войниците си да ги откраднат и да ги скрият. Така между нас избухна война. Вермеграм загина, а аз изгубих голяма част от силата си. Докато се възстановя, докато излекувам раните си, инструментумите се разпиляха и магията им бе изгубена. Звездите се превърнаха в мит, а аз вече нямах сила да изработя нови. Чаках цяла вечност да бъдат събрани отново. Знаех, че рано или късно това ще стане. Знаех, че ще се появят същества, които могат да чуват тяхната музика.
Върху вратата отново се посипаха удари. Но този път никой не им обърна внимание.
— Нали ви казах, че ми пееха! — извика Хаскеер.
— Щом е така — рече му Серафейм, — значи и ти имаш малко от дарбата на вашия капитан. Ти също си медиум.
Хаскеер се ухили, горд от себе си.
— Това последното направо ме шашардиса — отбеляза суховато Койла.
— Не твърдя, че вашият другар притежава острия ум на Страк, но…
— Да бе! — прекъсна го Джъп. — Тоя дръвник!
Хаскеер го изгледа кръвнишки.
— Нешлифован диамант ще е по-точният израз — уточни дипломатично Серафейм.
Слуагите отново щурмуваха вратата. Въпреки масивния й вид този път се появи малка пукнатина там, където се събираха двете крила.
— Време е да си върнем и останалите звезди и после да активираме портала. — Той забеляза колебанието по лицата им. — Какво толкова ви задържа тук? Трябва да приемете факта, че този свят принадлежи на моя народ, независимо от всички недостатъци на човечеството.
— И да оставим хората да си живеят мирно в собствените си фъшкии след всички злини, които са ни сторили? — попита Койла.
— Може би няма винаги да е така. Възможно е нещата да се променят към добро.
— Сигурно ще ме разбереш, ако ти кажа, че ми е трудно да го повярвам.
През цепнатината изпълзяха тънки пипала. Санара вдигна стъкленицата си към тях. Течността вътре засия. Магьосницата метна сноп златиста енергия. Чу се вик, който отекна болезнено в мозъците им. Пипалата се превърнаха в димящи останки.
— Някои от вас ще трябва да останат и да пазят портала — обясни им Серафейм. — Докато другите отидат за инструментумите.
Хаскеер се пробуди от щастливия си унес.
— Ей това вече е приказка. Че от тия дрънканици ме заболя главата.
Страк посочи оръженосците, които трябваше да пазят портала заедно със Серафейм и Санара.
— Ти също, Алфрей — реши той.
— Изваждаш дъртаците от битката, а?
Страк го дръпна настрана.
— Не разбираш ли, че си ми нужен тук. Не бива в никакъв случай да губим портала. Трябва ми някой опитен, който да ръководи младежите. Виждаш ги колко са изнервени.
Алфрей изглежда прие обяснението.
Към тях се приближи Санара.
— Страк, чуй ме. Зная, че идеята няма да ти хареса, но трябва да оставиш звездата тук. — Тя вдигна ръка, за да спре възраженията му. — С нейна помощ ще мога да черпя сила от портала и да я използвам в помощ на твоите орки. Освен това, когато не е у теб, ще долавяш по-лесно песента на другите четири звезди. Така ще ги откриеш бързо.
Беше права, предложението не му се понрави, но звучеше разумно. Той извади звездата от куртката си и й я подаде.
Докато подреждаха отряда за излаз, Койла и Серафейм се озоваха един до друг. Очевидно нещо не й даваше покой.
— Доколкото разбирам, цялата тази бъркотия се дължи на Вермеграм. Защо каза одеве, че искаш да изкупиш вината си?
— Не е съвсем така. Виждаш ли… ето например вие… сте били верни на Дженеста в началото, а после…
— Изплюй камъчето де.
— Аз подтикнах коболдите да откраднат от вас първата звезда.
— Ах ти, измамнико! — просъска тя.
— Но, както ти казах, по онова време вие все още бяхте верни на дъщеря ми. Или поне така смятах. Вече твърдо бях решил да събера звездите и…
— И използва за целта коболдите. Но пък те те изиграха, нали?
Той кимна.
— И тогава реши да прибегнеш до нашите услуги. — Тя погледна към Върколаците. — Представям си какво ще стане, ако им кажа. Но няма да го сторя, докато не преминем оттатък. Ако преминем оттатък. И без това си имаме достатъчно проблеми.
Той й благодари полугласно.
В същия момент вратата поддаде. Серафейм се втурна към нея. Санара го последва. Те насочиха стъклениците си към слуагите, които се опитваха да влязат. Снопове ослепителна жълтеникава светлина покосиха първите. Разнесоха се ужасяващи крясъци. Въздухът се изпълни с миризма на изгоряла плът.
— Това бяха последните ни запаси — съобщи Серафейм и хвърли празната стъкленица. — Оттук нататък поемате вие, Върколаци.
— Ако се разделим, ще се срещнем тук — инструктира ги Страк. — А сега — напред!
Орките си запроправяха път през купчината обгорени тела.
Страк не бе обръщал внимание на странната неуловима връзка, която съществуваше между него и звездата, докато не се отдалечи на известно разстояние от нея. Почувства липсата й за първи път, когато излезе от подземния лабиринт.
Ала още докато тичаха нагоре по тесните стълби, той долови първите тонове на небесната песен да се спускат някъде отгоре. Само след секунди достигнаха още един тънещ в мрак коридор, който се отваряше към просторна зала.
Залата буквално гъмжеше от демони.
В мига, когато поведе атаката срещу тях, в главата му отекна звук, който приличаше на триумфален акорд.
Слуагите въобще не очакваха да бъдат нападнати. Изглежда бяха заслепени и оглушени от близостта на звездите — положени на една маса в центъра на залата. Изсвистяха копия и пронизаха онези от чудовищата, които бяха увиснали от тавана като гигантски прилепи. Секирата на Страк се заби дълбоко в един сивкав, черупчест гръб, мечът на Койла отсече главата на слуага до него.
Едва сега демоните започнаха да оказват съпротива. Около дузина от тях се събраха в пространството между орките и масата със звездите. Телата им започнаха да се изменят и да се съоръжават с пипала и нокти. Един от слуагите дори се превърна в дракон, който въртеше огромната си глава с неописуем рев, разпръсквайки слюнка наоколо. Някои от оръженосците бяха повалени, други захвърлиха оръжията и притиснаха слепоочията си с ръце. Ала останалите продължаваха да се сражават храбро.
Най-сетне редовете на противника трепнаха и слуагите започнаха да отстъпват. Повечето от тях бяха покрити с рани, от които бликаше познатата черна и лепкава течност. По пода се въргаляха отрязаните им израстъци. Последните две оцелели чудовища бяха притиснати към отсрещната стена. Те предприеха отчаян опит да си пробият път до звездите, но Върколаците се нахвърлиха върху тях и ги подгониха към стълбището. Чудовищата побягнаха надолу и заедно с тях се стопи и нетърпимата болка в главите на орките. Върколаците се скупчиха в центъра на залата, все още невярващи, че са оцелели. Хаскеер понечи да вземе звездите от масата.
Но те бяха изчезнали. Както и Страк.
В разгара на боя Страк бе видял, че един слуаг прибира звездите и хуква към терасата отзад. Щом се озова отвън, чудовището започна да се катери по стената. Сега Страк, стиснал копие в ръка, тичаше нагоре
