия роден свят. Вашите предци.
— Щом орките са се… променили, когато за пръв път преминавали от тук — поде Алфрей, — какво пречи това да се случи отново? Как можем да сме сигурни, че е безопасно?
— Напълно безопасно е, повярвайте ми. Случилото се тогава може да бъде обяснено с неопитното боравене на Вермеграм с портала. Инструментумите ще възпрепятстват повторен инцидент.
Изведнъж по вратата заваляха тежки удари.
— Ще им отнеме известно време да си пробият път — рече Серафейм. — Оставете ме да довърша набързо. Вермеграм възнамерявала да прехвърли само орки тук. Но с отварянето на портала същото станало възможно и за същества от други светове. Подозирам, че в началото е станало случайно. Защото в естествения си вид порталът е почти неразличим.
— Почакай малко — спря го Койла. — Вермеграм е била нияд, нали? Как тогава е могла да се озове тук преди…?
— Не, тя не е била нияд. Била е човек.
— Но всички смятат… — Койла погледна към Санара. — Нали децата й са хибриди? Откъде се е взела ниядската кръв?
— Получило се, докато са били в утробата й. По това време тук е била основана ниядска колония.
— Не разбирам.
— Вермеграм открила способ да въведе ниядско семе в детето, което е носила в себе си.
— И защо ще го прави?
— Била заинтригувана от факта, че ниядите винаги раждат тризнаци. Тя също искала да има три деца и се надявала, че като въведе ограничено количество ниядска тъкан ще го постигне. Малко по-късно детето, което износвала, мутирало в тризнаци. Със сигурност към това я е подтикнало и най-обикновено любопитство. — Той погледна съчувствено Санара.
— Каква чудесна жена! — подметна подигравателно Джъп.
— А за какво са й били нужни оркските воини? — попита Страк.
— За да й помогнат да надвие един магьосник на име Тентарр Арнгрим. От доста време той наблюдавал как силата покварява душата й, превръща я в грозно и незнаещо пощада създание. Опитал се да я спре, но тя се обърнала срещу него. Най-странното в тази история е, че преди това Вермеграм и Тентарр Арнгрим били любовници. Дори заченали дете, преди тя да тръгне по лоши пътища. — Той се пресегна и прегърна Санара. — Това дете.
Този път суматохата бе неописуема.
— Това вече е прекалено! — извика Хаскеер.
— Искаш твърде много от нас, Серафейм — отбеляза Алфрей.
Серафейм вдигна ръце, молейки за тишина и я получи.
— Аз съм Тентарр Арнгрим, някога могъщ магьосник, а сега само негово жалко подобие. — Силата, с която произнесе тези думи, ги накара да застинат. — Аз направих инструментумите, сътворих ги с помощта на алхимия и ги одухотворих с магия, когато все още я владеех до съвършенство.
— Защо?
— За да помогна на древните народи да се върнат по родните си светове, стига да поискат да го направят. Инструментумите са ключът към контрола на портала. Аз ги донесох тук. Но Вермеграм накара