— Разбира се.
— Тя ще ни помогне ли да открием Страк?
— Не. Но ако се приближите достатъчно до пантеонистите, ще се погрижи за Дженеста. Повярвайте ми.
— А със Страк какво ще стане? — поиска да узнае Койла.
— Може би ще намерите и него някъде из двореца.
— Не съм съгласна. Никога не изоставяме своите.
— В такъв случай ви предлагам да се разделите на две групи. Но каквото и да решите, побързайте!
— Рефдоу! — извика Койла. Оръженосецът дотича при нея, притискайки окървавеното си ухо. — Оставаш тук с Алфрей. Хаскеер, идваш с мен да търсим Страк. Останалите при Джъп.
Върколаците се разделиха според нареждането. Някои от тях си поделиха последните запаси от вода или използваха краткото затишие, за да превържат раните си.
След това, като най-старши офицер, Хаскеер издаде заповед и всички поеха към изхода.
За да достигне подземието, Страк трябваше да почерпи от последните си резерви сила и умение.
В двореца цареше хаос, на всяка крачка се срещаха сражаващи се пантеонисти и слуаги. Страк се стараеше да не се въвлича в схватки и заобикаляше воюващите групички отдалече.
Късметът му свърши, когато сви зад един ъгъл и се озова лице в лице с двама орки от ордата на Дженеста. За миг си помисли, че ще го вземат за някой от своите. Но те очевидно го познаваха добре.
— Това е Страк! — извика единият.
Пристъпиха към него, размахвайки оръжия. Той реши да опита с дипломация.
— Ехей, почакайте малко. Няма нужда да се стига до това.
— Напротив, има — опъна се водачът. — Ти си звездата в листата на издирваните от нашата кралица.
— Служил съм при нея. Сигурно знаете, че тя не е приятелка на орките.
— Храни ни и ни дава подслон. Какво повече ни е нужно?
— Помислете само докога ще бъда добра с вас.
Стори му се, че при тези думи вторият орк поклати замислено глава. Но водачът продължи да упорства.
— Ще получим голяма награда за главата ти. И нищо — ако я оставим на раменете ти.
— Не бива да се бием помежду си. Ние сме орки.
— Братството на орките, а? Съжалявам, не и този път. — Водачът пристъпи напред и добави: — Нищо лично, капитане. Просто си върша работата.
— Внимавай, Фреедо — извика другият, — не забравяй, че се изправяш срещу Страк! Носи му се славата!
— Какво пък, нали и той е орк също като нас.
Водачът се хвърли напред, порейки въздуха с меча си. Страк зае позиция, готов да го посрещне. Въпреки неуспеха в преговорите не изпитваше желание да го убива, а само да го обезоръжи. С крайчеца на окото си забеляза, че другият орк засега се държи настрана.
Оръжията им се сблъскаха със звън, който отекна по коридора. Страк отби първия удар, опитвайки се да изтръгне меча от хватката на противника си. Ала намеренията на Фреедо очевидно бяха далеч по- кръвожадни. Стараеше се на всяка цена да го промуши с острието си.
След около минута, през която само се отбраняваше, Страк започна да губи търпение. Нямаше време за упражнения по фехтовка с алчни орки. Щом се налагаше да се разправи с тях, какво пък — беше им предложил да си вървят с мир. Страк нанесе хоризонтален удар и плоската част на меча му плесна орка през устата. Фреедо отстъпи назад, плюейки кръв. Мечът му издрънча на пода. Страк премина в настъпление и изрита оръжието настрани. С побеляло лице противникът му очакваше последния удар.
— А сега се разкарайте! — кресна им Страк и изгледа заплашително другия орк.
Те го погледнаха за миг, сетне се обърнаха и побягнаха.
Страк въздъхна и продължи по пътя си. Известно време разсъждаваше върху странното обстоятелство, че вместо със слуаги, се бе наложило да се бие със събратя.
Групата на Джъп, в чийто център бе разположена Санара, си проправяше път към най-високата кула.
Когато стигнаха там, завариха пусто каменно помещение с открита тераса. Джъп остави част от орките при вратата и последва Санара на терасата.
Армията на Дженеста се бе разпръснала по ледената пустош под тях. При външната порта на двореца имаше цяло стълпотворение. Някой извика и всички вдигнаха глави нагоре. В небето се рееха дракони.
— Само това ни липсваше! — обяви мрачно джуджето.
Но изведнъж драконите се спуснаха рязко надолу и започнаха да заливат с пламъци войските на Дженеста. Откъм кулата отекнаха радостни възгласи.
— Това трябва да е Глозелан — предположи Джъп. — Браво на нея!
Той се обърна с блеснал поглед към Санара. Очите й бяха затворени и тя бавно вдигаше ръце пред себе си.
Орките се втренчиха слисани в нея.
В подземията Алфрей и Рефдоу бяха не по-малко втрещени, когато Серафейм неочаквано изпадна в състояние, което приличаше на транс. Изцъклил очи, той вдигна ръце напред и въпреки че гледаше право към орките, нямаше никакво съмнение, че не ги вижда.
Изведнъж откъм портала се дочу ниско бръмчене. Алфрей го доближи предпазливо. Протегна колебливо ръка и почувства някаква невидима, топла преграда, в която опря дланта му.
Той отстъпи назад и погледна изумен оръженосеца.
Страк подминаваше един тесен прозорец, когато нещо привлече вниманието му.
Той надзърна през процепа и видя армията на Дженеста, разпростряла се на огромно разстояние из заснежената равнина. Но не това бе привлякло вниманието му.
Имаше нещо в небето.
В началото го взе за огромна картина. Но изображението се променяше, показвайки различни пейзажи. Приличаше на видението, което им бе показал Серафейм при портала, само дето бе уголемено и изрисувано върху оловносивите облаци. Той зърна познатите сцени от красивата приказна страна на орките, която бе посещавал в сънищата си.
От подножието на двореца долетяха учудени викове и възторжени възгласи. Не приличаха на бойни крясъци.
Страк започна да прозира плана на магьосника. Какъв по-добър начин да се всее смут в редиците на противника от този да им се покаже измамната страна на тяхното настоящо съществувание? И, естествено, да се внуши страх пред свръхестествените способности на онези, срещу които се изправят. Ако не друго, грандиозното представление поне щеше да им спечели времето, от което така се нуждаеха.
Зад него се чу шум от бягащи крака. Той се приготви за нова схватка. Но от съседния коридор се подадоха Койла и групата на Хаскеер.
— Слава на боговете! — възкликна тя, щом го видя. — Помислихме, че сме те изгубили!
— Дженеста е тук!
— Знаем — отвърна лаконично тя.
— Тогава да слезем бързо долу!
Те хукнаха към стълбището, преодолявайки с оръжие и настойчивост онези, които се опитваха да им се изправят на пътя. Най-сетне, дишайки тежко и плувнали в пот въпреки мразовития въздух в подземията, те стигнаха стаята с портала.
Серафейм все още бе в транс, а Алфрей и Рефдоу стояха на пост. Пред самия вход на портала сияеше умалена версия на картината, проектирана в небето отвън.
